” Нощем, когато всички спят
и вляза в непозната къща,
когато застана пред шкафа,
който трябва да разбия,
се чувствам като прероден.
След това?
След това се прибирам и отново съм никой.”

Позициониран  в Belle Epoch и последните десетилетия на деветнайсти век, Le Voleur е пропит от шестдесетарски концепции и френски екзистенциализъм. С осигурен щедър бюджет за продукцията, Луи Мал не се страхува да бъде подривен, груб и некоректен към лицемерния морал (кой морал не е); Луи Мал е и високо поетичен, обладаващ необходимата доза революционен патос. Стилен и минималистичен като предварително обречен бунт.

Като Жан Пол Белмондо, в добре ушит (но евтин) костюм и кожени ръкавици, който след като ги опразни, попилява бижутерските витрини с щанга и разкъртва скъпата буржоазна мебел с послание и наслада. Спасението е в действието. Ценностите подлежат на подмяна (и кражба) – достойнството не.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!