Категория Трилър

The Bridge 01

В сериала Bron/Broen 01 (2011-2018) въпросният мост е това красиво инжинерно съоръжение-хибрид, наречено Йоресунд, което свързва Малмьо с Копенхаген. Една вечер осветлението му угасва, само за да разкрие на камерите 45 секунди по-късно, позиционирано точно по средата му тяло на жена. Юридически, едната половина на трупа е в Дания, другата е на територията на Швеция. Отделно, двете половини, наглед съвместими, не принадлежат на едно и също лице…
Фабулата е прецизно картографирана, така че разкритията във всеки следващ епизод сеят гора от потенциално нови пътища за разследване; никой от зрителите не е интелектуално подценен. Героите се разкриват с действия и поведение, а не чрез преразказ от устата на друг персонаж – прийом, знак за творческа импотентност. Писателят и сценарист Ханс Розенфелд е осигурил перфектен материал.

Прочети още »

3.60 avg. rating (73% score) - 15 votes

Снежния човек

Ванимание! The Snowman / Снежния човек (2017) e тотално разочарование за феновете на Ю Несбьо и неговият детектив Хари Хуле. Трудно обяснимо е как велик роман от голям съвременен писател (с камео в тая срамота), каст включващ Фасбендър, Хлое Савини, Вал Килмър и Шарлот Гинсбър (ако ще и предполагаемия й сексапил, заради който е включена да е на измит с веро бидон), бекграунд на фантастично място като Берген и за капак Mартин Скорсезе- продуцент, не са се оказали достатъчна причина клетият Tomas Alfredson (Let The Right One In, Tinker Tailor Soldier Spy) да удари малко спирачки и да си зададе въпроса, аджеба защо корабът потъва. Жалко. За оправяне вкуса на “по-интелектуално предизвиканите” препоръчвам Antibodies(2005) и Memories of Murder(2003) – в този ред.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Двуликият любовник

L’amant double / Двуликият любовник (2017) започва с кадър на влагалище, което се превръща в разтворено око – very french. Моделката на която принадлежат органите, Клоуи, страда от депресия. Ходи на психиатър, с който потъват в романтична връзка, прерастваща в такава и с неговия брат близнак. Всеки има тайна в пряка констелация с другите, и всичките тайни са все тъмни. Филмът на Франсоа Озон балансира между съспенса и драмата, без да задълбава в нито една от двете посоки, поради което те оставя  и толкова равнодушен, колкото и преди да го започнеш.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Три добри филма с Ричард Гиър

Time Out of Mind / От незапомнени времена (2015)

Орен Моверман знаеш от „Вестоносецът“ с Уди Харълсън и „Няма ме“(сценарий) с Кейт Бланшет като Боб Дилън – режисьор с мащаб. Точно заради това Ричард Гиър му подарява работата по този необичаен за амплоато му филм. Time Out of Mind навлиза доста смело в психиката на бездомния, на отказалия да си връзва връзките на обувките сутрин човек. Защо така става, че човек се отказва да бяга, да се състезава в кариерата, да носи семейни отговорности, да си плаща осигуровки. Няма прости отговори в тази супа от колективна вина, няма място и за обидени, само болката е винаги навреме с регулярни доставки. Диалогът е минималистичен, улиците на Ню Йорк са улиците на кой да е град с приюти, патрончета, евтини бири и скитащи самотници. Едното достойнство не е надежден лубрикант за зъбчатите колела на системата. Орен диагностицира болни проблеми на обществото, но не размахва пръст; кога човек се превръща във вторазряден – попита преди време Бергман. Гиър изполва умно шанса да покаже диапазона на възможностите си и от целият му гламър помен няма – сред боклука въргалящ се на улицата и от вълчите усти, той изчезва, стапя се. Става невидим подобно Де Ниро в Бразилия. Времето му за съществуване изтича незабелязано. Хора като него (“човекът без конотация”) се изпаряват всеки ден. Някои са ни роднини, с които не искаме да имаме общо, повечето са на комфортна дистанция. От Чаплин насам има адски много кинопродукции, занимаващи се с обитателите на партера, и в евро и в щатското кино – последния на Пол Бетани “Подслон” е хванал сърцето на темата, но на Time Out of Mind мястото сред тях е заявка с покритие. Всеки с баща алкохолик ще го усети по особен начин.

Norman / Норман (2016)

Евреинът Норман Опенхаймер е особена порода човек. Ако кажем, че е нещо като брокер на дългосрочни позиции или оператор на високо рискови капитали, но в сферата на политическите манипулации няма да е достатъчно, но ще е в правилна посока. Талантът му да свързва хора помежду им и да извлича ползи от това, ползи които инвестира в нови познанства, го прави опасен, търсен и не на последно място вреден. Да, лобистите продават влияние, но играта на Норман е от по-висш порядък – той е вълшебник манипулатор, който отваря и затваря ниши в публичното пространство. И за разлика от рекламиста, генериращ изкуствени нужди Норман няма лесно обозрим клиент… Психологическа загадка, опортюнист, аморфно същество. Подобна креатура, но в друг регистър е мистър Рипли на Хайсмит. Коренно различна роля за Гиър и предизвикателство за инстинктите му. Слава богу, камера и режисура са му на нивото. Приятно включване от Стийв Бушеми (отново двамата след Time Out of Mind) и Шарлот Гейнсбур.

The Dinner (2017)

Особено жестоко престъпление е повод за среща на двама братя и техните съпруги. Детето на единия е извършител на престъплението, а детето на другия, чернокожо, е свидетел, който иска да използва предоставената му възможност за реванш. Единият от братята е конгресмен и кадидат-губернатор, другият е в диаметрално противоположния ъгъл на социалната стълбица – учител (малко е ала Ясмина Реза положението). В избора на дисфункционалната фамилия прозира историческата съдба на човечеството.
The Dinner (2017) е екранизация на Херман Кох, същият бе в София преди две години да представя едноименната си книга. Фабулата му е превъзходна –  конструираната семейна дилема е тотално неразрешима, ама по Дейвид Фосър Уолъс неразрешима. Кох е останал силно недоволен от филма на гореспоменатия вече Oren Moverma – привидял морална дидактика. Възможно е, аз обаче привидях страхотни многопластови изпълнения на Ричард Гиър, Стийв Куган, Ребека Хол и Лаура Лийни. Куган специално е фе-но-ме-на-лен.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Mother!

Mother! започва реалистично, с обещания за психологичен трилър. Той е писател, творец чакащ с нетърпение следващата искра вдъхновение, Тя пък със старанията си за уют и любов го задушава. Архетипната двойка енергично тушира вътрешните си проблеми на привличане и отблъскване в къща, достатъчно голяма и достатъчно тайнствена, за да натовари с алегорични смисли и одушеви всяка ситуирана в нея драма. Спиралата обаче се отваря, когато на вратата  се появява странен посетител. Никога не си предполагал , че ще видиш Ед Харис в подобна роля, същото важи и з а добавилата се към картината Мишел Пфайфър. Следват бързи жанрови намигвания към хорър образци в ескалираща градация. Всичко виждаме и чувстваме през физическите реакции на Дженифър Лорънс; двамата с Поета Бардем, буквално и преносно правят страшни роли. Третото действие напуска радикално стратосферата на реалността и подготвя шокираните ни очи за фантастичната кулминация на авторовото послание.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Светослав Тодоров: Mindhunter и отражението на убиеца в теб

Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.

 

Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes