Beuys (2017)

Документалният Beuys (2017) потвърди очакванията ми за хронологическа систематизация на всички най-важни моменти от легендарната и митологична направо биография на Йозеф Бойс(1921-1986) – скулптор, инсталационист, пърформър, учител; редом с Уорхол мислител с най-силно влияние върху поколения художници след Марсел Дюшан от двете страни на океана. Възхищението и уважението не е увлякло режисьора в хвалебствени дитирамби, работата с архива изглежда чиста и коректна спрямо зрителя, бил той художник или пък случаен любител на изкуството. През детство и юношество в сянката на Хитлерюгенд, през все още оспорваната и знаменателна за целия последвал път на художник на Бойс самолетна катастрофа (самолетът му на Луфтвафе е свален над Крим 16 март 44-та, полумъртъв младежът Бойс оцелява в ръцете на кримските татари – история мултиплицирана всеки път щом се спомене името му. ) наративът ни помага да разберем как се формира понятието и концепцията за социална скулптура у Бойс, как и на кого я преподава, как се опитва да промени света около себе си чрез себе си, превръщайки се сам в 24/7 произведение на изкуството.

Филмът за Бойс те оставя гладен за още, много неща остават подминати, но правото за субективна селекция, разбира се трябва да се уважава. Определението тотален артист е достойно защитено и главна тема във лентата. Бойс не само го изпълва със смисъл, но и го разширява в най-широк диапазон. Лозунгите “Ние сме революцията” и “Всеки един човек е художник” са разгледани от самия него в тесен социокултурен контекст, без да звучат като куха и пропагандна провокация.

Включени са безброй илюстрации от репертоара на Бойс за трансформацията на енергия в действия, за разбиване на схоластични догми, за заличаването на границата между изкуство и политика и предефиниране на условията, по които въобще тази парадигма може да се мисли. Прави го иконоборчески дръзко, романтично смело, с харизма сериозно и последователно изработена до последния детайл, с личен, винаги личен пример и маниакална до себеразруха отдаденост.

Присъствието на “шамана” в почти всеки кадър е от най-големите достойнства на филма, въпреки че ми липсват и други гледни точки върху фигурата и наследството му.

Материалът на Andres Veiel регистрира убедително защо Йозеф Бойс е един от най-влиятелните и важни творци на 20 век. Уроците му днес са по-необходими отвсякога.
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.