Трибют към цяла една отминала епоха в Кодахром

Баща и син извървяват пътя един към друг в road movie, за потърсят прошка, наваксат изгубеното и преглътнат невъзвратимото. Кodachrome / Кодахром (2017) e филм, който сме гледали стотици пъти, но не и на 35мм кодак лента, с кодак заглавие и желязна метафора между изчезващата аналогова технология и трудната за оцеляване любов в условията на съвременното семейство. След трийсет години отчуждение, синът, музикален агент пред оставка, се съгласява да помогне и закара баща си до Канзас, където последната лаборатория на Кодак в последния ден и час на легендарната фирма, ще прояви негови стари и невиждани ролки.

Умиращият известен репортажен фотограф на Ед Харис е колоритен персонаж, за разлика от увехналите, ужасно  слабо написани фотографски реплики в устата му – клише за потопения в нарцисизъм и сарказъм, но поомекнал пред смъртта артист-циник. “Истините” за фотографското изкуство, дори и верни са изказани на възможно най-популярен и безстилен език. Джейсън Судейкис, синът, е симпатичен лузър, но далеч по-малко изразителен от Стивън Дорф и Кийфър Съдърланд, на които общо взето прилича. Така или иначе, формулата те хваща за гърлото, старият фотограф е издъхнал в относителен мир със света, ти хълцаш със Судейкис, гледайки новопроявените диапозитиви с тежко емоционални моменти от детството му и точно тогава, за да полее с глазура и без това набързо приготвената торта, се притуря дашната за утеха Ел Олсен, която през целия филм е една нищо и никаква бонбонено сладка медицинска сестра със средно неуравновесено минало. Жалко, от този финосмлян за лесно преглъщане материал на Maрк Расо Ноа Баумбах щеше да направи красива елегия.

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.