Категория Уестърн
Джейми Фокс и Франко Неро в Джанго-машината на Тарантино
“Да паднеш не е нито страшно, нито срамно. Но да останеш проснат на земята е и двете.”
Конрад Аденауер
1958, две години преди Гражданската в САЩ ексцентричен немец освобождава роб, който единствен знае как изглеждат търсените от него престъпници. Оформя се ефикасният бизнес тандем между д-р Шулц/Кристофър Валц и тренираният от него да убива бели хора за пари, Джанго/Джейми Фокс. Джанго с нямо “Д” нито за момент не е забравял жена си, насилствено разделена от него и сега на свой ред иска да я намери и освободи. След като разбират че тя е в Кендиленд, имението на злокобния мосю Кенди/Лео ди Каприо двамата с Шулц се представят за купувачи на обучени за боеве негри. Развоят на събитията в леговището на звяра включва великолепно оркестриран разказ за отмъщение и стабилно поднесена любовна история. И двете преплетени в патетична спирала възпяваща Джанго и Брунхилда.
Болезнени въпроси и кърваво кабаре в Омразната осморка
The Hateful Eight / Омразната осморка (2015)
Ако някой може да говори по болезнени за обществото въпроси, без да рискува, то той непременно е нечий клиент; и следователно размишленията му не са свободни, а по-скоро поръчкови. Щом това се разбере, към тази позиция (на безопасно изказващия се) се устремяват най-банални доносници и интриганти (сикофанти). Николай Гочев
Дилижанс крета сред величествено заснежен Уайоминг само няколко години след Гражданската война. Пасажери са ловецът на глави Джон Рут/Кърт Ръсел и пленничката му Дейзи Домерг/Дж. Джейсън Лий бързат към градчето Ред Рок. По пътя срещат бивш майор на страната на съюза и също настоящ ловец на глави(Сам Джаксън) и ренегат от армията на конфедерацията, твърдящ, че е новият шериф на Ред Рок. Подгонена от буря, “покер”-четворката бърза към задължителната спирка на дилижансите в планински проход, галантерията на Мини.
Осмият филм на Тарантино е нещо като личен осемхилядник. В същото време побива колчета и в съвсем нови кино-територии. Както останалите филми на Тарантино, и този е написан и режисиран изцяло от него. The Weinstein Company, от “Глутница кучета”, до “Джанго без окови” отново са партньор.
Как Иняриту подари оскара на Лео в Завръщането
Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот.
Джек Лондон
Oтвратителен. Но пък е възпитателен. Така се е създавал евроатлантическия морал, новият ни цивилизационен избор. User:
1820-та, Южна Дакота, Хю Глас, водач на експедиция, търгуваща с кожи, преживява атака от мечка. Кошмарът е само началото. След гризлито дружината му допълнително прави всичко възможно да го ликвидира. Изгубил всичко, в невероятно тежко състояние и в нечовешки климатични условия той извървява 320 км до форт в Южна Дакота, с едничката мисъл за отмъщение. И го прави.
Така е в епичната лента The Revenant (Възвръщенецът) на Алехандро Гонзалес Иняриту, тотално различен от всичко между Amores Perros и Birdman. Легендата за трапера е в основата на едноименният роман на Майкъл Пункe, от който е заета историята с мечката. С преживелиците на гризлимен* работят и Роджър Зелазни в романа “Пустош” и Ричард Сарафян във филма Man in the Wilderness (1971).
Гръбнакът в The Revenant е кръвно обусловената тяга между ловеца Глас/Ди Каприо и наемника Фитцджералд/Том Харди. Ди Каприо(Oscar, 2016) изглежда по-всеотдаен и жертвоготовен, но това се предполага по сценарий. Малословен, изпипан до последния мазен косъм на мечото си “расо”. Говори езика на племето пони, а животните и снежният ландшафт са неговата катедрала. Връзката му с тях не е търговска, за разлика от неумолимо прагматичния Фитцджералд. Да се придиря кой хайлендър е добър, кой лош, би било непочтено, моралът във вълчи контекст не работи като швейцарски часовник. В определен момент всеки от тях би направил всичко. Духът им се задвижва от челюстта, първичните инстинкти и протеинът от месо. Асоциациите с дивите джентълмени на Джек Лондон са на една ръка разстояние. Там са и планинците от великолепния Jeremiah Johnson (1972) с Робърт Редфорд.
Slow West от Светослав Тодоров
Перифразирайки част от прекрасното интервю на boyscoutmag с автора на това ревю, Светослав Тодоров е от петте души във фейсбук, които ако имаш късмета да нацелиш и следиш ще си в час със стойностните неща за слушане, гледане и четене. Инфо потокът няма да има шанс да те отнесе по течението, а и доверието в собствената ти преценка и вкусове ще надигне бодро глава. В скромния ни сайт Светослав се разписва с впечатления за едно от най-коментираните от последното издание на So Independent заглавия.
Когато чуем за уестърн, винаги си представяме една конкретна обстановка с конкретен тип обитатели – дали по spaghetti western рецептата на Серджо Леоне, дали покрай върналия в мейнстрийм кината жанра Тарантино. Slow West едновременно отговаря на представите и разсейва клишетата като завързва събитията покрай тип персонаж, на който повече му подхожда друга среда – би могъл да е идеалистичен поет от 60-те години, притеснителен тийнейджър в сериал за себеосъзнаването, чудещ се как да заговори Грета Геруик във филм (Mistress America) на Ноа Баумбах, обърканият син в семейна драма с болен роднина. Но ето че Джей (Коди Смит Макфий) не е в нито един от тези сюжети, а е пропътувал разстоянието от Шотландия до Дивия Запад през XIX век в преследването на момичето, което не само обича, но и което никога не е отвръщало на чувствата му. Начинание, което в хода на филма изглежда безнадеждно с различни вариации и го среща с добре познатите ни сенчести фигури по тези земи. Една от тях е ловецът на глави Сайлъс (Майкъл Фасбендър), роля, в която динамиката е оставена да се развива в оценката на зрителя – често се чудим дали ние и Джей трябва да му имаме доверие.
Мистериозен Джак Никълсън в The Shooting
The Shooting е инди, мистериозен колкото си искаш уестърн. Не, това не е оксиморон, жанрът е условност, маска, а скриптът- дело на Джак Никълсън и режисьора Monte Hellman отразява екзистенциалния дух на 60-те. Гадаейки мотивите си персонажите се преследват и убиват от страх, борейки се както помежду си, така и с пустинята- натоварена със същите значения метафора, както е в сродните по време Забриски Пойнт, El Topo и Vanishing Point.
Cowboys & Aliens – непростима мутация. Някой за протест пред компанията на Спийлбърг Дриймуоркс?
Cowboys & Aliens (2011)
1873. Аризона. Джейк (Даниъл Крейг), се събужда окървавен, безпаметен и с фешън гривна на ръката до градчето Абсолюшън. Там той бързо разбира, че местните са ксенофоби, още по-малко, когато за главите на чужденците е обявена награда- списъкът от престъпления, за които е издирван Джейк е прилично дълъг. Абсолюшън е под абсолютния контрол на полковник Удроу Долърхейд- Харисън Форд. (Харисън прилича на недоспал алкохолизиран Индиана Джоунс, затова пък Крейг е в топ форма- макар и далеч от излъчването на Юл Бринър, заради когото са го избрали-и чупи манекенски стойки през цялото време).
-
В момента разглеждате категория Уестърн
Последни коментари