2012 (2009)

Първоначално зарадван, човек остава с грешното впечатление, че в Ноевия си ковчег 2012, Роланд Емерих е отделил място само за екземплярите с най-подходящо ДНК за възпроизвеждане –  каймакът на 47 нации и всички други, които могат да си купят спасителния билет от 1 млр. евро. Нещо като в “Д-р Стрейнджлав“. След като народът обаче бие вратите на гигантския кораб, сформиралото се вътре ООН скланя глава пред гузната си съвест и отваря великодушно портите. В името на хуманизма! Между тези две решения, между надеждата че филмът може да се случи и разочарованието, цунамита и земетресения потапят света. Остава само бедна Африка и то на цели  2000м. над м.р. Исторически реванш. Третият свят е новата Обетована земя. След като я е морил с Апартейд, СПИН и войни, Белият й отива на гости с преспиване.

Готини персонажи, които продуцентската схема изхвърля от борда :
– шантав инди блогър, който разпространява пророчеството в нета чрез своята медия-супер яка роля на Уди Харелсън;
-трагикомично джаз дуо от възрастни негър и бял;
– лама, който постига нирвана с празна чаша.

Най- дразнят пришитото сърце в гърдите на Президента и трогателната му като маймунка дъщеря. Личната й мисия е да спаси творбите на Пикасо, Леонардо! Микеланджело не успява. Най-симпатичен пък, е неуспешния опит за метафора на притчата “последните ще станат първи”. В края на краищата, на постера си го пише – we were warned. Дигиталният апокалипсис е далеч по-убедителен и лесен за направа от претенцията за възраждане на доброто в Човека.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!