Категория Други

Баския

„Мислещият човек постоянно се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му доказват, че той няма родители.“ Томас Бернхард

Basquiat / Баския (1996)

Няма нищо по-потискащо и едновременно с това по-обсебващо  за един беден артист, от това да гледа филм за друг беден артист, който преди да си отиде от свръхдоза на 27 събира на фльонга веднъж и завинаги очите на артиндустрията. Сам колекциониран от меценати живописец, Джулиън Шнабел е десет години по-голям от Жан Мишел и е свидетел на приятелството му с Анди Уорхол. Заети с кариерите си Шнабел и Баския имат спорадични, но запомнящи се с противоречия отношения. Баския подарява щедро рисунка на дъщеря му, а минута по-късно пикае в ателието му. Сцената е филмирана с алтерегото на Шнабел Гари Олдман/Алберт Майло. “Баския” е реквием за първия известен в артсвета чернокож художник. Шнабел поддържа теорията, че неподозираният успех и разкъсващо внимание буквално са прогонили Баския от живота му. Дългът да разкаже за изкуството и светът на своя колега, когото таблоидите разнасят единствено заради кратката права между парите и смъртта Шнабел определя за решаващо преди да се заеме със събирането на златни съмишленици – Кортни Лав, Уилям Дефо, Крис Уокън, Клер Форлани, Бенисио Дел Торо, Дейвид Боуи, Денис Хопър, Майкъл Уинкот; Том Уейтс с две парчета, Майлс Дейвис… Арт дилърите и галеристите около Баския също съдействат на сто процента за акуратното пресъздаване на ситуацията.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Враждебни

Ню Мексико, 1892-а. След двайсет години касапница последната задача на капитан от кавалерията (Крисчън Бейл) е да ескортира своя вече освободен и умиращ от рак индиански враг, до родната за племето Монтана. Задача с двойна трудност, заради смъртоносните капани по пътя и мътилката в душата. Пътят на групата се пресича с оцеляла в клане бяла жена (Розамунд Пайк), чието страдание и превъзмогване хем разширява портфолиото на персонажите и разбива монопола на основната двойка, хем – доста хитро – е зелена карта за живот в изкупление за капитана.

Hostiles (Out of Furnace) експлоатира уестърн жанра с натрупаните от създаването му поуки. Скот Купър калкулира компонентите презцизно, като диета на културист. Има прочит на класиките, от Танцуващият с вълци до Джон Уейн, екшънът е със задължителните сцени на презентативно насилие, в духа на гледани образци. Има го и големия разказ за травмите на войната, вината и проклятието на белия колонизатор. Hostiles е по съвременното, ревизионистко разбиране за ценности – първородният за американеца грях винаги вибрира и комуникира с поведението и статуса му днес. Същността на американската душа е твърда, изолирана, невъзмутима и опасна. Никога не се е размеквала, казва заетото от Д. Х. Лорънс мото и Купър майсторски го илюстрира.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Светослав Тодоров: Летящият старт и пътеките пред Lady Bird

Във време, което постоянно търси пристан в 80-те и 90-те години, Грета Геруик прави едно по-различно връщане назад в дебюта си като режисьор. Минималистичната история около скоро завършващата гимназия героиня в Lady Bird се развива през миналото десетилетие, във все по-избледняващата в спомените Америка на Джордж Буш – младши.

Това създава особен ефект, не само защото дори не е сигурно как на български казваме на „00-те“. Чувстваме героите и проблемите им близки и съвременни – какво знаем или не знаем за семействата си и приятелите си, какво ни е даденото в живота наготово и какво не. Но дистанцията на времето взима телефоните от ръцете им, вербализира диалозите им и ги конфронтира един срещу друг. Това че тийнейджъри могат да са впечатлени от пурети със захар в единия край и да плачат на Dave Matthews Band са сред малкото маркери на времето.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

Borg vs McEnroe

Шведският Borg vs McEnroe с Шая Лебьоф и Сверир Гуднасон е чудесен филм за тягата между вечните съперници на корта Бьорн Борг и Джон Макенроу. Заглавието е от сериозните филми за тениса и няма нищо общо с присъствието на тениса в Batтle of Sexes(2017), например. Сюжетът е златно кинематографичен – всяко противоборство иска зрелище и изнася екзистенциални уроци, камо ли пък когато се отнася до такива легендарни имена, останали в последствие даже приятели; в спортните драми смисловият риск е минимален, освен това не е нужно да мислиш за подсигуряване, миналото е факт, хроникиран стотици пъти. Филмът се занимава с епохалната им среща през 1980-а на Уимбълдън. Борг е педантичен интроверт, шведска машина за репродуциране на перфектни движения, дете трагично влюбено в успеха. Макенроу е неговата социална противоположност – чудо от малък, невъздържан нюйоркчанин, разхитителен, наглед недисциплиниран. И двамата пленници на егото са маниакално обсебени от целта – за Борг това е петата титла на шампионата, за Макенроу е да пречупи духа на Борг.

Прочети още »

3.26 avg. rating (66% score) - 19 votes

Златни глобуси 2017

75-тата церемония по връчване на наградите Златен глбус мина под  знака на антимачистката вълна, започнала преди няколко месеца в Холивуд, съсипала надве-натри кариерите на десетки влиятелни шоубиз фигури. Новият пуританизъм е апотеоз на упадъка. Тържеството на бойния дух, разбира се, бе за сметка на Кевин Спейси, Дори еднократното споменаване на името бе твърде много за аудиторията, за да не предизвика нервния спазъм на канибала. Несправедливо обруганият му дух питаше нямо из гърлата на сотитците отворени бутилки шампанско Moet. От един момент нататък водещият Сет Майерс капитулира пред враждебния патос на дамите и изостави, иначе добрите шеги.

Наградите на Лора Дърн,  Елизабет Мос(най-сетне), Грета Геруик, Сърша Ронан, Франсис Макдормънд и Никол Кидман бяха повод за самонадъхващи #metoo и #timeup слова, но черешката бе гранде-проповедта на Опра. В ролята на майка на Американския народ телевизионното чудовище безмилостно пресуши и малкото останали капки живец, пред покорно скопените погледи на Том Ханкс и сър Ридли Скот. Подобно някаква шибана вилендорфска венера, с помощта на нужните цитати и извадки от криминалната хроника неофициалната лидерка на женското движение въдрори в глобусите демагогската атмосфера на търсещ сълзливи покаяния протестантски пастор-функционер. Осъзнато или не, шоуто бе параван за невъздържано артикулиран, паравоенен феминистки активизъм и лицемерни сълзи на солидарност. Поръсена с гламър, зле регулирана демонстрация на реваншистки екстремизъм и споделена принуда. Без процеп за хумор, само полово ориентирани самодоволни декларации, ентусиазирано натъкмяване и стаден комформизъм; маскирани зад каузи профашистки девиации. Нелепо груба бе употребата на легендата Кърк Дъглас, в количка на сцената, подкрепян за ръка от снаха си. Здравата амазонка Катрин Зита и горкото стогодишно момче, преглъщащо елейския въздух като риба на сухо. Единствената приятна част бе всепомитащият триумф на Трите билборда на Мартин Макдона. Социалната драма през личната история на Макдона ще надживее конюктурните съображения на момента, които го издигат над останалите – утвърждаване правата на жените и борбата за полово равноправие. На този фон режисьорския успех на Гилермо дел Торо за “Формата на водата“ се различава с припознаване единствено на художествени качества. И, разбира се, приятен факт е заслуженото признание към The Disaster Artist. Със стегната хореография и сърдечно обрано, Джеймс Франко професионално отигра речевата част на приза. Бързо последвалите след наградите шест обвинения в сексуален тормоз обаче е възможно да го спънат на Оскарите. Наградите на Асоциацията на чуждестранните журналисти, акредитирани в Холивуд пренебрегнаха “Дюнкерк” на Крисфър Нолан, “Детройт” на Бигалоу и The Post на Спилбърг, но те може да наваксат март месец, когато е официоза на филмовата академия.

3.67 avg. rating (75% score) - 9 votes

Двуликият любовник

L’amant double / Двуликият любовник (2017) започва с кадър на влагалище, което се превръща в разтворено око – very french. Моделката на която принадлежат органите, Клоуи, страда от депресия. Ходи на психиатър, с който потъват в романтична връзка, прерастваща в такава и с неговия брат близнак. Всеки има тайна в пряка констелация с другите, и всичките тайни са все тъмни. Филмът на Франсоа Озон балансира между съспенса и драмата, без да задълбава в нито една от двете посоки, поради което те оставя  и толкова равнодушен, колкото и преди да го започнеш.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes