Ted (2012) ревизира представата ни за попкултурен феномен

Oживяло по Коледа teddy-bear става най-добрият приятел на осемгодишния Марк Уолбърг. Сензацията топли сърцата на цяла Америка. Мечето е в телевизора и устите на хората all over the world. “Израства” безпардонно и устато. Не, няма общо с Алф. Ted чука, кози, псува и знае как да закове лафа. Фентъи комедията започва с подготовката на Марк да отбележи годишнина от връзката си с Мила Кунис. Последната го намира за най-якия пич в Бостън. Голямото рунтаво “НО” от заглавието обаче й пречи да възприеме Марк за сериозна партия. Картите са хвърлени на масата “или-или”. Докато Уолбърг се двуоми психарят Джовани Рибизи и тлъстото му синче влизат грубо в краката им.
Сюжетът е абсолютно маловажен, когато имаме толкова силно нестандартен типаж като Тед, купонясващ надрусан, забиващ гаджета, пускащ метакултурни препратки към всички US “будители” начело с Флаш Гордън (гледанията на Flash Gordon в youtube след Тед удариха тавана!).
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
За съжаление Seth MacFarlane (режисьор и сценарист) не е вълшебник като Мишел Гондри, няма смелостта на Матю Вон(KickAss), нито притежава поколенческото разбиране на Сет Роугън, затова потенциалът на героят Ted e здраво отсвирен за метка на задълбаната романтично-семейна линия.