Притчата за Ахил и костенурката, този път за изкуството и художника


От това, което съм гледал  Achilles and the Tortoise (2008) без съмнение е най-добрият филм за това какво е изкуството, какво е да си художник и колко несъстоятелни са всички опити на човешкото познание да прогнозира успеха. Ахил и костенурката Китано прави веднага след Takeshis’ и Glory to the Filmmaker!. Топлият човеколюбив разказ рамкира с анимирана илюстрация на парадокса на Зенон, само по себе си гениално прозрение за вечно неуловимата природа на всичко, което сме научени да припознаваме, величаем и преподаваме като original art.

Историята започва с Machisu, който от малък рисува и нищо друго не го интересува. Талантът му е неудържим, но никой не го разпознава като такъв – на автентичните му и изразителни рисунки хората гледат с присмех. Но нито катаклизмите в семейството, нито трудностите през които минава не успяват да спрат малката червена барета да изобразява света около себе си, с каквито материали има под ръка. Стотиците рисунки и картини във филма са на Китано, впрочем. И тук, още в началото на пътя започва гибелта на самородната дарба – системата започва да я шлифова, да й казва какво не може, какво трябва да продобие, от какво да се откаже. Периодично през годините Мачизо се среща с един и същ артдилър-галерист, за дa покаже продукцията си и поиска мнение. Дилърът неизменно повтаря едно и също – не, това не струва. Научи историята на изкуството съветва го той, виж как са рисували големите.

Вече юноша Мачизо записва да учи в артколеж. Наподобяването на натурата бързо му омръзва и с приятелите си “художници” осъществява серия от екстремни акции, в които по различни начини експериментират с тонове боя, търсейки шорткът към славата, прескачайки скучната история на “измите” на 20-ти век и академичната школовка. Измислените от Китано сцени са христоматийни. Една от тях даже е заета едно към едно от Паоло Сорентино във Великата красота. Дилърът неизменно повтаря на Мачизо – ти правиш само имитации, и то лоши. Търси оригиналността. Китано е успял да сложи болезнените истини за смисъла и безсмислието на/от изкуството в наивния речник на децата и те да звучат винаги на място. Има и смърт, през цялото време. Първо е тази на бащата, после майка му на Мачизо, после двама от арт-бунтарите в училище; кастрофирал персонаж на иулицата,  в последствие  собствената му дъщеря и неуспешните му опити за самоубийство…

Линеарният ход застига Мачизо на средна, вече женен с дете. Докато той е представен от Китано, сам доста над средната, антагонистът артдилър винаги е в една и съща възраст – страхотно решение. В преследването на изплъзващата се автентична и неповторима Идея Мачизо и лоялната в лудостта му жена пробват абсурдно трагикомични похвати, глухи и слепи за света, за детето си. С категоричността и алегорията от езика на фолклорната басня притчовидният хумор на Китано е простодушен само привидно. Зад преднамерено смешните ситуации прозират горчивина, съчувствие и лични творчески апорий; не е трудно да се каже кое преобладава – оптимизмът или песимизмът. Със закоравяло от провалите сърце, забравил отдавна свежестта на детските си възприятия Мачизо се отказва да се състезава с авторитетите чак накрая, едва не загубил живота си. Виждаме го като бинтован крушенец, да седи на улична сергия и да се подиграва на жестокия към него свят, като продава за огромна сума ръждясала тенекиена кутия от боклука. Великолепна метафора от Китано. Единствената картина, която оцелява от унищожените на клада от автора творби е слънчев пейзаж с кей и лодки, която артдилърът задържа от младия Мачизо от снизхождение.

Зложелателите на Китано твърдят, че в Ахил и костенурката маестрото изобразява собствените си режисьорски лутания и загуба на посока, воден от носталгия по ранния си фестивален успех с филми като Сонатина. Нонсенс – дори и да е така, а то не е – филмът е повече за ролята на изкустовото и спекулациите с нея, отколкото да решава лични сметки, аз не виждам нищо по вдъхновяващо и смело от това да работиш с ясното съзнание за собствените си ограничения и страхове. Ахил и костенурката е много неща и всеки ще има предпочитани тълкувания, но със сигурност е подарък както за всеки wanna be artist, така и за всеки wannna be критик.

4.50 avg. rating (92% score) - 2 votes

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)