Категория Романтичeн

Петорката на седмицата

Следите от Чарлз Еймс и Рей Кайзер в съвременната пространствени решения и обзавеждане са безброй. Eames TheArchitect & The.Painter, 2011  е изумително добре направен документален филм за една от най-креативните и влиятелни двойки в историята на дизайна. Разгледай като за начало сайта на пионерите и научи повече за произхода на думата оригиналност.

Paris Can Wait, 2016 стана известен първо с това, че е първият филм на осемдесегодишната Елианор Копола и чак после с истинските си достойнства на чувствена и интимна романтична комедия. Прехвърчат искри към великолепните Trip to Italy и  The Trip (2010), и въпреки че не е изтънчен и фин колкото тях  – тук тежестта е отпусната предимно върху женската перцепция към сладкото и горчивото в живота след една определена възраст, то Paris Can Wait, 2016 е удоволствие за окото(след една определена възраст), точно толкова колкото е обаятелна и Даян Лейн.

Rememory / Спомни си отново (2017) е трилър, експлоатиращ последствията от (зло)употребата на хайтек в най-близкото бъдеще, за подсилване на определени функции или депа в мозъка свързани със заглавието. Подобни неща вече сме гледали – в тази посока коя да е серия от сериала Black Mirror e къде-къде по креативна и  наситена от този филм, но пък си струва най-малкото заради страхотния Peter Dinklage; кога последно го гледа в главна роля.

 

When We Were Kings (1996), спечелил оскар за доку филм, е превъзходен документ за епохалното спортно събитие The Rumble in the Jungle – сблъсъкът между боксовите легенди Мохамед Али и Джордж Формън в Киншаса, Заир 74-а. Грандиозният спектакъл в Африка всъщност е панорама на катастрофалния политическия пейзаж и расови конфликти в световен мащаб по това време. С чудесните интервюта с Нормън Мейлър и много други, както и с умелото си боравене с архивните кадри Leon Gast определено е уловил това.

Мрачен, искрен и зрял, Maps to the Stars (2014) е черен подарък за феновете на Дейвид Кроненберг, колкото и извратена да е думата подарък в контекста на апокалиптичната история. Перверзно е и да гледаш филм от Холивуд, саркастично разяждащ обсесиите, маниите и вредата от самия Холивуд. Кастът е върха. Казват че главните герои, децата, са пренебрегнати и избутани на заден план, но аз не съм съгласен и наистина не намирам за какво бих могъл да се хвана да критикувам тази несъвместима с живота епопея.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

The Last Tycoon

The Last Tycoon (1976) e по едноименния последен, издаден посмъртно роман на Ф.С. Фицджералд. Скот започва “Последния магнат” 1939-а, но на 21.12. 1940-а умира и оставя романа си за Холивуд незавършен. Фицджералд e агонизирал в студиата. „Това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“ – пише той на дъщеря си. Горещо препоръчвам великото му есе “Крахът

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Rock’n Roll

В Rock’n Roll / Вечно млад (2017) двойка актьори споделят живота си, но не и популярността.  Той е със симптомите на обичайната за възрастта(42)криза, страда момчешки по мачо ролите и женското внимание, които вече не получава, иска да създава изкуство, а пък е затънал в посредственост, бит и сериали. Тя наопаки е успешна, търсена; тренира квебекски диалект за филм на Ксавие Долан и гледа зеленчуци вкъщи, с лекотата с която си подхвърлят и детето. Марион Котиар и Гийом Кане играят със собствените си имена в пародия, самонадеяно жонглираща с връзката и професионалните кариери на двамата и с правилата на киноиндустрията  – стъклената им масичка у дома е вдигната върху четири статуетки “Сезар“, винаги е готино когато във филм видиш референции към художници и изкуство (За незапознатите с история на изкуството създателят на трофея César du cinéma е Сезар Балдачини, френски скулптор, част от вълната нов реализъм, известен с това че акцентира върху преоразмеряването, преобразуванетото (включително компресиране) на различни обекти. От най-известните му торби е „Le Pouce” или „Палецът”,1965-а, –  увеличено копие от отливка на неговия пръст, с височина от 1.85 метра).
Комедията Rock’n Roll от един момент нататък се изражда в гротеска, което, предполагам, за Кане е равносилно на критика към модата и вкусовете на най-ухажваното от всички индустрии парче на обществото – младите. С комплекс за нехаресване и страх от остаряване, от Гийом вдетиняване рязко забива към боди трансформация и изчезва под одеяла от анаболни мускули и лице напомпано като пуйка, плосък намек за упадъка на западната публика. Вместо публично остракиране, хълк-героят му става селебрити сред простите, според режисьора, подкукуросани от лошата Америка тийнове и получава така жадуваната слава и зелена светлина към Холивуд, oмразното място където жена му е пробила само с талант.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Синият е най-топлият цвят

Blue Is The Warmest Color е чувствена любовна история – от пределно истинските, не от претендиращите за такива, дело на Abdellatif Kechiche. За свободната си адаптация по комикс, Абделатиф събира Léa Seydoux (“Това е само краят на света”) и Adèle Exarchopoulos, факт, сам по себе си еротизиращ достатъчно въображението. Двете актриси са инструктирани да пресичат границата с реалността свободно, съответно това което виждаме, до голяма степен са автентична визия, чувства и разтърсващи емоции на две пометени от страст девойки.
Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Песен за песен

Два любовни триъгълника – Руни Мара, Майкъл Фасбендер, Райън Гослинг-, с романтични разсейки – Люки Лий, Натали Портман, Кейт Бланшет -, на един бъкан от познати муцуни (Джони Ротън, Вал Килмър, Флорънс§ Машийн, Пати Смит, Ред Хот и тн.) фест в Остин, Тексас. Атмосферата е свободно падане от песен на на сцена, от сцена на връзка, от чувство на кадър (Еманюел Любецки наистина е бог). Гравитацията определят едни и същи неудобни въпроси от поетиката на раздвоеното сърце, тихо изречени, дълбоко изсечени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Стик №3

3-Iron

Завършилият живопис в Париж Ким Ки-дук (Островът, Истинска измислица, Лошо момче, Breath, Mother, Arirang, Pieta, Samaria, “Пролет, Лято, Есен, Зима и пак Пролет” ) разказва истории наелектризирани с дейни страсти и мъчителни за удържане енергии и винаги пълнокръвни герои. Сцените му са перфектно композирани визуално; чувствени, почти без диалог – в „Стик №3” главната героиня има само две реплики – „Да се нахраним” и „Обичам те”. Внушенията са многослойни и лирични, без излишна сантименталност. Смущаващите, сцени, които карат неподготвените за него зрители да излизат от салоните (българските поне) не са самоцелни. Етикираното като графично насилие действие в кадрите на самонараняване, инцест или форми на доминиране обслужват винаги идейния конструкт. Бремето на разрушителните страсти – всички страсти са разрушителни – провокира героите му на неволни или съзнателни деяния, за които външния свят ги съди, а вътрешния ги врича на изкупление и поставя в началото на дългия път към невинността. Има диаметрално противопоставяне между ограничения отвън-навътре и израстване отвътре-навън; гореспоменатите страдания съпътстват движението и в двете посоки. Стоическото, осмислено понасяне или причиняване на болката кара историите му да звучат като съвременни уроци по етика. Интимно близки и величествено сурови едновременно, отчайващи с внушаемата неизбежност на личен провал в кръговрата на живота и в същото време успокояващи, като съвет от мъдър утешител; вдъхновени от културния ареал, от който произлизат, но винаги достатъчно оригинални като сюжет и конкретно послание, за да са авторски.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes