“Салто Мортале” е новият документален филм на режисьора и кинокритик Борислав Колев, автор на Стоичков, най-успешният български документален филм за последните 25 години. “Салто Мортале” е за съдба обратно пропорционална на тази в Стоичков. Универсална история за талант, попаднал на грешното място в грешното време. Похарчен в голямата игра на интереси, който, въпреки всичко не спира да се бори и продължава да носи кръста си.

Сеул ’88 – най-успешното представяне на българските атлети. От 35 взети медала, 10 са златни. Символът на олимпиадата обаче е един. Българинът Ангел Генчев (47г.) става шампион в щангите, категория 67,5 кг. Шокиращо – територията е считана за запазена за руснаците.

До този момент Ангел Генчев е четири пъти световен и четири пъти европейски шампион за юноши. В момента на спечлването на титлата Ангел прави задно салто от радост. Запис на салтото се върти през пет минути по всички световни тv канали, отразяващи олимпиадата. 48 часа след радостта обаче, златния медал е изискан обратно. Доводът – уличение в допинг.

Сеул ’88 е първият сблъсък между суперсилите СССР и САЩ след Монреал 1976 , след като едните са бойкотирали Москва 1980, а другите -Лос Анджелис 1984. Подялбата на отличията е изчислена, пробите с тестовете се отварят на бойни кораби и самолети, а държавни глави са на пряка линия с треньорите.

Салтото от радост на боеца роден в Търговище се превръща в салто мортале. Според вицепрезидента на Международната федерация по вдигане на тежести по това време Христо Меранзов, съзнателно или не, “Генчев е жертва на бракониери в медикаментозното възстановяване. На него и на Митко Гръблев лежи дискредитирането на федерацията.” Тази гледна точка също е отразена.

Екипът на Борислав Колев е неотлъчно до Ангел шестнадесет месеца. Режисьорът го връща в спомените за паметното училище “Олимпийски надежди”. Среща го с личния му треньор Нураир Нурикян. В село Певец, където Ангел живее нтервюира майка му, жената до него. Важно участие взема и Иван Абаджиев – Старшията, Папата на българските щанги, треньор №1 на ХХ век в България.

Държавата заклеймява Ангел и отнема състезателните му права за две години. В залата, в която прекарва една трета от живота си снимката му липсва. Системата и демоните в характера после го правят рецидивист, а е могъл да емигрира в Америка.

Отношението на Борислав Колев, със задължителната симпатия и уважение, не идеализира. Архивните кадри от документалните “Антракт”(1988) и “Училище за шампиони”(1988), които ползва дават особена плътност.

Много от репликите на Ангел те карат да си дадеш сметка, колко малко искаш да се окажеш на пътя му. Кинематографичен е, прилича на Арманд Асанте. Очите му се движат като в клетка.

Мотивиран от екипа на “Салто Мортале”, на 46 години Ангел прави немислимото. Не без помощта на Абаджиев и Нурикян. Само за година тренировки (2013) Ангел Генчев не само се завръща в спорта, но и се представя изключително добре на републиканското първенство. В Американското кино това е сюжет за оскар. Завръщането му би било чудесен хепи енд, но животът няма общо с приказките с боксофисен успех. Колелото се завърта и Ангел се озовава отново в изходна позиция. Обрат като в режисирано риалити, а всъщност няма нищо нагласено. Верен на историята си, Борислав Колев реагира в движение и включва до последно във филма си събитията от живота на своя герой.

По време на снимките се случва Ангел да дърпа с кола една лодка, лодката се казва “Victory”, с нея лови раци за препитание. Докато дърпа “Victory” връзката с ремаркето се чупи на пътя. Ангел поправя авариралата “победа”и продължава. Пак няма нищо нагласено. Чудесно прихваната и миксирана, случката се превръща в роуд-линия и “ключ” подобен на Иван Иванов в “Стоичков”.

“Салто Мортале” не е спортен филм, напротив, гледа се като игрален. Повече е и от филм за жертва на прехода. Откровенията пред камерата не са изповед, защото няма разкаяние. Има непреклонение и глад, въпреки и заради всичко.

На “София филм Фест”2015  “Салто Мортале” е единственият български документален филм в компанията на най-елитните световни заглавия от последната година, включително новия носител на “Оскар” “Citizenfour” за Едуард Сноудън.
Оператор na “Салто Мортале” е Пламен Герасимов, композитор – Николай Иванов ОМ, монтажист – Мирослав Гайдошик, звукорежисьор – Александър Симеонов. Реализацията е с подкрепата на НФЦ.

“Салто Мортале” може да гледате в Пловдив в рамките на Националния фестивал на документалното и анимационно кино “Златен ритон” – на 2 декември, сряда от 17.30 часа в “Лъки синема” и на 3 декември, четвъртък, от 17 часа в клуб “Петното”.
Заглавието е селекционирано за официалния конкурс Creative Documentaries в Биариц, Франция (19-24 януари 2016). Най-големият фестивал в Европа за филми, реализирани с телевизионно участие, в случая копродуцент е БНТ.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!