В чернова  озаглавена Седем психопати, LA сценарист(Мартин/Колин Фарел, алтерего на МакДона) се опитва да напипа верен тон, заобикаляйки холивудските пата-кюта. Освен заглавието и  това че иска да се разказва за мир и любов(ха-ха) всичко останало му е в мъгла, която фрийк приятелят му кучекрадец (Сам Рокуел) се опитва да разссее, като публикува обява до всички с психо-история за разказване.

Докато по обявата се отзовава убиец на серийни убийци (Том Уейтс), пишман крадецът на кучета, в съдружие с белязан от острието на енигматично минало тъжен типаж(Крис Уолкън) кашира дългокосместия любимец на превъртял бандит(Уди Харелсън). Писани или разказани, психоисториите и техните собственици (реалност и фикция) са в затворен кръг, в който не се знае кой е първопричина, кой следствие. Любовно отнесени фрагменти и, ала тарантино ентъртеймънт моделират трагичното и комичното в една непроницаема философия на абсурда.

Всеки от героите е носител на собствена история, което напластяване прави тортата доста висока. Мартин МакДона  (Големият полицай от малкия град, The Shooter, В Брюж) прави поредното упражнение в своя стил, с дримтийм, в който всяка звезда си тежи на мястото, а забавлението е само запетайка в двойното дъно на репликите.