Категория Уестърн

Завръщането

The Revenant

Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Джек Лондон
Oтвратителен. Но пък е възпитателен. Така се е създавал евроатлантическия морал, новият ни цивилизационен избор. User: пп76

1820-та, Южна Дакота, Хю Глас, водач на експедиция, търгуваща с кожи, преживява атака от мечка. Кошмарът е само началото. След гризлито дружината му допълнително прави всичко възможно да го ликвидира. Изгубил всичко, в невероятно тежко състояние и в нечовешки климатични условия той извървява 320 км до форт в Южна Дакота, с едничката мисъл за отмъщение. И го прави.
Така е в епичната лента The Revenant (Възвръщенецът) на Алехандро Гонзалес Иняриту, тотално различен от всичко между Amores Perros и Birdman. Легендата за трапера е в основата на едноименният роман на Майкъл Пункe, от който е заета историята с мечката. С преживелиците на гризлимен* работят и Роджър Зелазни в романа “Пустош” и Ричард Сарафян във филма Man in the Wilderness (1971).
Гръбнакът в The Revenant е кръвно обусловената тяга между ловеца Глас/Ди Каприо и наемника Фитцджералд/Том Харди. Ди Каприо(Oscar, 2016) изглежда по-всеотдаен и жертвоготовен, но това се предполага по сценарий. Малословен, изпипан до последния мазен косъм на мечото си “расо”. Говори езика на племето пони, а животните и снежният ландшафт са неговата катедрала. Връзката му с тях не е търговска, за разлика от неумолимо прагматичния Фитцджералд. Да се придиря кой хайлендър е добър, кой лош, би било непочтено, моралът във вълчи контекст не работи като швейцарски часовник. В определен момент всеки от тях би направил всичко. Духът им се задвижва от челюстта, първичните инстинкти и протеинът от месо.  Асоциациите с дивите джентълмени на Джек Лондон са на една ръка разстояние. Там са и планинците от великолепния
Jeremiah Johnson (1972)  с Робърт Редфорд.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Slow West от Светослав Тодоров

Slow West

Перифразирайки част от прекрасното интервю на boyscoutmag с автора на това ревю, Светослав Тодоров е от петте души във фейсбук, които ако имаш късмета да нацелиш и следиш ще си в час със стойностните неща за слушане, гледане и четене. Инфо потокът няма да има шанс да те отнесе по течението, а и доверието в собствената ти преценка и вкусове ще надигне бодро глава. В скромния ни сайт Светослав се разписва с впечатления за едно от най-коментираните от последното издание на So Independent заглавия.

 

Когато чуем за уестърн, винаги си представяме една конкретна обстановка с конкретен тип обитатели – дали по spaghetti western рецептата на Серджо Леоне, дали покрай върналия в мейнстрийм кината жанра Тарантино. Slow West едновременно отговаря на представите и разсейва клишетата като завързва събитията покрай тип персонаж, на който повече му подхожда друга среда – би могъл да е идеалистичен поет от 60-те години, притеснителен тийнейджър в сериал за себеосъзнаването, чудещ се как да заговори Грета Геруик във филм (Mistress America) на Ноа Баумбах, обърканият син в семейна драма с болен роднина. Но ето че Джей (Коди Смит Макфий) не е в нито един от тези сюжети, а е пропътувал разстоянието от Шотландия до Дивия Запад през XIX век в преследването на момичето, което не само обича, но и което никога не е отвръщало на чувствата му. Начинание, което в хода на филма изглежда безнадеждно с различни вариации и го среща с добре познатите ни сенчести фигури по тези земи. Една от тях е ловецът на глави Сайлъс (Майкъл Фасбендър), роля, в която динамиката е оставена да се развива в оценката на зрителя – често се чудим дали ние и Джей трябва да му имаме доверие.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Django Unchained

Django Unchained

Куентин Тарантино се е забавлявал страшно много докато е бачкал (130 дни) по Django Unchained / Джанго без окови, което нямаше да има значение, ако не беше супер-оригиналната му идея, обръщаща едноименения епос на Серджо Корбучи от 1966-та на 180 градуса в цветовия спектър.

Прочети още »

4.25 avg. rating (86% score) - 8 votes

The Shooting

The Shooting

The Shooting е инди, мистериозен колкото си искаш уестърн. Не, това не е оксиморон, жанрът е условност, маска, а скриптът- дело на Джак Никълсън и режисьора Monte Hellman отразява екзистенциалния дух на 60-те. Гадаейки мотивите си персонажите се преследват и убиват от страх, борейки се както помежду си, така и с пустинята-  натоварена със същите значения метафора, както е в сродните по време Забриски Пойнт, El Topo и Vanishing Point.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Cowboys & Aliens

Cowboys & Aliens

1873. Аризона. Джейк (Даниъл Крейг), се събужда окървавен, безпаметен и с фешън гривна на ръката до градчето Абсолюшън. Там той бързо разбира, че местните са ксенофоби, още по-малко, когато за главите на чужденците е обявена награда- списъкът от престъпления, за които е издирван Джейк е прилично дълъг.  Абсолюшън е под абсолютния контрол на полковник Удроу Долърхейд- Харисън Форд. (Харисън прилича на недоспал алкохолизиран Индиана Джоунс, затова пък Крейг е в топ форма- макар и далеч от излъчването на Юл Бринър, заради когото са го избрали-и чупи манекенски стойки през цялото време).

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

The Missouri Breaks/ По Мисури

The Missouri Breaks

The Missouri Breaks е уестърн от 1976, в който най-интересното е да видиш как Хари Дийн Стентън, Марлон Брандо и Джак Никълсън го правят нетипичен. През деветдесетте vhs касетката с филма събираше прах из кварталните софийски видеотеки и само меланхолично настроените ни бащи, посягаха към озвученото в Ловеч копие.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote