Категория Трилър

Spinning Man (2018)

Spinning Man е качествен трилър, резултат от умно разиграване на бейсик елементите необходими за осигуряването на необходимата доза съспенс. Учител по философия(Гай Пиърс) дава достатъчно причини на властите(Пиърс Броснън), за да го заподозрат в изчезването на гимназистка, но освен несъответствия в показанията няма доказателства за вина. Обществения конфликт разгаря незараснали рани в семейството. Преживяла минали афери с ученички на мъжа си съпругата(Мини Драйвър) е в нов дефицит на доверие, в екзистенциална дупка е и набеденият хуманитарист, прогарящ слабите нишки на спомените (добре използвана асоциация към най-запомнящия се филм с гай Пиърс Memento).

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Избягал затворник опитва да върне семейството си. Напрежението от години на мъчителна дистанция и непосилно очакване, разделящи двойката е подсилено от неуредени сметки с бандити, готови да отстрелят беглеца веднага щом го мернат в градчето. Любимият дует на Дейвид Лоури от Ghost Story -Кейси Афлек-Руни Мара  тръгва оттук – меланхолично романтичния (какъвто е и гласът на К.Афлек) Aint Them Bodies Saints. Добър синхрон в темпото между лепкаво тъжния тексаски наратив за красива и обречена любов извън закона и нагнетяващата сдържаност в играта на на каста, подсказваща изначалната им обвързаност с насилието в отношенията на първите заселници. Както красноречиво казва и заглавието, филмът се усеща като уестърн блус.

Raw / Grave / Сурово (2016) експлоатира хорър жанра с интересен сюжет и турбо уимен пауър, но без претенции извън физиологично-визуалното. 19 годишна отличничка, потомствен вегетарианец, отива да учи за ветеринар. Гимназията посреща първокурсниците с казармени номера, включително принудително ядене на сурово месо. Това отключва у момичето неподизран и неутолим глад. Останалото се подразбира. Извън ужасът от наследеното от майката сбъркано деенка, с което девойката трябва да се примири фабулата не предлага нива различни от очевидните. А можеше, ако беше в ръцете на Андрей Жулавски, да речем. Заснет е профи, гор, траши епизодите редуват такива с перверзна изтънченост. Garance Marillier стои учудващо стабилно за годините си. Добродетелната й, изиграна лошо от природата героиня Жюстин напомня тази на Маркиз дьо Сад. Саундтракът си струва, феминистки, от женско хип-хоп дуо, рапиращо с текстове тотална контра на обичайните мачистки. Заглавието има енергия като да е излязло изпод перото на Виржини Депант, фактът че скрипта и режисурата са на Julia Ducournau също е приятен. Заядливо отблъскващ, което ми хареса, но със стрелящи наблизо идеи. В крайна сметка след финалните титри изпитах желание да си си пооправя вкуса с Обладаване(1981).

Наркодилър с лошо подвеждащи късмет и морален компас получава от Удо Кир (велик и единственият, който излиза сух от това недоразумение на Крейг Зейлър) пас за най-кофти мястото на света. Тъмничен разпоредител там е Дон Джонсън, още един повод за смесена изненада. Навън остават беременна жена и банда изнудвачи.  Скандал в блок 99 (2017) е толкова зле, че чак е добър. Безмоторно падане за Винс Вон след страхотната му роля в True Detective 02. Графичното изобразяване на шумно озвучено физическо потрошаване е главният герой в тази комиксова каша.

Естетски поднесеният Final Portrait на Стенли Тучи отдава почит на един от най-значимите за  20 век художници Алберто Джакомети и екранизира магнетичната във всяко едно отношение връзка между художника и неговото изкуство. Разказвач е Арми Хамър (Call Me By Your Name), в ролята на Джеймс Лорд, американски журналист, който позира за последната картина на Джакомети и става свидетел и потърпевш на неговата философия и методи на работа. Потопен в героя си, Джефри Ръш романтизира образа и подсилва манията му по съвършенните форми. Въпреки дозата идеализация в бохемския лайфстайл на Алберто, проектът на Стенли Тучи е възхитителен като камера, игра, акценти. Излезлият тази година филм за Йозеф Бойс предполагам ще е по-интересен.

Студеният шпионски трилър Red Sparrow е достойно продължение във визитката на режисьора на Hunger Games Francis Lawrence и четвъртият му филм с Дженифър Лоурънс(не са роднини). В каста е пълно със звезди – Матиас Шьонертс, Шарлот Рамплинг, Джереми Айрънс, Джоел Еджертън. Дженифър започва като примабалерина на Болшой театър, но “благодарение” на чичо си Матиас Шьонертс, се трансформира във “врабец” – специално трениран агент на руските тайни служби в школа произвеждаща ъпгрейднати реплики на Мата Хари.  Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки. Сравненията между Дженифър и Чарлийз Терон в нейния шпионски Atomic Blond са неизбежни.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

You Were Never Really Here


You Were Never Really Here е на Лин Рамзи(We Need to Talk About Kevin) Това което се набива на очи и уши от първо гледане е ударният саундтрак (Johny Greenwood, композитор и китарист на Radiohead, озвучил три филма Хоакин досега), минималистичната физическа игра от Финикс и артистичната камера и монтаж. Сюжетът, по роман на Джонатан Еймс, е повече от семпъл – бивш военен живее отвъд закона, с майка си и кошмарите от миналото, когато е бил инструмент на правителството си. Изпълнява поръчки на бияч, детектив, каквото падне. Методите му са брутални, като на човек изгубил отдавна смисълът да живее, затова и успешни.  Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

The Bridge 04

The Bridge 04 започва с чистилище в панделата за Сага Норен, жертва на сложно отмъщение на майка си; лишена от шлифера H&M, спортната кола, и най-вече- респектиращото амплоа на ефикасно ченге. Новият криминален случай е показна екзекуция на чиновничка от висшия ешелон по емигрантските въпроси на страната. Това, разбира се, е само върхът на красиво построения айсберг. Отношенията на Сага и датския детектив на Туре Линдхарт чертаят нови болезнени спирали.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

The Bridge 03

Работният режим на Charlotte Sieling и Henrik Georgsson е завидно продуктивен. Очакваният трети сезон на хитовия сериал започва ударно. Сериен килър аранжира жертвите си в сложни наративни инсталации, в духа на “Ханибал”, винаги в пряка връзка с определени произведения на контемпо арта. Грандиозен мегаломан, може би, или духовен брат на онзи убиец от “Карта и територия” на Уелбек? Във всеки случай садистична синергия, както обичат да казват журналистите, между съспенс и естетика. Виж Стиг Ларшон или Ингвар Амбьорнсен за справка. Първоначално датският сътрудник на шведската стомана, следовател Сага – с неизменните си ретро порше карера, уестърн шлифер и кожени панталони от 01 и 02 сезони, е по-възрастна, също цапната в устата уестърн дама. Сюжетната линия обаче елиминира потенциалния женски кеч двубой, като бързо я заменя с Туре Линдхарт, готиният спретнат актьор, когото знаем от Островът на Камен Калев и потискащо бруталния Daisy Diamond. Изпълнените с организирано насилие истории в следващите десет часа спокойно биха могли да принадлежат на въображението на Ю Несбьо или Йон Линдквист.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

The Bridge 02

Bron/Broen 02 наследява култивираната почва от първия сезон. Новият ребус е още по-гъвкаво изобретен от осемте общо клавиатури на сценарното острие. Този път имаме биооръжие, вируси, кръвосмесителна любов, екоактивисти и терористи – теми от новините. Единствено престъпно безсърдечна е лекотата, с която титуляра Мартин Роде бива финализиран, за да излезе от сериала. Без Ким Бодниа нищо не би било същото. Миналото на Сага подсказва все по-явно причините за асоциалното й поведение, а културните и лайфстайл различия с тази част на Европа не спират да будят удивление.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes