Категория Афиш

Светослав Тодоров: Летящият старт и пътеките пред Lady Bird

Във време, което постоянно търси пристан в 80-те и 90-те години, Грета Геруик прави едно по-различно връщане назад в дебюта си като режисьор. Минималистичната история около скоро завършващата гимназия героиня в Lady Bird се развива през миналото десетилетие, във все по-избледняващата в спомените Америка на Джордж Буш – младши.

Това създава особен ефект, не само защото дори не е сигурно как на български казваме на „00-те“. Чувстваме героите и проблемите им близки и съвременни – какво знаем или не знаем за семействата си и приятелите си, какво ни е даденото в живота наготово и какво не. Но дистанцията на времето взима телефоните от ръцете им, вербализира диалозите им и ги конфронтира един срещу друг. Това че тийнейджъри могат да са впечатлени от пурети със захар в единия край и да плачат на Dave Matthews Band са сред малкото маркери на времето.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

Златни глобуси 2017

75-тата церемония по връчване на наградите Златен глбус мина под  знака на антимачистката вълна, започнала преди няколко месеца в Холивуд, съсипала надве-натри кариерите на десетки влиятелни шоубиз фигури. Новият пуританизъм е апотеоз на упадъка. Тържеството на бойния дух, разбира се, бе за сметка на Кевин Спейси, Дори еднократното споменаване на името бе твърде много за аудиторията, за да не предизвика нервния спазъм на канибала. Несправедливо обруганият му дух питаше нямо из гърлата на сотитците отворени бутилки шампанско Moet. От един момент нататък водещият Сет Майерс капитулира пред враждебния патос на дамите и изостави, иначе добрите шеги.

Наградите на Лора Дърн,  Елизабет Мос(най-сетне), Грета Геруик, Сърша Ронан, Франсис Макдормънд и Никол Кидман бяха повод за самонадъхващи #metoo и #timeup слова, но черешката бе гранде-проповедта на Опра. В ролята на майка на Американския народ телевизионното чудовище безмилостно пресуши и малкото останали капки живец, пред покорно скопените погледи на Том Ханкс и сър Ридли Скот. Подобно някаква шибана вилендорфска венера, с помощта на нужните цитати и извадки от криминалната хроника неофициалната лидерка на женското движение въдрори в глобусите демагогската атмосфера на търсещ сълзливи покаяния протестантски пастор-функционер. Осъзнато или не, шоуто бе параван за невъздържано артикулиран, паравоенен феминистки активизъм и лицемерни сълзи на солидарност. Поръсена с гламър, зле регулирана демонстрация на реваншистки екстремизъм и споделена принуда. Без процеп за хумор, само полово ориентирани самодоволни декларации, ентусиазирано натъкмяване и стаден комформизъм; маскирани зад каузи профашистки девиации. Нелепо груба бе употребата на легендата Кърк Дъглас, в количка на сцената, подкрепян за ръка от снаха си. Здравата амазонка Катрин Зита и горкото стогодишно момче, преглъщащо елейския въздух като риба на сухо. Единствената приятна част бе всепомитащият триумф на Трите билборда на Мартин Макдона. Социалната драма през личната история на Макдона ще надживее конюктурните съображения на момента, които го издигат над останалите – утвърждаване правата на жените и борбата за полово равноправие. На този фон режисьорския успех на Гилермо дел Торо за “Формата на водата“ се различава с припознаване единствено на художествени качества. И, разбира се, приятен факт е заслуженото признание към The Disaster Artist. Със стегната хореография и сърдечно обрано, Джеймс Франко професионално отигра речевата част на приза. Бързо последвалите след наградите шест обвинения в сексуален тормоз обаче е възможно да го спънат на Оскарите. Наградите на Асоциацията на чуждестранните журналисти, акредитирани в Холивуд пренебрегнаха “Дюнкерк” на Крисфър Нолан, “Детройт” на Бигалоу и The Post на Спилбърг, но те може да наваксат март месец, когато е официоза на филмовата академия.

3.67 avg. rating (75% score) - 9 votes

Светослав Тодоров: Mindhunter и отражението на убиеца в теб

Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.

 

Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?

14303731_10154426720885119_735509644_o
Stranger Things (2016-)

“80-те са като че ли перфектната среда – любопитството към иновациите е близо до днешното, но периодът е достатъчно далечен, за да изглежда неопитомен, екзотичен.”

 

Ако в този момент някой снима сцена, в която героят слуша музика от обикновени iPhone-ски слушалки, то когато филмът излезе, моментът ще бъде неавтентичен – героят е твърде възможно вече да има AirPods. Ако той/тя слуша музика през някое минало десетилетие, единственото предизвикателство е достоверността в пресъздаването на средата. А това все повече се превръща в изкуство само по себе си. Stranger Things показа как можеш да се оставиш напълно на поп културната носталгия и това всъщност да не бъде просто подправка, а реална основа на сериала.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

К О С М О Н А В Т

Ива Свещарова/Космонавтфото: Стефан Галибов

К О С М О Н А В Т
мултижанров спектакъл
Режисьор: Анна Данкова
автор: Светозар Георгиев /ghostdog
с участието на: Ива Свещарова

 

 На 24 април 1967-а, след 1 денонощие, 2 часа, 47 минути и 52 секунди полет в космоса и два месеца след смъртоносния фалстарт на АПОЛО (27 януари), най-близкият приятел на Гагарин, двукратният герой на СССР Владимир Михайлович Комаров се разбива в земята със скоростта на средноголям метеорит – 140 съветски километра в час. Буум! В пръстта край Оренбург. Не остава много. Всъщност остава едно няма нищо, погребано с почести в Кремъл. Единствената разпознаваема останка е парченце пищялна кост. Парченцето наблюдават същите провиснали партийни морди, които година по-късно ще допуснат атомната авария в Чернобил. Защото няма енергия да се спре*.
Твърди се, че инженерите на “Союз 1” знаели за 203 структурни дефекта на кораба и въпреки това допуснали изстрелването..
Убийство, маскирано като авиокатастрофа. Защо властта е настоявала мисията да се проведе, след като дори дубльорът на Комаров Гагарин пише доклад от 10 стр., за да я спре? Е, след 365 дни(27.03.1968) и на първия астронавт затварят устата. Ходи после описвай технически пропуски.
На 22 април се е чествала годишнина от рождението на Ленин. За капак, чествала се и 50-годишнина от Октомврийската. Изобщо отлагането на полета на Союз 1 никога не е било опция за антуража на Брежнев. Комаров е трябвало да стане първият в историята на човечеството космонавт, излетял с един кораб и завърнал се с друг. Късните решения при конструирането водят до удебеляване на топлинния щит, изискващо по-голям парашут, контейнерът за който обаче същите пионери-инженери не преоразмерили и парашутът на Комаров натъпкали с владимирсорокински чукове…

Фактите, разбира се, са безчувствена статична картина, която всеки, стига да иска може да си сглоби сам. Супер-талантливият Светозар Георгиев-ghostdog (текст) не се занимава с възстановка, физиологията на документа е отправна точка за въображението му, което етажира емоционално една друга, съвсем нова и непозната история.

Прочети още »

4.33 avg. rating (88% score) - 6 votes

Fuck SW, fuck Disney! – Атанас Николов

star-wars-shower-head

Доста време мина от премиерата на Междузвездни войни: Силата се пробужда, така де, не е минало толкова много, но темповете на Star Wars импресии в минута (SW*t/m) са доста бързи. Този текст, например, вече изостава с четири SW meme-чета, два SW gif-а и десет килограма SW мърчандайз. Истината е, че SW е най-големият тренсмедиен наратив в модерно време. От музиката, през светещите пръчки, чак до персонажите (да, в предишните 6 филма имаше истински персонажи, които можеше да различиш, не само по пол или цвят на кожата). Безспорно франчайзът счупи доста рекорди, но един от тези рекордни остана настрана – рекордно време и финанси са инвестирани във филм, от който спокойно можеш да пропуснеш половината и пак ще си напълно наясно (по-скоро в умопомрачение) със случващото се.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes