Категория Други

The Teddy Bear

L’ours en peluche (1994) e oт по-малко познатите филми на Ален Делон. И с право. Основното постижение на Jacques Deray, работил с Делон в La piscine и Borsalino, е че дава възможност да проследим потните маневри на сърцата ни провокирани от стотиците кубици млечнобяла страст на Francesca Dellera.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Портокал с часовников механизъм

A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия. За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо? Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, Портокала ескалира  с – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Петорката на седмицата


Donnie Brasco, 1997 на англичанина Майк Нюъл (Четири сватби и едно погребение) е от качествените гангстерски филми, алманах по мафиотски стойки, жаргон и лайфстайл, илюстриран с етнографска страст от Пачино, Деп и Майкъл Медсън. Приятелство и предателство, биват дефинирани единствено от понятието “дълг”. Историята е по невероятния случай на внедрения в гангста фамилията Бонано Джоузеф Пистоне, живеещ под чужда самоличност някъде, все още, заради чийто къртовски труд, в торбата на фебере падат не по-малко от 100 мутренски глави. “Помогнах да бъдат унищожени някои фантазии – отбелязва в биографичната си книга “На пътя на злото”, първият внедрен в мафията за цели шест години агент. За разлика от образите, които получаваме във филми като “Кръстника”, мафията в реалния живот е банална. Разговорите са тъпи, продължава той: “Какво ще откраднем днес? Как ще го откраднем?”

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Имало едно време в Туин Пийкс, България

Светослав Тодоров за Дневник:  “”Думите на Рей Уайз като Лейланд Палмър със сигурност тежаха повече от тези на баща ми”. Така писателят, съвременен артист и основател на кино блога movies.bg Антон Терзиев определя влиянието на “Туин Пийкс”, тръгнал по телевизията, когато той е още тийнейджър – в началото на 1992 г. Ако пост-комунистическа България прилича малко на объркания и некомуникативен Дъги Джоунс от новия сезон, то сериалът като че ли помага на младите да се ориентират в новото пространство, поне откъм поп култура.

“Имаше огромно любопитство към пропуснатото през цедката западно “нещо” и то към всеки детайл – маниери, дрехи, прически, коли, всичко това се гледаше под лупа”.

В отсъствието на други нетрадиционни сериали преди и по време на излъчването му, “Туин Пийкс” се превръща в мейнстрийм в България. Той е дори твърде вероятно първият американски сериал, излъчван по телевизията или поне първият, който е по-особен като жанр.”

Останалото четете в Дневник

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Песен за песен

Два любовни триъгълника – Руни Мара, Майкъл Фасбендер, Райън Гослинг-, с романтични разсейки – Люки Лий, Натали Портман, Кейт Бланшет -, на един бъкан от познати муцуни (Джони Ротън, Вал Килмър, Флорънс§ Машийн, Пати Смит, Ред Хот и тн.) фест в Остин, Тексас. Атмосферата е свободно падане от песен на на сцена, от сцена на връзка, от чувство на кадър (Еманюел Любецки наистина е бог). Гравитацията определят едни и същи неудобни въпроси от поетиката на раздвоеното сърце, тихо изречени, дълбоко изсечени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes