Кинобизнесът не търпи вакуум и след Django Unchained и Lincoln, новите попълнения касаещи наследството от робството в Щатите са налице – “12 години в робство” и “Иконом на седем президента”.
С куп награди-загрявки преди Оскарите, които ще обере, 12 Years A Slave e четвъртият филм на Стив Макуин (Срам, Глад, Exodus), по едноименната биографична книга на Соломон Нортъп от петдесетте години на деветнайсти век.
Макуин търси гледната точка на обвиняващия реализъм. Акцентът е върху ужаса от отвличането и безскрупулното малтретиране на свободен гражданин от държавата и от “частниците”. Подигравателната критика го принизи към Saw, но важното е, че Макуин не изневерява на методите и интересите си.

Майкъл Фасбендер–  обладан от сад0мазохистични желания (светлината привлича тъмнината) свещеник-социопат, комуто е невъзможно да спести насилието.

В  12 Years A Slave център на фунията за интерпретации на обществената вина е расизма. Обобщено, правата на малкия заради цвета си човек са пометени от центробежните сили на политиката. Макуин не рискува. Тази история е еднозначна и еднопосочна.

Добрата игра на Пол Джамати, Бенедикт Къмбърбач, Чиуетел Еджиофор, Lupita Nyong’o и симпатягата Пол Дано допълнително разсейва тенденциозните упреци, че 12 Years A Slave е поръчка, реабилитираща статуса на афроамериканеца.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!