Загубихме Антъни Бурдейн – човекът, който би искал да те обърне с лице към звездите.


Всеки загледал се в предаване на Антъни Бурдейн, или зачел негова книга знае какъв огромен талант загубихме тази година. Краят му, уви, поразително напомня този на друг любим човек, Дейвид Фостър Уолъс. Езикът на Тони е език на писател от висока проба – колоритен, многопластов, неочакван. Стилистично арсеналът му може да е цинично саркастичен или романтично орнаментален, но никога апатичен. Безкомпромисните му коментари не подминават никоя сфера на политическия пейзаж, ентъртеймънт индустрията и консуматорското поведение. Набюденията му притежават неуморима любознателност, неразделна от естествения хуманизъм професионална етика и бойна готовност да разбира, приема и защитава културните различия на другия, независимо в коя точка на света се намира.

…младият Ben Mendelsohn

Всичко това нямаше да означава много, ако не беше дяволски остроумен и реактивен. Комисар на добрия вкус, защитник на достойнството на тези, в чиито живот няма много място за ресторанти със звезди мишлен, мастър-шефове и гурме сленг. Абсолютно подривен елемент. Влюбен във виетнамския народ номад, автор на криминални романи (A Bone in the Throat, Gone Bamboo, The Bobby Gold Stories), на комикси (Anthony Bourdain’s Hungry Ghosts и Get Jiro: Blood and Sushi). Рокенрол-визията на бохема Бурдейн не е грим. Оцелял след години живот по ръба на острието и събрал горчива мъдрост от немалко тотално различни епохи, той запечатва на хартия и в кадър барутна критика към лайфстайла на селебритита, медийни гуру и на редовия американец; лиричните разсъждения на самотния и шантав, ала хънтър томпсън готвач-разказвач. Късметлия. Пърсиг би казал че обладава гръцкото arete, който е чел Дзен и изкуството ще разбере.

Освен интелектуална ирония и пътешественически мемоар през гледна точка на храната, Бурдейн отдава заслужена почит на подминати и забравени легенди, на местни герои и никому известни пичове. Портретите му не остъпват на прозата на Хемингуей. Виж как обрисува обработващия риба доминиканец Хесус във “Все още кърваво” ( Medium Raw: A Bloody Valentine to the World of Food and the People Who Cook) или мароканските си домакини в “Приключенията на готвача”(A Cook’s Tour: Global Adventures in Extreme Cuisines) – велики, велики страници. Истинско творческо вдъхновение и опора е наследството на Антъни Бурдейн. Едно от малкото човешки същества, които реално могат да ти липсват. Духовно. Ако си паднал по гръб в канавката, Тони е човекът, който би искал да те обърне с лице към звездите. В БГ след смъртта му само Джун Йошида(The Happy Pig Food & Cocktails) написа две-три сърдечни думи…

П.П.

Освен поредиците авторски предавания No Reservations, Parts Unknown и Raw Craft with Anthony Bourdain (които,естествено, горещо препоръчвам) мрежата пази мини-ситкома Kitchen Confidential (2005) с Брадли Купър по хитовата му първа книга Поверително от кухнята/Kitchen Confidential: Adventure in the Culinary Underbelly (2000). Сериалът е по-лек и от соево кюфте, но е показателен за бомбастичното попкултурно влияние, което откровената изповед на Бурдейн предизвиква в началото на милениума.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)