Четири (2005)


Ilya Khrzhanovskiy

“Аз не съм писател реалист. Цял живот съм описвал това, което го няма. Литературната фантазия ми е по-скъпа от литературното правдоподобие“, казва писателят Владимир Сорокин (Лед) по повод повестта “Виелица” (преведена на български), нещо което може да се отнесе и към 4 / Четири (2005) на Иля Хржановский, по негов сценарий. Творчеството му някои профанно титуловат като shortcut to Russia.

4
Костенурката винаги ще бъде костенурка, стъклото – стъкло, аквариумът- аквариум, само човекът не е константа, на всеки половин час може да бъде нещо различно.

Търговецът на “всичко, което мирише на месо” Yuriy Laguta, акордьорът на пиана Володя (Сергей Шнуров, Ленинград) и проститутката Марина разцъкват среднощен лаф в неугледния бар на Великая Русь.

Началото посреща с тъмен град, натиснат от зимна тишина серийно обезчестявана от огромните шила на четири пневматични чука; киша, разравяна на слаб ход от едрогабаритни машини и кучета, бездомни, също четири на брой.

Бар-сцената е анекдот – единият се представя за началник на администрацията на Президента, вторият за химик от засекретена КГБ лаборатория, а проститутката, за акаунт от рекламна агенция.
В хорър-детайли “химикът” дава сведения от първа ръка, как от половин век в Съюза клонират хора. Само дето не им викат клониране, а дублиране. Близнаци по четворки, бракът от които населява невидими за публичността адски места.

Chetyre

След срещата анекдотът добива плът. Акордьорът е спешно приватизиран от държавата и след изправителен труд пратен на смърт за “честь родине”. Проститутката се оказва от клонингите на Шнуров. Сменяйки няколко железници отива в потъналата в кал “деревня на Кашчей Безсмертний”, където сред изпарения от самогон, тор и лъстиви и алкохолизирани старици сестрите й оплакват загубата на най-добрата от четворката.
Преднамерено натуралистично, камерата показва нечленоразделната оргия на старата отблъскващо виснала плът, в контраст със сочно налятите девчонки и дивашкото транжиране и консумиране на прасе, главата на което е хвърлена обратно в свинарника; спиртът се лее като в “Левиатан“.

4

Затвореното общество се препитава с кукли от хляб за туристите. Тестото беззъбите баби групово дъвчат, после Зоя, починалият клининг, формува в лица. Помощник е младо момче, единствения мъж. След смъртта на майсторката, по съвет на Марина той търси младо лице, от което да снеме калъп и да спаси надомния бизнес с маски отливки. Отчаян от болезнените контакти с “нормалните” хора на гарата, той използва за целта собственото си лице, отлива няколко маски и напуска летално сцената. Марина слага частичен край на психеделията, като организира клада за разпарчетосаната анатомия на всички налични кукли.


Търговецът е сатирично развит персонаж. Прасета с пимпнат ген, кръгли като диня (един от рефрените) карат високото му чело многократно да се бърчи в недоумение. Търгува със замразени от 69-та насам партиди. Вкъщи го обслужва баща-скъперник, екс Политбюро на КПС. Безмозъчно обича кучетата, дотолкова че краят му е провокиран от едно такова.

В гората от символи, Вътрешностите на реалността – географски, политически, човешки, плюс Куклите за война от материал разнороден, са от натрапчиво маршируваща двойка във филма на Хржановски.

Спекулациите за избора на заглавието на филма са колкото и интерпретациите “върху аспектите на руското общество”. Най-отчетливи са няколко: 4 е числото без свещен статут в нито една религия; 4 години отнема производството на филма; на японски (езикът, на който Marina Vovchenko казва наздраве в знаменателната среща в бара) думата за числото 4 означава смърт.

 

П.П

Ето какъв пърформънс прави Сорокин на текущото Венецианското биенале

 

 

 

 

 

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)