Категория Афиш

Какво развлича Уелбек в Отвличането на Мишел Уелбек

Отвличането на Мишел Уелбек/L’enlèvement de Michel Houellebecq

За религиозния фен на Мишел Уелбек всяка публична поява на идола методично е отбелязвана с огромен интерес, какво остава пък за пълнометражен филм създаден единствено около и за неговото име, персона, имидж. Гийом Никлу (The Nun, Valley of Love – и двата с Изабел Юпер) лансира проекта 2014-а, година преди терористичната атака срещу редакцията на Шарли Ебдо (подготвила карикатура с Уелбек за корица на поредния си скандализиращ исляма брой). Границата между фиктивно и документално в Отвличането е радикално игнорирана. Имаме символни метафори натоварени със съдържание именно и единствено от работата с писателския ореол и слава на Уелбек. В “Карта и територия” писателят описва собственото си похищение и убийство, докато тук е отвлечен от анонимен “клиент”, вследствие откупен и освободен, пак от аноним (спекулациите със седмият президент на републиката Франсоа Оланд са мета хумор). Преди самото отвличане сме свидетели на нещо като “един ден на”- следваме вглъбения Уелбек по обичайния му маршрут в Париж и непринудени разговори с приятели – темите варират от ламиниран паркет до Моцарт, Бетовен и Корбюзие. Маниерите, стойката, цигарата и позициите са тези, които знаем от интервютатa.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Секси-суетня в Метрополитън с Бандитките на Оушън

Ocean’s Eight / Бандитките на Оушън (2018)

Отново войнстващи хормони и #metoo диктатура: Кейт Бланшет в костюм на перхидролен кугър разхожда кисел фейс в компанията на уона би лелки като Риана(ала Реми Малек/Мр.Робот) и дузина невзрачни чъбита, заедно готвят най-големия обир на бижута в историята, моля ти се. Секси колкото прозявка Ocean’s 8  изглежда толкова третокласно порно, колкото и звучи. Кофти къмършъл за ескорт клуб. Жалко за изпортеното наследство на Содърбърг(продуцент). А не е като Гари Рос да няма хубави филми – Pleasantville(1998).

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Светослав Тодоров: Летящият старт и пътеките пред Lady Bird

Във време, което постоянно търси пристан в 80-те и 90-те години, Грета Геруик прави едно по-различно връщане назад в дебюта си като режисьор. Минималистичната история около скоро завършващата гимназия героиня в Lady Bird се развива през миналото десетилетие, във все по-избледняващата в спомените Америка на Джордж Буш – младши.

Това създава особен ефект, не само защото дори не е сигурно как на български казваме на „00-те“. Чувстваме героите и проблемите им близки и съвременни – какво знаем или не знаем за семействата си и приятелите си, какво ни е даденото в живота наготово и какво не. Но дистанцията на времето взима телефоните от ръцете им, вербализира диалозите им и ги конфронтира един срещу друг. Това че тийнейджъри могат да са впечатлени от пурети със захар в единия край и да плачат на Dave Matthews Band са сред малкото маркери на времето.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

Златни глобуси 2017 – триумф на Лора Дърн, Елизабет Мос, Грета Геруик, Сърша Ронан, Франсис Макдормънд и Никол Кидман

75-тата церемония по връчване на наградите Златен глбус мина под  знака на антимачистката вълна, започнала преди няколко месеца в Холивуд, съсипала надве-натри кариерите на десетки влиятелни шоубиз фигури. Новият пуританизъм е апотеоз на упадъка.

Тържеството на бойния дух, разбира се, бе за сметка на Кевин Спейси. Дори еднократното споменаване на името бе твърде много за аудиторията, за да не предизвика нервния спазъм на канибала. Несправедливо обруганият му дух питаше нямо из гърлата на сотитиците отворени бутилки шампанско Moet.

От един момент нататък водещият Сет Майерс капитулира пред враждебния патос на дамите и изостави, иначе добрите шеги.

Наградите на Лора Дърн,  Елизабет Мос(най-сетне), Грета Геруик, Сърша Ронан, Франсис Макдормънд и Никол Кидман бяха повод за самонадъхващи #metoo и #timeup слова, но черешката бе гранде-проповедта на Опра.

В ролята на майка на Американския народ телевизионното чудовище безмилостно пресуши и малкото останали капки живец, пред покорно скопените погледи на Том Ханкс и сър Ридли Скот. Подобно някаква шибана вилендорфска венера, с помощта на нужните цитати и извадки от криминалната хроника неофициалната лидерка на женското движение въдрори в глобусите демагогската атмосфера на търсещ сълзливи покаяния протестантски пастор-функционер. Осъзнато или не, шоуто бе параван за невъздържано артикулиран, паравоенен феминистки активизъм и лицемерни сълзи на солидарност.

Поръсена с гламър, зле регулирана демонстрация на реваншистки екстремизъм и споделена принуда. Без процеп за хумор, само полово ориентирани самодоволни декларации, ентусиазирано натъкмяване и стаден комформизъм; маскирани зад каузи профашистки девиации. Нелепо груба бе употребата на легендата Кърк Дъглас, в количка на сцената, подкрепян за ръка от снаха си.

Здравата амазонка Катрин-Зита и горкото 100 годишно момче, преглъщащо елейския въздух като риба на сухо. Единствената приятна част бе всепомитащият триумф на Трите билборда на Мартин Макдона. Социалната драма през личната история на Макдона ще надживее конюктурните съображения на момента, които го издигат над останалите – утвърждаване правата на жените и борбата за полово равноправие.

На този фон режисьорския успех на Гилермо дел Торо за “Формата на водата“ се различава с припознаване единствено на художествени качества. И, разбира се, приятен факт е заслуженото признание към The Disaster Artist. Със стегната хореография и сърдечно обрано, Джеймс Франко професионално отигра речевата част на приза. Бързо последвалите след наградите шест обвинения в сексуален тормоз обаче е възможно да го спънат на Оскарите.

Наградите на Асоциацията на чуждестранните журналисти, акредитирани в Холивуд пренебрегнаха “Дюнкерк” на Крисфър Нолан, “Детройт” на Бигалоу и The Post на Спилбърг, но те може да наваксат март месец, когато е официоза на филмовата академия.

3.67 avg. rating (75% score) - 9 votes

Светослав Тодоров: Mindhunter и отражението на убиеца в теб

Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.

 

Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?

14303731_10154426720885119_735509644_o
Stranger Things (2016-)

“80-те са като че ли перфектната среда – любопитството към иновациите е близо до днешното, но периодът е достатъчно далечен, за да изглежда неопитомен, екзотичен.”

 

Ако в този момент някой снима сцена, в която героят слуша музика от обикновени iPhone-ски слушалки, то когато филмът излезе, моментът ще бъде неавтентичен – героят е твърде възможно вече да има AirPods. Ако той/тя слуша музика през някое минало десетилетие, единственото предизвикателство е достоверността в пресъздаването на средата. А това все повече се превръща в изкуство само по себе си. Stranger Things показа как можеш да се оставиш напълно на поп културната носталгия и това всъщност да не бъде просто подправка, а реална основа на сериала.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes