Категория Сериал
Светослав Тодоров: Mindhunter и отражението на убиеца в теб
Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.
Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.
Ханибал (2013–15) ни държи там, където би трябвало да тупти сърцето на мрака
Hannibal (2013–15)
Не е нужно да поназнайваш Новалис, да си слушал началото на четвъртата на Брамс или да си фен на готик и хорър-литератори като Шели, Стокър и Лъвкрафт, за да ти е ясно, че тъмните нюанси винаги са привличали поетичните сърца.
Обсесивната отдаденост към сюблимното и страстта често не са съвместими с живота. Но да си Младия Вертер и сериен, високообразован убиец с изискан вкус са две коренно различни неща.
С респект към творчеството на Томас Харис и няколкото филма за Ханибал с Антъни Хопкинс, Браян Фулър е създал нещо коренно различно като тоналност и идентичност.
Спекулацииите за 4-ти сезон за съжаление са доста несериозни, за да им даваме ухо. Ще трябва да се задоволим с преглеждане на направеното досега.
Бен Менделсън от сутрин до вечер в Bloodline (2015-)
Bloodline е поредният стабилен, майсторски изпипан сериал на Netflix – първокласно кино за малкия екран. Първоначалният ми интерес бе към австралийското чудо Бен Менделсън (Animal Kingdom, Killing Them Softly, Starred Up), но още в началото стана ясно, че никой от останалите в каста – Кайл Чандлър, Сам Шепърд, Сиси Спейсък, не остъпва по подмолност и двойно дъно на типажа. Действието се развива във Florida Keys, върхът на Флорида, между Атлантика и Мексиканския залив, на крачка от Куба. Райски оазиси на кокосови палми, прозрачна вода, морски дарове, момичета по бански, пикапи с марихуана и прочее. Между тези туристически клишета обаче живеят обикновени хора, зли или добри не по-малко от останалите нас. В заслужилата доброто си име фамилия Рейбърн се завръща блудният й син, Дани. Пройдоха със сини очи и кофти минало. Социално проблемен индивид във видим контраст с чевендалестите си роднини.
Narcos (S01) – в зооменажерията на наркобарона
Публикувано от Anton в Биографичeн, Драма, Крими, Сериал на 09.10.2015
Последно време се нароиха толкова филми за Пабло Ескобар, колкото минерални извори откриха на Марс: The Two Escobars ‘2010, страхотният документален The Sins of My Father ‘2009 и Escobar: Paradise Lost ‘2014.
Най-най-новият пък е Escobar – с Хавиер Бардем и Пeнелопе Крус. Сериалът Narcos е черешката в мейнстрийма за нарко-колумбийския фолклор. Авторите му (Carlo Bernard, Chris Brancato, Doug Miro, Paul Eckstein) са свършили добросъвестно работата си.
Появата и бързата мутация на картела Меделин са онагледени още от ембрионална фаза, когато Пабло още не е собственик на държавата си, а само куфарен търговец на кока за Маями Флорида.
Сериалът е богато подплътен с архивни кадри, а производството, дистрибуцията и икономическият растеж в най-смъртоносния бизнес са пресъздадени с брутална правдоподобност.
Mr. Robot (S01) – Боен клуб на новото поколение
Публикувано от Anton в Драма, Крими, Продължение, Сериал на 07.10.2015
Cybernetic Fight Club е популярното и в случая съвсем нелошо определение за влизащия под кожата хакерски сериал Mr. Robot. С натрапчиво пулсиращ рефрен за загубата на баща, IT вундеркинд живее на ръба между корпоративната реалност и анархо-нихилистичния бунт след 18.00 ч.
Елиът е персонаж, взел по-малко от Шерлок, Асандж, Нео и Момичето с драконова татуировка – морфинист с психоаналитик, асоциален тип поправящ анонимно куп несправедливости в подготовка на the Big Bang хак-a, с който ще изнасили радикално и необратимо шибаната капиталистическата матрица, заклещила свободната воля на буболечките от цялата планета.
Да, времеви джоб около Едуард Нортън и Марла, наблюдаващи срива на инкубаторите на злото в онази облекчаваща сцена. Джоб, в който е цялото ни травматично съвремие и всеки детайл е изпипан дяволски умно. Виждаме богоравните от горните етажи, пращащи мълнии на човеците долу, както и смешната им уязвимостта към атаки от сайбър-гладиатори като Елиът.
Картината на Mr. Robot е трескава, взела най-доброто от “Controll”, “P”. Кривият фейс на Рейми Малек е като скапаната Емпайър Стейт Билдинг – трябва да му снасяш двайсетачка всеки път, когато те изкачва до панорама с поглед. Момчето е незаобиколимо. Зениците му изрязват с лазер бюргерските налепи зад склерите ти.
Студената премереност идва от сияйния Нийлс Ардън Оплев, вкарал Нуми Рапас в тефтерите на студията. Диджей, миксиращ ъндърграунд тъмници с небостъргачи, сменящ гледната точка от високо и от ниско, от романтични сайбър-дзен сентенции към масови смъртни присъди, разписани наедро с офисно мастило.
101 причини да си причиниш Black Mirror (S01, 2, 3). Чарли Брукър at his best!
Британският мини tv сериал Black Mirror е едно малко бижу. Мрачен, с висока концентрация на въображение, с подплътена с изобретателност британска ирония и сведена до най-необходимото арт-визия. Безкомпромисна антиутопия.
Всяка серия люспи безмилостно съвременните илюзии по светло технологично бъдеще и неспособността и провала на човека да остане човек. Вселената на сериала е близкото бъдеще, регулирано от овластени от неолиберализма технологични гиганти.
Мотото want for more е превърнало гражданите в послушна биомаса, с мозък в лабораторията на Епъл, Ютюб и телевизионни риалити формати.
-
В момента разглеждате категория Сериал
Последни коментари