Категория Романтичeн
Небеса
Публикувано от Anton в Драма, Европейски, Крими, Романтичeн на 14.03.2018
Heaven / Небеса (2002) на Том Тиквер (Run Lola Run) е по сценарий на Кшищоф Кешловски, част от замислената и завинаги недовършена трилогия Heaven, Hell, Purgatory. Сигурно и заради това, признаците за европейско кино са повече от усещане. Крими историята мотивирана от корумпирана Италия, е само повод за намирането на две осъдени души: Джовани Рибизи и Кейт Бланшет – Филипа и Филипо. Сходства резонират на различни нива. Отчаяна от липсата на справедливост, тя е заловена след зле изпълнен, погубил невинни бомбен атентат. Той е потомствен, влюбчив карабинер, узрял за подходящата саможертва.
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Драма, Комедия, Крими, Петорката на седмицата, Романтичeн, Семеeн на 30.12.2017
Good Time (2017) е финансово изстрадан проект на съпружеската двойка Benny Safdie и Josh Safdie, с голям личен ангажимент от звездата на филма Робърт Патинсън и добро актьорско включване от Benny Safdie. Филмът е замислен като изповед за живота на улицата, през призмата на “един ден на” обречените на нескончаема катастрофа двайка братя, единият от които е бавноразвиващ се. Започва обещаващо, развива се вяло и завършва унило. Някой може да привиди грозния портрет на Америка на трета скорост – социално невидимите, крими утайката, невидимите за обществото и тн., обаче липсва доза гениалност като тази на Абел Ферара, например, която да удържи добрия материал над водата. Бени и Робърт не го спасяват, но пък никой не може да отрече достоверните им превъплъщения.
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Биографичeн, Документален, Драма, Комедия, Мистери, Петорката на седмицата, Романтичeн, Сай-Фай на 22.12.2017
Следите от Чарлз Еймс и Рей Кайзер в съвременната пространствени решения и обзавеждане са безброй. Eames TheArchitect & The.Painter, 2011 е изумително добре направен документален филм за една от най-креативните и влиятелни двойки в историята на дизайна. Разгледай като за начало сайта на пионерите и научи повече за произхода на думата оригиналност.
Paris Can Wait, 2016 стана известен първо с това, че е първият филм на осемдесегодишната Елианор Копола и чак после с истинските си достойнства на чувствена и интимна романтична комедия. Прехвърчат искри към великолепните Trip to Italy и The Trip (2010), и въпреки че не е изтънчен и фин колкото тях – тук тежестта е отпусната предимно върху женската перцепция към сладкото и горчивото в живота след една определена възраст, то Paris Can Wait, 2016 е удоволствие за окото(след една определена възраст), точно толкова колкото е обаятелна и Даян Лейн.
Rememory / Спомни си отново (2017) е трилър, експлоатиращ последствията от (зло)употребата на хайтек в най-близкото бъдеще, за подсилване на определени функции или депа в мозъка свързани със заглавието. Подобни неща вече сме гледали – в тази посока коя да е серия от сериала Black Mirror e къде-къде по креативна и наситена от този филм, но пък си струва най-малкото заради страхотния Peter Dinklage; кога последно го гледа в главна роля.
When We Were Kings (1996), спечелил оскар за доку филм, е превъзходен документ за епохалното спортно събитие The Rumble in the Jungle – сблъсъкът между боксовите легенди Мохамед Али и Джордж Формън в Киншаса, Заир 74-а. Грандиозният спектакъл в Африка всъщност е панорама на катастрофалния политическия пейзаж и расови конфликти в световен мащаб по това време. С чудесните интервюта с Нормън Мейлър и много други, както и с умелото си боравене с архивните кадри Leon Gast определено е уловил това.
Мрачен, искрен и зрял, Maps to the Stars (2014) е черен подарък за феновете на Дейвид Кроненберг, колкото и извратена да е думата подарък в контекста на апокалиптичната история. Перверзно е и да гледаш филм от Холивуд, саркастично разяждащ обсесиите, маниите и вредата от самия Холивуд. Кастът е върха. Казват че главните герои, децата, са пренебрегнати и избутани на заден план, но аз не съм съгласен и наистина не намирам за какво бих могъл да се хвана да критикувам тази несъвместима с живота епопея.
The Last Tycoon
Публикувано от Anton в Драма, Ретро, Романтичeн на 16.11.2017
The Last Tycoon (1976) e по едноименния последен, издаден посмъртно роман на Ф.С. Фицджералд. Скот започва “Последния магнат” 1939-а, но на 21.12. 1940-а умира и оставя романа си за Холивуд незавършен. Фицджералд e агонизирал в студиата. „Това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“ – пише той на дъщеря си. Горещо препоръчвам великото му есе “Крахът”
Rock’n Roll
Публикувано от Anton в Комедия, Пародия, Романтичeн на 10.11.2017
В Rock’n Roll / Вечно млад (2017) двойка актьори споделят живота си, но не и популярността. Той е със симптомите на обичайната за възрастта(42)криза, страда момчешки по мачо ролите и женското внимание, които вече не получава, иска да създава изкуство, а пък е затънал в посредственост, бит и сериали. Тя наопаки е успешна, търсена; тренира квебекски диалект за филм на Ксавие Долан и гледа зеленчуци вкъщи, с лекотата с която си подхвърлят и детето. Марион Котиар и Гийом Кане играят със собствените си имена в пародия, самонадеяно жонглираща с връзката и професионалните кариери на двамата и с правилата на киноиндустрията – стъклената им масичка у дома е вдигната върху четири статуетки “Сезар“, винаги е готино когато във филм видиш референции към художници и изкуство (За незапознатите с история на изкуството създателят на трофея César du cinéma е Сезар Балдачини, френски скулптор, част от вълната нов реализъм, известен с това че акцентира върху преоразмеряването, преобразуванетото (включително компресиране) на различни обекти. От най-известните му торби е „Le Pouce” или „Палецът”,1965-а, – увеличено копие от отливка на неговия пръст, с височина от 1.85 метра).
Комедията Rock’n Roll от един момент нататък се изражда в гротеска, което, предполагам, за Кане е равносилно на критика към модата и вкусовете на най-ухажваното от всички индустрии парче на обществото – младите. С комплекс за нехаресване и страх от остаряване, от Гийом вдетиняване рязко забива към боди трансформация и изчезва под одеяла от анаболни мускули и лице напомпано като пуйка, плосък намек за упадъка на западната публика. Вместо публично остракиране, хълк-героят му става селебрити сред простите, според режисьора, подкукуросани от лошата Америка тийнове и получава така жадуваната слава и зелена светлина към Холивуд, oмразното място където жена му е пробила само с талант.
Синият е най-топлият цвят
Публикувано от Anton в Арт, Драма, Европейски, Романтичeн на 24.09.2017
Blue Is The Warmest Color е чувствена любовна история – от пределно истинските, не от претендиращите за такива, дело на Abdellatif Kechiche. За свободната си адаптация по комикс, Абделатиф събира Léa Seydoux (“Това е само краят на света”) и Adèle Exarchopoulos, факт, сам по себе си еротизиращ достатъчно въображението. Двете актриси са инструктирани да пресичат границата с реалността свободно, съответно това което виждаме, до голяма степен са автентична визия, чувства и разтърсващи емоции на две пометени от страст девойки.
Прочети още »
-
В момента разглеждате категория Романтичeн
Последни коментари