Категория Романтичeн

“А сега накъде” дилема в Reality Bites

Reality Bites / Хапки от реалността (1994)

Режисьорските качества на комика Бен Стилър винаги са били подценявани от широката аудитория, както на Джим Кери, заради нивото на хумор във филми като Тропическа буря, Кейбъл Гай и Зулендър 1,2 (на които иначе аз се забавлявам искрено). Тази нагласа обаче не пречи негови проекти като The Secret Life of Walter Mitty и Reality Bites (особено пък Хапки от реалността) да трупат фенска маса. Reality Bites(1994) се води култов, нещо като Singles(1992); дава глас на цяло едно поколение, което има своя антиконсуматорски манифест и има нужда от трибуна, от която да го изкрещи, или айде, позапее.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Силни героини срещу традициите в Неподчинение

Sebastián Lelio, подобно на Алмодовар е известен с ориентирани около силни героини филми – La Sagrada Familia, Глория и Una Mujer Fantástica. Последният му Disobedience/Неподчинение (2017) не прави изключение. Мишел Макадамс и Рейчъл Уайз са двойка разпердушинваща устоите в традиционна клетка от еврейското общество. История немислима за реализиране преди десет години сега се появява в удобен за това момент.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Джули и Джулия – рецептурник за успешен филм

Знаете ли, че Ейми Адамс и Крис Месина, които участват в якия чисто нов, aла трудетектив сериал на HBO Sharp Objects имат обща история още от Джули и Джулия, онзи кулинарен/близък до живота сладък като Шоколад филм с религиозни фенове, за който само бях чувал възторжени  думи оттук-оттам през годините, но заради преекспонираните пози на Мерил Стрийп от плакатите все не се престрашавах да гледам. Е, страстта ми по живота и делото на Антъни Бурдейн (RIP) отвори вратите и към този род кино.

Нора Ефрон познаваме от тоталните хитове Имате поща и Когато Хари срещна Сали, ясно е че в женската психология тя е циментиран почетен доктор хонорис кауза. Ейми Адамс (продължение на деведесетарската прическа и чар на Мег Райън) е разписана като Джули Пауъл, кол-оператор от 2002-ра, закарфичен на бюро от девет до пет. Успешно пласиралите й се приятелки (скокнали от Сексът и градът) изострят страховете на чувствителната сърничка от приближаващата перспектива да посрещне трийсетте от барутника си в Куинс.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Заклещени в психологическия капан души в Уна

Привързана завинаги към спомена за неразрешена любов, млада жена (Руни Мара) издирва мъжа (Бен Менделсън), възползвал се от нея, когато е била 13 годишна и я е изоставил. Абсолютно класутрофобична драма, Уна е сложен филм за много неща, все неудобни – границите в общуването между възрастен-дете, откликите между любов и злоупотреба, как се продължава след сексуален сблъсък в крехка възраст и достоверно ли е разкаянието на отговорно задържания.
Преди Бенедикт Андрюз (обран и мислещ естет*) да го направи на филм провокативният материал на “Уна” е успешно играна по цял свят пиеса с името Blackbird, брилянтно издържана от драматурга David Harrower.**

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Призрачна история опипа ръбовете на безкрая. Браво Дейвид Лоури!

Интимно-херметичен, с тихата кротка амбиция да опипа ръбовете на безкрая, A Ghost Story на Дейвид Лоури е концептуално измислен и реализиран. Кейси Афлек и Руни Мара знаем като дует от предишен филм на Лоури, Aint Them Body Saints(2013) и определено имат взаимното привличане, за да въплатят правдиво сложни взаимоотношения. Такава приказка за призрак досега не е правена в жанра експлоатиращ паранормални явления. Използвани са смело атрибутите и суеверните представи за това как изглежда един призрак, без обаче в този визуален наивитет да има нищо детско, нито пък характерното стряскащо сетивата хорър-изненадване. Кейси Афлек изчезва зад тежкия, специално ушит чаршаф на петнайсетата минута. Предизвикателството е да не издаде себе си по никой начин, със звук или човешко действие, но в същото време да знаем, че е там. След смърт в автомобилна катастрофа героят му се оказва с кошмарната присъда да бъде пленник на времето и свидетел на културния ни упадък. Връща се в къщата, в която е живял, неразрешимият въпрос в дупките за очи Дейвид Лоури прави осезаем. Приятелката на мъжа скоро се изнася и призракът е наблюдател по неволя на живота на следващите наематели. Сцената, в която проявява гняв чупейки чинии стяга гърлото, изпитваш съчувствие и тиха скръб. Независимо в коя посока върти стрелките на часовника, озовавайки се години напред, когато на мястото на къщата има небостъргач, или назад, когато други епохи обживяват конкретното парче земя екзистенциалният ужас- без това да е черен хумор-  покрусеният призрак, с който няма как да не се идентифицираш, е еднакво трогателен.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Призрачна нишка – последният филм на Даниъл Дей-Луис

Phantom Thread/Призрачна нишка е вторият  и може би последен съвместен проект между Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Ще се лее кръв, Inherent Vice) и Даниъл Дей-Луис. Историята е ситуирана в Лондон от петдесетте. Даниъл е Реймънд Уудкок- гений на шивашката игла. Ухажван и уважаван от елита, педантичен, саможив и свръхвзискателен Реймънд няма друг живот извън проектът за следваща най-добра рокля. Всичко встрани от установената рутина му носи болка. Срещата на Рейнолдс със сервитьорка по време на една от разходките му е знаменатална. Наглед крехката Алма (аlma-храна, душа от лат.) бързо става неизчерпаем източник за вдъхновение за модиста и постепенно заема все по-големи територии от неговата самостотелност, разум, живот.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes