Известна част от наратива в 20,000 Days on Earth е сеанс на Ник Кейв при психоаналитик. Психоаналитикът задава удобни въпроси за бащата и за първото момиче, които трасират поле за саморедактираните спомени на (прекалено) словоохотливия Кейв. Кейв подчертава, че това му е най-важното – паметта, спомените митологизирани в песни, песните на чиято повърхност като китове, големите идеи подават гръб за малко и после пак потъват. Докато пътува от къщи до студиото и обратно, в колата до Кейв се появяват като събеседници важни “призраци” от миналото: Рей Уинстън, Кайли Миноуг, фронтмена на Einstürzende Neubauten Blixa Bargeld, екс член от The Birthday Party и от Nick Cave and the Bad Seeds.

Рей казва, че на 56г. има нужда да се изобрети наново. Кейв отвръща, че винаги е мечтал за това което прави и в момента, т.е. няма какво да изобретява наново. Следват други саморедактирани спомени, рецептура как се пише песен на Ник Кейв и опит за паралел между обсесията му да описва времето в дневник като млад и как днешния променлив климат на свой ред се стреми да изпълни рамката на мрачното му въображение. Лентата завършва с апломб от гиг в операта в Сидни и добронамерено наставнически приказки в стил как да уловиш “голямата риба”, “запазиш искрата” и от сорта. Неприятното е, че Ник Кейв е участвал в списването на сценария и въпросът с автентичността и искреността е актьорски отигран. Литературният му микрокосмос и дискография са минати по диагонала на реквизит, включващ кадър с близнаците му, осемдесетарска снимка на жена му Сузи като муза, снимки на старите му лондонски снимки.

20 000 дни на Земята е ретроспектива обслужваща имиджа на доволна от постигнатото рокендрол звезда, чийто силует може да очертаеш с един замах. Иън Форсайт и другарката му да не са оставили авторски отпечатък, но материалът е добре заснет и спомените за сценичната трансформация на Нина Симон разказани от Warren Ellis са супер. Проблемът е, че филмът е постен откъм обратна връзка с личности, които да хвърлят свой щрих върху портрета. За това пък има доста от суетната психодрама, която в танц на дърво (по Миноуг) Кейв разиграва с ученичките от първия ред на клубните си концерти. Като цяло, филмът не е в полза на магията. Проповедникът трябваше да изтрае още няколко хиляди дни и да остави после авторитет от ранга на Херцог/Скорсезе да му влезе под кожата.

“20 000 дни на Земята” е част от фестивалната програма на София Филм Фест 2015