Lemmy


 Lemmy movie poster

Документалният филм за добряка, ексцентрика и биологичния татко на хеви-метъл жанра мистър Килмистър има добри и не толкова добри страни, все резултат от това, че Greg Olliver и Wes Orshoski са хардкор фенове на своя обект. Плюс е това, че Lemmy вдъхновява и то адски много. Твърдо подчертаното сценично дълголетие е едно на ръка. Заради него и упоритата липса на разнообразие в творчеството на Motorhead някои могат да сметнат Леми за изкуфял нацист с чудовищен късмет, въпреки че Египетските пирамиди също не са рефрешнали туристическия си вид в последно време, пък са доволно известни. Още нещо, Дейв Грол например правилно хейти Кийт Ричардс и останалите нарко-оцелели рок величия за това, че осребряват старата си слава единствено като порят моделки из цял, достъпен за частните им еър джетове свят. Докато мръсно-примитивен, устойчив като хлебарка(цитат) и лоялен към важните влияния в живота си (Бийтълс, Литъл Ричард) Леми не е спрял да бачка от шейсетте. И между живота му на сцена и този зад нея разлика няма.

Lemmy

Най-показателен е фактът, че далеч по-комерсиално успешните Блек Сабат, Мегадет, Металика, Гънс, Антракс и Хенри Ролинс от Black Flag благоговеят пред дяланите от камък слова на Леми и вълчия му глад при звукоизвличането. За раздялата с Hawkwind, още непреглътнали престъпната му небрежност по време на турнета бившите му колеги обвиняват разностилието в друсането – “той беше на амфети, докато всички останали бяхме на органична дрога”. Ценно откровение. Но най-трогателни са обикновенността в пороците на Леми (секс, уиски, цигари, кола, ротативки), отказът да усложнява вербално смисълът на нещата и стоическата му философия за остатъка от живота. “От мен се очаква да излизам на сцената и да чaкам на изхода/ Като дете имах мечта, мечтата се сбъдна, защо да я променям тепърва/ Твърде стар съм за да вярвам в Бог.” Във филма присъства и синът му Пол, който получава неочаквано признание, присъстват и стотиците пречупени кръстове от колекции с хладно оръжие, амуниции и аксесоари от Първата и Втората световни войни събирани десетилетия. “Ако евреите имаха свестни униформи, щях да се обличам в тях, ама нямат”- простичко оправдава Леми скандалните си за някои хоби и аутфит.
Напук на диабет и кръвно, Великия номад забива снаряди в Ел Ей, Финландия, Русия, а после на изхода кротко разписва автографи върху бюстове, снима се с фенове; в буса на бандата отмаря с графични новели – камерата добросъвестно архивира всеки банален аспект на мита.
Единственият минус е, че всичко което казах става изчерпателно ясно още първия половин час и вместо да кривне от утъпкания път на поклоничеството и да задълбае в нова посока, до края режисьорското дуо продължава да напластява все от същото – коментари на очевидци на добродетелите на Леми, в барове, в магазини, в индустрията. Така или иначе, мен лично лентата ме зариби да прослушам това, което като ученик съм пропуснал, а сентенциите на Леми ме накараха да редуцирам метафорите в изказа си. С една дума- препоръчвам.

П.П.

Честно казано причина да потърся филма бе участието на Били Боб Торнтън в него – сериалът “Фарго” ме задължи да ревизирам всички заглавия с Лорн Малво. Та, има една сцена която особено докосва и ми напомни Иги Поп и Том Уетс в “Кафе и цигари” на Джармуш. Сцената е следната – заголили татуировки, Били Боб и дъртият пират побутват лафове в душната обстановка на неонов бар. Диалогът е от сорта:- Ти изкара ли нещо от т’ва, как беше, Балът на чудовищата – пита Леми. – Половин милион. – Верно? – Да, бе. А после пристигна и чек за още шест пъти по толкова. – Е, аз още ги нямам милионите, но работя по въпроса”…

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)