Спайк Лий в карате форма в Черният клан/ BlacKkKlansman


Чернокожо ченге (Ron Stallworth (John David Washington – синът на Дензел) става първият чернокож полицай в Колорадо Спрингс в средата на 70-те, епохата на Никсън. Поредицата от шокиращи първи неща продължава – скоро след назначението си Рон се инфилтрира под прикритие в местния клон на Ку-Клукс-Клан и става – абсолютен удар! – първият чернокож в Организацията на шибаните расисти.

BlacKkKlansman / Черният клан (2018)

Новият джойнт на Шелдън Джексън вече има Гран при на журито и награда на екуменическото жури от Кан 2018, а след 4 номинации за Златен глобус се сдоби и с 6 такива за Оскар. Филмът действа като политически снаряд. Спомнящ горчивата история манифест срещу омразата, в пряк диалог с днешна Америка. Злият лозунг „ Да направим Америка отново велика!“, от автора му Дейвид Дюк (патрон на Клана) та до Тръмп, незаклеймил кръвопролитията провокирани от Клана 2017-та в Шарлотсвил, е разнищена гениално.

Синът на Дензел прави истински пробив като партньор на Адам Драйвър. Комичните ситуации уместно заострят и без това явния патос в жлъчния стейтмънт на Спайк Лий за една потънала в невежество и предразсъдъци, управлявана от социопати и дебили “славна” Америка, чийто толеранс към реч на омраза и насилие опасно расте. Препратките към blackpoitation филмите от 70 са неминуеми, както логични изглеждат и опаковащите продукцията цитати – в началото сцени с трупове от Гражданската война от “Отнесени от вихъра”(39-та), а на финала доку-сцени от Шарлотсвил. Генезисът на расизмът е ясно посочен, развитието му също. Специално внимание е обърнато на зловредното влияние на и употреба на пропагандния филм на Дейвид Грифит от 1915 г. „Раждането на една нация“. Документ за менталната картина на една страна (масово прегърнат от обществото, с прожекции дори в Белия дом, организирани от президент Удроу Уилсън), не по-различна от сегашната. BlacKkKlansman казва всичко най-важно за расизма и омразата и е директно в днешния ден, без обаче самото кино да страда от умозрителна назидателност и поучаване – макар и наглед немислимо, Сапйк Лий удържа един труден за вярване комично-сатиричен тон, който колкото и да не му харесва, го сродява с неговия идеологически противник Тарантино.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.