Категория Римейк
Гордън Геко на стероиди в Отвъд пределите
Римейк на американски трилър от 74-та, Beyond the Reach е със здрава като пернишки винкел фабула, предназначена да налага предимно неукрепналите възприятия на зрители родени след смъртта на Джон Гилгуд (2000). Като продуцент Майкъл Дъглас си е заплюл перфектната роля – корпоративна ламя стъпила на няколко континента (напомня Реймънд Тъск/Джералд Макрейни от “Къща от карти”).
Ала “Гордън Геко на стероиди” героят отива на лов в пустинята Мохаве с тунингован джип, специална пушка и въобще цялостно барнат ансамбъл на човек, не губил и миг време в размисъл над духовните ценности.
Водач на егото му е момче патологично обвързано с местността – по особено гаден начин семейството му е загинало точно в тази пустиня. Човек изпречил се на мушката на ВИП стрелеца обаче, поема предназначеното за бъдещия трофей олово. Разкриването на нелепия инцидент застрашава кариерата на магната и съответно два пъти повече живота на момчето свидетел.
Машина за убиване на фона на Вивалди в Oldboy (2003-2013)
Even though I’m no more than a monster – don’t I, too, have the right to live? “Oldboy”
На рожденния ден на дъщеря си, току що излязъл от полицията пиян и гневен О Десу е отвлечен. Похитителят е анонимен през всичките 15 години, които жертвата понася в декорирана с Джеймс Енсор от 1891-ва стая. (Парк натоварва репродукцията с цитат от Solitude на Ella Wilcox – “Laugh and the world laughs with you. Weep and you weep alone.”)
Единствен приятел, любовница и любимец на О Десу е тв дистанционното. От новините разбира, че детето му расте с мисълта, че е отговорен за загадъчното убийство на майка му.
Агонията в изолацията е пропорционална на паниката в големия затвор навън. Кукловодът му позволява бягството, за да стигне монтекристо фаза “б”, на педантично изпълняван в продължение на десетилетия план за отмъщение.
L.A. Takedown и Жега – открий 100-е разлики
Майкъл Ман е майстор на криминалетата и преди Heat – Starsky and Hutch (1975), Miami Vice (1984), Crime Story (1986).
L.A. Takedown (1989) Ман замисля като пилотен филм за тв сериал. Такъв не се случва до Robbery Homicide Division (2002), който пък е само частично вдъхновен от L.A. Takedown.
В прототипа Alex McArthur играе Нийл Маколи – бивш морски и принципен обирджия, а Scott Plank – експлозивният детектив Винсент Хана.
Протагонист и антагонист (верни на инстинктите си животни), двамата си приличат по това, че не умеят и не искат да правят друго освен нещото, което ги обрича на смъртна схватка, да преследват и биват преследвани; романтична симбиоза. I do what I do best, I take scores. You do what you do best, try to stop guys like me. Противоборството им е извечно; идеализирано, дуалистично. Изобщо психологическият профил на криминогенния фактор може да разкрие интересни зависимости.
Pusher/ Пласьор повтаря класиката на Рефн от 66-та
Британският Pusher е нелош римейк на култoвата класика на Никълъс Ван Рефън от 1996-та. Динамичен и абсолютно верен с оригинала. Рефън е продуцент, а Златко Бурич-основна фигура в датската трилогия, отново е в ролята на Мило. Ричард Койл изнася тежкия характер на Франк – наркодилирът-карък, който в рамките на една седмица стига дъното със скоростта на Наутилус.
Колин Фарел и Кейт Бекинсейл в Зов за завръщане
Гъстите вежди на Колин Фарел заменят мускулите на Арни в римейк на сай-фай класиката от началото на 90-те.
Визуална наслада във футуристичния ролеркостер внася и Кейт Бекинсейл, взела без остатък сексапила на Шарън Стоун от оригинала.
Sleuth 1972-a & Sleuth 2007-a
В Sleuth от 1972-ра Лоурънс Оливие и Майкъл Кейн, впримчени на дуел в гениалния сюжет на Антъни Шафър (пиеса и сценарий) изнасят представление, в което централна роля имат игрите на надмощие – интелектуално, класово; изтънчените, жестоки игри на мъжкото съперничество, в което границите се поставят от егото. Кейн е итало-любовникът, фризъор с провинциални остатъци и срам от емигрантското потекло. Оливие – крими писател, титан на мисълта, кукловод и господар в собствения си домашен лунапарк, е засегнатия на честолюбие рогоносец, който устройва изпипани, надменни капани, прехвърени без остатък от собствените му криминалета, без да си дава сметка, за възможностите на противникът. Като главна тема се оформя унижението, като форма на сближаване.
-
В момента разглеждате категория Римейк
Последни коментари