Петорката на седмицата


The Square на Рубен Йостлунд (златна палма в Кан ’17) прави психологически разрез на презадоволеното инфантилно общество на Швеция, през конфронтация на съвременното изкуство – титулярът е куратор в голям, добре бюджетиран кунст музей – с банално смешни ситуации от деня. С комични възли и обструкции, подчертаващи неадекватността на своите герои – веднъж спрямо продуктът на тяхното образование -арта, и втори път спрямо инстинктите и поведението на хората от низшите стъпала, Йостлунд критикува закърнелите възприятия и сетива на своята култура, поставя под върпос комуникацията между етажите в социалната “торта” и  пита що е контемпорари арт и какви са му пресечните точки с живота.

 

Шведско семейство в луксозен ски курорт е пред разпад, заради непсособността да  се пребори с психологическите последствия от потенциално опасна, но сама по себе си нетравматична ситуация с лавина. В кризисния момент мъжът дезертира от функциите си на глава на семейството, после отрича неспособен да признае факта, че страхът го е контролирал. Формсажор е отново на Йостлунд и предхожда гореспоменатият Крадратът. Откроява любима тема на режисьора – чупливостта на индивидуалната психика пред наследените, доброволно приетите и наложените за следване обществени модели.

Подривно замислен, Seduced And Abandoned на Джеймс Тобак и Алек Болдуин изобличава безскупулните бизнесмеханизми, разкарали отдавна арта от киното. Правят го с поставена мисия в Кан, по време на фестивала. Сред продуценти и дистрибутори двамата ловуват потенциални спонсори на заглавие от сорта Последно танго в Тиркрит – мишмаш трилър с много секс в близкия Изток, фиктивен апетитен проект, по който акулите се въртят, душат и се пазарят. Тобак и Болдуин  са направили нещо оригинално и смело. Материалът е пропит с носталгия по Кайе Синема, Годар, Трюфо и епохата на авторското кино – интервютата с К0пола, Скорсезе, Полански и Бертолучи са умело вплетени. В крайна сметка се е получил сардонично-меланхоличен разказ три в едно, добре монтиран, с поставени намясто цитати, като този на Норман Мейлър за приликата между смъртта и феномена кино се помня най-добре.

Diner (1982) на Бари Левинсън (Рейнман, Бъгси, Слийпърс, Да разлаем кучетата) разказва живота на група приятели от родния му Балтимор; през любовните им разочарования и грешки всеки от тях разкрива най-сантименталната и неоформена още от обществото част от себе си. В режисьорския си дебют Левинсън се интересува от онзи мимолетен, но съдбоносен момент, когато момчетата и момичетата в провинциалните градчета, а и навсякъде друугаде, са на кръстопът, изгубени в надежди за бъдеще след колежа, треперещи от страх и възбуда пред семейните отговорности, които сме приучени да мислим че неизбежно вървят и се свързват с израстването. Ще видиш младите Кевин Бейкън, Мики Рурк и Елън Баркин. Топла, чувствителна панамерикан-картина, адекватна на времето и кинопейзажа от 80-те, когато интересът към малкия човек наследен от Питър Богданович и Шлезинджър още не е истинал съвсем. Правдоподобни портрети и стереотипи, и съвършено завършен, мек като памук Филип Андре, ака Мики Рурк.

“..авторското кино е кино на поети и всички истински режисьори, съвременни режисьори, са поети. Какво означава поети на киното ли? Това са режисьори, които притежават свой собствен свят и които се опитват да пресъздадат вътрешния си свят като го откриват в заобикалящата ги действителност, в живия живот. Именно това кино наричаме авторско, поетично кино” е казал Тарковски. Тези думи се отнасят и към Jean-Luc Godard. Неговият Pierrot le fou  1965) е плътен и изчерпателен справочник за изкуството на интелектуалния анархист. Вътре има всичко това, което и да се повтори няма как да е със същото въздействие – киноезик, антиконформистки послания, естетически бунт; Ана Карина и Жан Пол Белмондо са един от най-запомнящите се дуети. Всяка следваща обявила се против статуквото двойка в киното, малко или много стъпва върху създаденото от Годар. Заглавието е христоматийно дори и само като монтаж.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)