Leaving Neverland / Напускайки „Невърленд“ (2019)

Сложен, опустошителен, шокиращ – документалният филм за сексуалните злоупотреби на Майкъл Джаксън “Leaving Neverland” (“Напускайки Невърленд”) не оставя камък върху камък. „Напускайки „Невърленд не е филм за Майкъл Джаксън“, коригира бурните реакции режисьорът на филма Дан Рийд – „Това не е филм за Майкъл Джаксън, който насилва малки деца. Това е филм за две семейства и как тези две семейства са се справили, когато техните синове са ми разкрили всичко след смъртта му.“
Двете части с обща дължина около 4 часа дават трибуна на Джеймс Сейфчък и Уейд Робсън, които открито обвиняват Майкъл Джаксън в осъществен сексуален тормоз, когато са били на 7 и 10 години. Уязвимото място защо го правят с такова закъснение не е подминато и е правдоподобно аргументирано във филма. Към днешна дата информационната бомба корозира сериозно репутацията на Краля на попа, предизвикват очаквано възмущението на роднините на Michael и логично води до преосмисляне статута на творчеството и мястото му в културата.

Дан Рийд фокусира вниманието си единствено върху разказите и живота на двамата мъже. Интервюта с представители на Майкъл Джаксън няма. Това позволява да проследим в детайли и стъпка по стъпка генеалогията на драмата. Припокриването в разказите на Джеймс Сейфчък и Уейд Робсън налага еднозначни изводи за стратегията и методите за съблазняване на Джаксън. Четирите часа на Рийд изобличават (донякъде, загадка винаги има) наръчника и профила на педофила (бил той селебрити или не) – от хвърляне на мрежата върху потенциалната жертва до мащаба на травмата десетилетия по-късно.
Разпространяването на “заразата” на травмата е стряскащо зловещо. Засегнатите косвено са много. Трагичната историята на двамата, при все че не са се познавали е идентична – талантливи деца имитатори на Краля, боготворящи го безпрекословно са забелязани от антуража му в конкурси и после включени в програмата на Джаксън – турнета, реклами, публични събития. Защита за сломяване така или иначе за звездата никога не е имало, но с пари, последователни жестове и объркващо нормалния мозък лично отношение (безкрайни часове на телефона, факсове, гостувания, емоционални признания в любов, ежедневни изповеди към сестрите и мйаките на тайните му невръстни любовници) Джаксън посява у семействата емоционална обвързаност и трайна психологическа зависимост. Стокхолмски синдром, с перверзната разлика, че децата не знаят че са жертва на престъпление, а лековерните омагьосани родители пък не предполагат, че такова може да им се случи. Процесът на вмъкването на Джаксън в живота им е цял хорър. Става бързо, при сходни обстоятелства и ефикасно – та целият гламър и обич на света са на негова страна. Изумително е съблазняването на родителите. Те до последно бранят заблудите си, престъпното си неглижиране на тревожните знаци, съзнателното затваряне на очите.
Leaving Neverland е задължителен.

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.