Платформата

Испанският “Платформата” нa Galder Gaztelu-Urrutia , като че ли е правен точно за сегашното безпрецедентно за последните сто години време на карантина, когато ден след ден извънредното положение разкрива все по-дълбоките измерения на the new order, докато комфортно барикадирани вкъщи гримираме с “лесен” онлайн позитивизъм и нервен хумор плесента на настанилата се трайно тревога. И то без да си даваме много-много сметка, че не всички сме в една лодка.
Да, заплахата е еднакво враждебна за всеки, но шансовете да й отвърне, за всеки освен генетично индивидуални, са социо и културно предопределени, според качеството му на живот в обществената йерархия. Страхът надява на лицата ни маската на солидарността, докато истината е, че великодушието рядко зависи от нещо друго освен от числото на заплатата. Как ли звучи папагалски пропагандираното “стой вкъщи” в ушите на хората без дом?

The Platforom е антиутопична черна фантазия върху актуалните модели на управление. Освен гениално илюстрована критика на опростения до карикатура механизъм на капитализма, той не щади и тъпоумието и импотентността на левите идеолози. Понякога киното и живота изравняват вагони, и от прозореца на своя влак може да се разпознаеш в чертите и съдбата на кинообраза надничащ остреща.


Сценарият в извратената социална алегория е топ. В конструираното като вертикален затвор “чистилище”, може да попадне всеки. Едни се озовават там за да излежават убийство и други присъди, други доброволно подписват декларация с промотиращата услугата компания Х (реф. към “Играта” с М. Дъглас). Веднъж вътре няма излизане. Мястото е на безброй нива (връзка с “Кубът на страха”), всяко от които е квадратна килия за двама. Платформа отрупана с храна се движи на асансьорен принцип през средата на всички левъли, като обитателите на всеки по-долен етаж ядат остатъците на предходните. Храната може да стигне за всички, но още на първите етажи е разграбена. (Радикално добро!) Това прави живота на две трети от хората вътре чист проба ужас. Брилянтно измислено от сценаристите е и, че системата сменя етажите на затворените регулярно. Така виждаме, че озовавайки се на по-горен етаж и достъп до по-качествена храна, жертвите от “долу” автоматично се превръщат в същите, даже и по-жестоки егоисти и хищници, от тези, от които са страдали само до преди ден. Аналогично на деградацията в “Паразит”, когато инфилтрирани в богато семейство, вчерашните обитатели на долните прослойки не знаеха какво друго да правят със заграбеното, освен да гуляят и разхищават.

The Platform е роднина на новите Snowpiercer и Паразит (и двата на Bong Joon Ho), всичките твърдо “в” зайтгайст-а. Но освен да показва крахът и несъстоятелността на идеологиите пред несломимите животински инстинкти все пак има и оптимистичен извод. Всичко зависи от избора, който сам правиш, и отговорността за собственото ти състояние на съвестта е само твоя и ничия друга.

The Platform изобилства от визуални хрумки, метафори, диалектически спорове, черен хумор и сравнения. Главният герой, например влиза с “Дон Кихот” под ръка, а малко по-късно от първа уста се запознава с практиката на канибализма. След като филмът гласува за самоучастие и самоотговорностт, то главният герой е длъжен да мине през всички фази на изпитание, функции на осъзнаване и действия на трансформация. Явява се едновременно част от пейзажа, част от проблема и част от решението. Пратеник, спасител и тълкувател на смисълът в безсмисления лабиринт на кошмара.
А хорърът е съвсем на място в лабораторията на Платформата, и съдейства всички тонове на идеята да се проявят в безкомпромисни окраски.

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.