Категория Продължение
Сложни наративни инсталации в The Bridge 03
Публикувано от Anton в Драма, Европейски, Крими, Мистери, Продължение, Сериал, Трилър на 27.01.2018
Работният режим на Charlotte Sieling и Henrik Georgsson е завидно продуктивен. Очакваният трети сезон на хитовия сериал започва ударно. Сериен килър аранжира жертвите си в сложни наративни инсталации, в духа на “Ханибал”, винаги в пряка връзка с определени произведения на контемпо арта. Грандиозен мегаломан, може би, или духовен брат на онзи убиец от “Карта и територия” на Уелбек? Във всеки случай садистична синергия, както обичат да казват журналистите, между съспенс и естетика. Виж Стиг Ларшон или Ингвар Амбьорнсен за справка. Първоначално датският сътрудник на шведската стомана, следовател Сага – с неизменните си ретро порше карера, уестърн шлифер и кожени панталони от 01 и 02 сезони, е по-възрастна, също цапната в устата уестърн дама. Сюжетната линия обаче елиминира потенциалния женски кеч двубой, като бързо я заменя с Туре Линдхарт, готиният спретнат актьор, когото знаем от Островът на Камен Калев и потискащо бруталния Daisy Diamond. Изпълнените с организирано насилие истории в следващите десет часа спокойно биха могли да принадлежат на въображението на Ю Несбьо или Йон Линдквист.
Фантастично качество на интригата и хиперборейски хлад в The Bridge 02
Публикувано от Anton в Драма, Европейски, Крими, Продължение, Трилър на 26.01.2018
Bron/Broen 02 наследява култивираната почва от първия сезон. Новият ребус е още по-гъвкаво изобретен от осемте общо клавиатури на сценарното острие. Този път имаме биооръжие, вируси, кръвосмесителна любов, екоактивисти и терористи – теми от новините. Единствено престъпно безсърдечна е лекотата, с която титуляра Мартин Роде бива финализиран, за да излезе от сериала. Без Ким Бодниа нищо не би било същото. Миналото на Сага подсказва все по-явно причините за асоциалното й поведение, а културните и лайфстайл различия с тази част на Европа не спират да будят удивление.
Ханибал (2013–15) ни държи там, където би трябвало да тупти сърцето на мрака
Hannibal (2013–15)
Не е нужно да поназнайваш Новалис, да си слушал началото на четвъртата на Брамс или да си фен на готик и хорър-литератори като Шели, Стокър и Лъвкрафт, за да ти е ясно, че тъмните нюанси винаги са привличали поетичните сърца.
Обсесивната отдаденост към сюблимното и страстта често не са съвместими с живота. Но да си Младия Вертер и сериен, високообразован убиец с изискан вкус са две коренно различни неща.
С респект към творчеството на Томас Харис и няколкото филма за Ханибал с Антъни Хопкинс, Браян Фулър е създал нещо коренно различно като тоналност и идентичност.
Спекулацииите за 4-ти сезон за съжаление са доста несериозни, за да им даваме ухо. Ще трябва да се задоволим с преглеждане на направеното досега.
Трейнспотинг 2 – Анжела Недялкова в компанията на Бегби, Компира и 90-те
Публикувано от Anton в Брит, Драма, Продължение на 04.06.2017
Нормално е с Трейнспотинг 2 умен режисьор като Дани Бойл да направи много повече от механично продължение на хит с двайсегодишна давност, независимо от основателните подозрения в поддаване на търговски натиск и комерсиални подбуди. Сюжетно Trainspotting 2 е умишлено опростен и примерен.
Разочарован от “нормалния” здравословен живот на анонимен неудачник в корпоративния свят на Амстердам, Рентън (Юън Макгрегър), се завръща в леговището на старите спомени Единбург. Познатите безскрупулни чешити от тайфата са деградирали по своему, с различна скорост и посока.
Взривоопасният Бегби (Робърт Карлайл) готви бягство от клиниката на затвор. Тотално декласиран Компира (Юън Бремнър) бори (още) хероина със суицидни намерения и писателски дарби, а Саймън е на долнопробна въртележка с улични злоупотреби и кока. Компания на последния прави авантюристична българка, бъдеща мадам на бардак.
Mr. Robot (S01) – Боен клуб на новото поколение
Публикувано от Anton в Драма, Крими, Продължение, Сериал на 07.10.2015
Cybernetic Fight Club е популярното и в случая съвсем нелошо определение за влизащия под кожата хакерски сериал Mr. Robot. С натрапчиво пулсиращ рефрен за загубата на баща, IT вундеркинд живее на ръба между корпоративната реалност и анархо-нихилистичния бунт след 18.00 ч.
Елиът е персонаж, взел по-малко от Шерлок, Асандж, Нео и Момичето с драконова татуировка – морфинист с психоаналитик, асоциален тип поправящ анонимно куп несправедливости в подготовка на the Big Bang хак-a, с който ще изнасили радикално и необратимо шибаната капиталистическата матрица, заклещила свободната воля на буболечките от цялата планета.
Да, времеви джоб около Едуард Нортън и Марла, наблюдаващи срива на инкубаторите на злото в онази облекчаваща сцена. Джоб, в който е цялото ни травматично съвремие и всеки детайл е изпипан дяволски умно. Виждаме богоравните от горните етажи, пращащи мълнии на човеците долу, както и смешната им уязвимостта към атаки от сайбър-гладиатори като Елиът.
Картината на Mr. Robot е трескава, взела най-доброто от “Controll”, “P”. Кривият фейс на Рейми Малек е като скапаната Емпайър Стейт Билдинг – трябва да му снасяш двайсетачка всеки път, когато те изкачва до панорама с поглед. Момчето е незаобиколимо. Зениците му изрязват с лазер бюргерските налепи зад склерите ти.
Студената премереност идва от сияйния Нийлс Ардън Оплев, вкарал Нуми Рапас в тефтерите на студията. Диджей, миксиращ ъндърграунд тъмници с небостъргачи, сменящ гледната точка от високо и от ниско, от романтични сайбър-дзен сентенции към масови смъртни присъди, разписани наедро с офисно мастило.
True Detective SO2 -par excellence ноар
Никога не взимай решение да правиш нещо докато си гладен. Особено пък да ядеш. Frank Semyon
True Detective 2 е направен от достатъчно качествен материал, за да се хареса както на претенциозния киноман, така и на лоялния към първия сезон на сериала фен. Хипер-чувствителността на пристрастените към True Detective 1, бе основателна. Предразсъдъкът, че “по-добре от това не може”, е плитко и отблъскващо тъпо убеждение, но абсолютно разбираемо.
Мисълта нещо твое, любимо, да бъде пипано, местено и “развивано в нов контекст”, е унизителна и болезнена като всяко нещо извън контрола ти.
В такива случаи правиш ехидно-презрителна гримаса, плюеш зад рамо и бързаш да изтриеш всички следи от индивидуалната връзка с шибания комерсиален продукт, от който някой иска да изкара още кинти.
Да дадеш доверието си на филм може да бъде интимно преживяване, както четенето на книга. Хората не си го признават, но по лавината критични реакции в началото на втория сезон на сериала ясно си пролича колко дълбоко сме хлътнали в илюзията. От което пък, ако бях на мястото на Ник Пицолато, щях да умра от кеф.
-
В момента разглеждате категория Продължение
Последни коментари