Категория Романтичeн

Уна

Привързана завинаги към спомена за неразрешена любов, млада жена (Руни Мара) издирва мъжа (Бен Менделсън), възползвал се от нея, когато е била 13 годишна и я е изоставил. Абсолютно класутрофобична драма, Уна е сложен филм за много неща, все неудобни – границите в общуването между възрастен-дете, откликите между любов и злоупотреба, как се продължава след сексуален сблъсък в крехка възраст и достоверно ли е разкаянието на отговорно задържания. Преди Бенедикт Андрюз (обран и мислещ естет*) да го направи на филм провокативният материал на “Уна” е успешно играна по цял свят пиеса с името Blackbird, брилянтно издържана от драматурга David Harrower.**

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Призрачна история

Интимно-херметичен, с тихата кротка амбиция да опипа ръбовете на безкрая, A Ghost Story на Дейвид Лоури е концептуално измислен и реализиран. Кейси Афлек и Руни Мара знаем като дует от предишен филм на Лоури, Aint Them Body Saints(2013) и определено имат взаимното привличане, за да въплатят правдиво сложни взаимоотношения. Такава приказка за призрак досега не е правена в жанра експлоатиращ паранормални явления. Използвани са смело атрибутите и суеверните представи за това как изглежда един призрак, без обаче в този визуален наивитет да има нищо детско, нито пък характерното стряскащо сетивата хорър-изненадване. Кейси Афлек изчезва зад тежкия, специално ушит чаршаф на петнайсетата минута. Предизвикателството е да не издаде себе си по никой начин, със звук или човешко действие, но в същото време да знаем, че е там. След смърт в автомобилна катастрофа героят му се оказва с кошмарната присъда да бъде пленник на времето и свидетел на културния ни упадък. Връща се в къщата, в която е живял, неразрешимият въпрос в дупките за очи Дейвид Лоури прави осезаем. Приятелката на мъжа скоро се изнася и призракът е наблюдател по неволя на живота на следващите наематели. Сцената, в която проявява гняв чупейки чинии стяга гърлото, изпитваш съчувствие и тиха скръб. Независимо в коя посока върти стрелките на часовника, озовавайки се години напред, когато на мястото на къщата има небостъргач, или назад, когато други епохи обживяват конкретното парче земя екзистенциалният ужас- без това да е черен хумор-  покрусеният призрак, с който няма как да не се идентифицираш, е еднакво трогателен.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Phantom Thread

Phantom Thread/Призрачна нишка е вторият  и може би последен съвместен проект между Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Ще се лее кръв, Inherent Vice) и Даниъл Дей-Луис. Историята е ситуирана в Лондон от петдесетте. Даниъл е Реймънд Уудкок- гений на шивашката игла. Ухажван и уважаван от елита, педантичен, саможив и свръхвзискателен Реймънд няма друг живот извън проектът за следваща най-добра рокля. Всичко встрани от установената рутина му носи болка. Срещата на Рейнолдс със сервитьорка по време на една от разходките му е знаменатална. Наглед крехката Алма (аlma-храна, душа от лат.) бързо става неизчерпаем източник за вдъхновение за модиста и постепенно заема все по-големи територии от неговата самостотелност, разум, живот.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Небеса

Heaven / Небеса (2002) на Том Тиквер (Run Lola Run) е по сценарий на Кшищоф Кешловски, част от замислената и завинаги недовършена трилогия Heaven, Hell, Purgatory. Сигурно и заради това, признаците за европейско кино са повече от усещане. Крими историята мотивирана от корумпирана Италия, е само повод за намирането на две осъдени души: Джовани Рибизи и Кейт Бланшет – Филипа и Филипо. Сходства резонират на различни нива. Отчаяна от липсата на справедливост, тя е заловена след зле изпълнен, погубил невинни бомбен атентат. Той е потомствен, влюбчив карабинер, узрял за подходящата саможертва.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

Good Time (2017) е финансово изстрадан проект на съпружеската двойка Benny Safdie и Josh Safdie, с голям личен ангажимент от звездата на филма Робърт Патинсън и добро актьорско включване от Benny Safdie. Филмът е замислен като изповед за живота на улицата, през призмата на “един ден на” обречените на нескончаема катастрофа двайка братя, единият от които е бавноразвиващ се. Започва обещаващо, развива се вяло и завършва унило. Някой може да привиди грозния портрет на Америка на трета скорост – социално невидимите, крими утайката, невидимите за обществото и тн., обаче липсва доза гениалност като тази на Абел Ферара, например, която да удържи добрия материал над водата. Бени и Робърт не го спасяват, но пък никой не може да отрече достоверните им превъплъщения.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Следите от Чарлз Еймс и Рей Кайзер в съвременната пространствени решения и обзавеждане са безброй. Eames TheArchitect & The.Painter, 2011  е изумително добре направен документален филм за една от най-креативните и влиятелни двойки в историята на дизайна. Разгледай като за начало сайта на пионерите и научи повече за произхода на думата оригиналност.

Paris Can Wait, 2016 стана известен първо с това, че е първият филм на осемдесегодишната Елианор Копола и чак после с истинските си достойнства на чувствена и интимна романтична комедия. Прехвърчат искри към великолепните Trip to Italy и  The Trip (2010), и въпреки че не е изтънчен и фин колкото тях  – тук тежестта е отпусната предимно върху женската перцепция към сладкото и горчивото в живота след една определена възраст, то Paris Can Wait, 2016 е удоволствие за окото(след една определена възраст), точно толкова колкото е обаятелна и Даян Лейн.

Rememory / Спомни си отново (2017) е трилър, експлоатиращ последствията от (зло)употребата на хайтек в най-близкото бъдеще, за подсилване на определени функции или депа в мозъка свързани със заглавието. Подобни неща вече сме гледали – в тази посока коя да е серия от сериала Black Mirror e къде-къде по креативна и  наситена от този филм, но пък си струва най-малкото заради страхотния Peter Dinklage; кога последно го гледа в главна роля.

 

When We Were Kings (1996), спечелил оскар за доку филм, е превъзходен документ за епохалното спортно събитие The Rumble in the Jungle – сблъсъкът между боксовите легенди Мохамед Али и Джордж Формън в Киншаса, Заир 74-а. Грандиозният спектакъл в Африка всъщност е панорама на катастрофалния политическия пейзаж и расови конфликти в световен мащаб по това време. С чудесните интервюта с Нормън Мейлър и много други, както и с умелото си боравене с архивните кадри Leon Gast определено е уловил това.

Мрачен, искрен и зрял, Maps to the Stars (2014) е черен подарък за феновете на Дейвид Кроненберг, колкото и извратена да е думата подарък в контекста на апокалиптичната история. Перверзно е и да гледаш филм от Холивуд, саркастично разяждащ обсесиите, маниите и вредата от самия Холивуд. Кастът е върха. Казват че главните герои, децата, са пренебрегнати и избутани на заден план, но аз не съм съгласен и наистина не намирам за какво бих могъл да се хвана да критикувам тази несъвместима с живота епопея.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote