След Лондон, Париж и Барселона въображението на Уди Алън акостира и в Рим. Няколко гости на Вечния град забъркват романтичен коктейл от приключения в една Италия с визията и усещането на пощенска картичка от 60-те – трибют към старите италиански филми, повлияли на режисьора като млад. Четирите преплитащи се истории са вдъхновени от Декамерон на Бокачо (въпреки че Алън неохотно отрича). В първата нишка сплита Алек Болдуин- известен  архитект във ваканция, който си спомня младежките години, преди да срещне с трийсе години по-младото си аз, Джеси Айзенбърг.

Във втората история, след шестгодишно отсъствие пред камерата, се появява самият Уди Алън – американски музикален режисьор в пенсия, който е принуден да посети Рим заради италианския адвокат в който дъщеря му е влюбена. В третия епизод участва екзалтираният по рождение Роберто Бенини, който за своя изненада една сутрин се събужда с ореола на истинско селебрити. Пенелопе Крус блести в последния епизод – гърла от хай-клас ескорт, случайно озовала се в грешната хотелска стая.

За Уди Рим е „празника на режисьора” и това си личи. Умението му да портретува човешките проблеми и трагедии тук дава заден ход, за сметка на небрежните „комични катаклизми” изпълнени от чудесния каст. Във всяка негова присмехулно-хаплива реплика се отразява собствената му биография и философия. Като афиширан атеист, геният му иззема функциите на демиург и се забавлява да генерира наглед напълно своеволни траектории за своите създания. Кой град ще бъде следващата спирка в евро-круиза на маестрото, може само да гадаем.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!