Категория Трилър

Стилизиран ужас, шпионаж, кокаин и Джеф Бриджес в Голямата ябълка

Със сценарий, в който болен учен клонира преждевременно починалата съпруга и издевателства после над екземплярите от бройлера Elizabeth Harvest не напуска комфортната сянка на Ex Machina и концепта и стайлинга на “Кожата, в която живея” на Алмодовар. В маниерното преследване на образците обаче са и основните (чисто визуални) достойнства на продукцията.

След шпионския трилър “Червената лястовица” с Дженифър Лорънс In Darkness / В мрак (2018) е поредното заглавие в жанра, зорлем разписано специално за жена – послетрус на #metoo. Единственото което заслужава да бъде помнено оттук е името на Жан Бижвое – страхотен актьор известен от „Прегръдката на змията“, криминалния сериал „Peaky Blinders“ и непроницаемо смущаващата трилър-драма „Borgman“.

Loving Pablo не добавя нищо ново за епопеята-Ескобар след сериала Narcos, далеч е даже от качествата дори на една от сериите му. Зад щедро насипаната нарко-терминология и широкия континентален размах в екранизираните операции на колумбийския картел се крие същото нищоказване от каквото страдат повечето биографични кино-разкази на селебритита. Бардем-Крус чисто и просто злоупотребяват в цеденето на хайпа по своята двойка и по тази която са наети да пресъздадат.

Mary Shelley (2017) научаваш, че великото си произведение авторката написва едва 18 годишна и публикува анонимно, с предисловие от любовника си – известният английски поет Пърси Биш Шели – по това време е немислимо неизвестен автор, камо ли жена да пробие току така. Тежкият й/им живот е представен изчерпателно – приятелството с другата лирическа звезда Лорд Байрон, търсещото скандала консервативно общество, материалната цена да бъдеш романтик. Мери и Пърси са нещо като Сид и Нанси – естетически хулигани, мечтатели с гностическо отвращение от материалния свят.

Казват че ‘Gothic’ от 86-а припокривал изцяло темата и бил по-добър. Не знам, Дакота Фанинг ми се вижда прекрасна в трупането на контекст необходим за раждането на “Франкенщайн“, а и подадените посоки за интерпретация не са скучни. Генезисът на чудовищата е сама по себе си чудовищно интересна тема.

The Only Living Boy in New York (2017)

Несъмнено мнозина са тези, които подобно на мен, пишат за да се отърват от образа си. Не ме питайте койо съм аз и не ми казвайте да остана същият: това е морал на гражданина и на него се подчиняват нашите документи. нека той ни остави свободни когато пишем. Мишел Фуко(1969)

Момче с бълбукащи хормони, дремещи писателски амбиции и несръчни умения в любовта среща в лицето на своя съсед загадъчен ментор. Джеф Бриджес го окуражава в осмислянето на чувствата и преодоляване болезнените заблуди на възрастта. Това на пръв поглед. Терен за упражняване на житейските уроци са отношенията в собственото му семейство. Баща му(Пиърс Броснън), бивш писател и настоящ издател има таен романс с младата и секси Кейт Бекинсейл, а съпругата, Синтия Никсън (много добра, с “чудесно” биполярно разстройство тук), държи, без да го е искала всички на каишката на вината.

Разказът се развива според правилата на привличането. Момчето без колебание премества интереса си от мацката, по която гасне в началото към леглото на въртиопашката на баща си – асансьор за крехките му самочувствие и мъжественост, и  по този начин размества залозите в играта. Асансьор за предсказуемия дотук сюжет е доста умно разписаният и подплътяващ фриволните тръпки бекграунд на възрастната тройка. Двайсет години по-рано героите на Бриджес, Никсън и Броснън са неразделни приятели и “най-самотното момче”, плод на това приятелство, днес ежедневно удостоверява съдбовността на решенията им. Разкриването на миналото във второ и трето действие на свой ред размества залозите на масата и придава нов смисъл в текущите избори.

 

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Jackie Brown и Пам Гриър – 2 лица на една и съща легенда

С Jackie Brown (1997) Тарантино отдава заслуженото на Пам Гриър, първата голяма афроамериканска екшън актриса, с десетки блаксплойтейшън заглавия в 30 годишната си кариера ( жанр редефиниращ политическия статус на чернокожите през седемдесетте в Щатите, отварящ за преразглеждане расови предразсъдъци, стереотипи и взаимоотношения). Сценарият е по мистери-съспенс новелата Rum Punch на Елмор Леонард(1992).

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Всеки може да направи филм, стига да обича Reservoir Dogs

‘секи филм на Тарантино завършва като 5 пияни в Лада
интернет фолклор

Легендарната история на Слай с Роки(1976) е вдъхновение и упование за ранния Тарантино, че може да превземе бизнеса с режисура върху собствен материал. Вместо “Истински романс” Тони Скот е искал да купи сценария на “Кучета в резерв“, но Куентин го къта за себе си. Две години по-късно Оливър Стоун пък прави Natural Born Killers(1994), пак по сценарий на QU.
Та през 92-ра Тарантино разбива с шут портите на Холивуд. Малко филми имат успеха и значението на Reservoir Dogs. Постоянно в топ 10 на heist-movie-тата, без реално заснета гонка. 2011-та се появи даже Reservoir Cats, римейк само с жени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Crazy88 и бенда “5,6,7,8” са само 2 от култовите имена в Kill Bill (2003-2004)

Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в кадрирането преследва съвършенството. Досега киното не е познавало такава силна(и силова) героиня, каквато е Булката, ака Мамчето ака Черната мамба, ака Беатрикс Кидо, ака още-хиляда-други-нитро-имена на Ума Търман. Подкрепен от цял Deadly Viper Assassination Squad (Вивика Фокс, Луси Лиу и тн.) образът на Ума разсича клишетата за възбудения двуизмерен отмъстител. С нея Куентин отваря  широко вратите за първостепенно присъствие на женски персонажи в сценария. Иронично, имайки предвид че това отваряне нямаше да стане без дейната подкрепа на Харви Уайнстийн, гръб на Тарантино през цялата му кариера…
Обилието визуална храна e предизвикателство дори за поквареното от рекламна естетика и порно съвременно око. Ловкостта в смяната на филтри, ракурси и естетики напомня цирковото изкуство. (Оператор е самият Робърт Ричардсън) Ужасно много японци (освен очевидните Crazy88 и бенда кръстен с името “5,6,7,8”) също са помагали за този резултат, впрочем. Общата тема вендета е жанрово предопределена, но е само повод за насищане с диалог и цвят на пълнокоръвни напълно завършени, надхвърлящи комиксовия костюм характери. Всеки от тях отразява по нещо от стотиците изгълтани от Тарантино заглавия. За неговия диалог може да се говори толкова дълго колкото и за пренаписването на жанра и обособяването на собствен такъв. Трибютът към филмотечни класики от няколко континента е опакован във възможно най-успешно комерсиалната формула. Парчетата попкултура от различни епохи са скулптирани от тоталитарно авторитарен автор, известен с гаргантюанска ерудиция и с печелещият фенската маса цитат, че всеки може да направи филм, стига да обича достатъчно много киното.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Смяна на идентичности и жени под влияние в 3 women

Със заглавия като Маккейб и Мистър Милър (1971), Дългото сбогуване, Образи, Квинтет, Госфорд парк и Прет-а-порте Робърт Олтман (1925 – 2006 ) заслужено е титулован едно от големите имена на американското (off-Холивуд, както казва Янко Терзиев) кино. 3 Women / Три жени (1977) е пропит от Бергман –  смяна на идентичности, жени под влияние, стилизиран натурализъм; есенни сонати звучат зад всеки ъгъл. Шели Дювал сияе (работата й с Кубрик и Никълсън я чака в 1980-а). Лицето й е дигитална скулптура, аватар; фотоикона на Лашапел. Диалогът е толкова преработен и многозначен, че всяка реплика е код. Код, който наред с художествените алегории усложнява възприемането и отхвърля мързеливия зрител.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Spinning Man (2018)

Spinning Man е качествен трилър, резултат от умно разиграване на бейсик елементите необходими за осигуряването на необходимата доза съспенс. Учител по философия(Гай Пиърс) дава достатъчно причини на властите(Пиърс Броснън), за да го заподозрат в изчезването на гимназистка, но освен несъответствия в показанията няма доказателства за вина. Обществения конфликт разгаря незараснали рани в семейството. Преживяла минали афери с ученички на мъжа си съпругата(Мини Драйвър) е в нов дефицит на доверие, в екзистенциална дупка е и набеденият хуманитарист, прогарящ слабите нишки на спомените (добре използвана асоциация към най-запомнящия се филм с гай Пиърс Memento).

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes