Ларс фон Триер нахълтва у Бергман – “Големия мастурбатор”

trespassing-bergman

Да нахълташ у Бергман, Швеция, 2013, 107 мин., документален*
С: Хариет Андершон, Пернила Аугуст, Уди Алън, Уес Андерсън, Томас Винтерберг, Робърт де Ниро, Клер Дени, Джан Имоу, Алехандро Гонсалес Иняриту, Такеши Китано, Франсис Форд Копола, Анг Лий, Александър Пейн, Изабела Роселини, Мартин Скорсезе, Ридли Скот, Ларс фон Трир, Михаел Ханеке

Да нахълташ у Бергман на Jane Magnusson и Hynek Pallas документира шумното поклонение на банда известни кинодейци, транспортирани с хеликоптер на шведския остров Форьо, където скрит от обществото Ингмар Бергман(1918-2007) прекарва трийсет години.

 

trespassing-bergman

Бергман  e разполагал с 3 къщи на острова със собствен киносалон, устроен в ремонтирана плевня. Нахлулите по чехли в светая светих кинематографисти коментират филмите, които техния идол е харесвал – Ингмар ежедневно е гледал по 3 филма и е притежавал 1711 видеокасети: от Умирай трудно и Емануела до Пианистката на Ханеке; говорят за влиянието на  Седмия печат, Лято с Моника, Фани и Александър, Изворът на девственицата, Персона, Мълчанието и Есенна соната върху творчеството им.

„Ако киното е религия, това е Мека, или Ватикана“, казва Иняриту.

Oт безпардонната акция единствено й прилошава на Клер Дени. Де Ниро и Такеши Китано (“гледах Изворът на девственицата, само защото помислих, че е порно”) са толкова семпли, че не става ясно защо са се включили, нито доколко познават обекта на този посмъртен портрет.

Копола, Уди Алън и Мартин Скорсезе добросъвестно коментират особеностите на гения, иновациите, крайъгълните теми в творчеството му.  Отбелязват способността му да трансформира човешките проблеми, да извлича сложни субстанции от иначе прости изходни “материали”.

Запомнящи и трогателни са откровенията на провокативния Ларс фон Триер (нарича кумира си “Големия мастурбатор”, “голямо дебело лайно” и тн.) Многократно търсел контакт с Бергман, но писмата му никога не получили отговор. Според него например, Фани и Александър е “зле”, защото популяризира хитови мотиви в ретроспектива и не е нищо ново. За Дивите ягоди казва, че е популистки, а малко по-после пък, че е фантастичен.

По най-скучен начин впечатленията си предават Анг Лий и Джан Имоу. Заглавието на docu-то наистина е добро. “Охранените” коментари на продуцента Джон Ландис в контраст с деликатността на Ханеке го потвърждават.

 

* филмът е в програмата на Киномания 2014

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.