Категория Други

Три билборда извън Ебинг, Мисури

Преди етикетите за черно крими, извратена комедия или комедийна драма Three Billboards Outside Ebbing, Missouri е преди всичко мощна мускулеста драматургия в три действия, в синхрон с числото в заглавието. Мартин Макдона (В Брюж, Седем психопата, Six Shooters) никога не е слизал от нивото си, но с този проект вдига летвата. Харолд Пинтър приживе го сравняваше с младия Едуард Олби, с Дейвид Мамет. На историята за загубила близък и търсеща отчаяно справедливост жена Макдона попада случайно, прочитайки я в обява на улицата, следват години на зреене, прецизиране. Писана специално за нея, главната роля увенчава като корона главата на Франсис Макдорманд. На 60 години познатата от почти всички филми на братя Коен актриса разполага са достатъчно опит за да облече яростта на героинята си в достоверна и крайно достойна форма. Жена отстояваща със сила своята истина е рядкост в киното и тук не говорим за топнали се в азиатския екшън секси кралици като Никита, Ума Търман и други графични томбрайдърки. Говорим за олдскул  във всеки смисъл на думата персонаж,нарочен за черна овца, който без хватки и трикове отстрана на режисьора има работа за вършене, има правда за отстояване, въпреки и напук на всички. Олдскул персонаж, който на всичкото отгоре трябва да бори и предразсъдъците, че е жена. Не случайно Макдорманд се вдъхновява от фигурата на Джон Уейн и неговото наследство, чете биографията му от кора до кора и си личи. От уестърн банданата през коктейлите молотов до езика – груб, рязък и вкопан в земята, която трепери под гнева и – арсеналът й звънти до последния детайл. Пасивното провинциално градче е огледало за манталитета на малките общности, в които времето и скланянето на главата са пенкилер за всяка болка и нещастие.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Светослав Тодоров: Mindhunter и отражението на убиеца в теб

Mалко след премиерата на Mindhunter на Дейвид Финчър, Светослав Тодоров написа в социалните мрежи Благодарности на Финчър за истинския втори сезон на True Detective, с което даде видима форма на общото мнение за новия сериал на Netflix. Сега се радваме да получим и професионално синтезираното му обяснение, защо Mindhunter си заслужава.

 

Ако трябва да дадете асоциация за силна и независима жена, бързо ще намерите такава на базата на (предимно) културните си интереси. Ако трябва да направите същата асоциация с публично известен мъж, нещата стават (все) по-трудни – вече самоироничността, хуманизма и равнопоставеността в хумора на Луис Си Кей не са очевиден пример.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

The Teddy Bear

L’ours en peluche (1994) e oт по-малко познатите филми на Ален Делон. И с право. Основното постижение на Jacques Deray, работил с Делон в La piscine и Borsalino, е че дава възможност да проследим потните маневри на сърцата ни провокирани от стотиците кубици млечнобяла страст на Francesca Dellera.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Портокал с часовников механизъм

A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия. За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо? Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, Портокала ескалира  с – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Петорката на седмицата


Donnie Brasco, 1997 на англичанина Майк Нюъл (Четири сватби и едно погребение) е от качествените гангстерски филми, алманах по мафиотски стойки, жаргон и лайфстайл, илюстриран с етнографска страст от Пачино, Деп и Майкъл Медсън. Приятелство и предателство, биват дефинирани единствено от понятието “дълг”. Историята е по невероятния случай на внедрения в гангста фамилията Бонано Джоузеф Пистоне, живеещ под чужда самоличност някъде, все още, заради чийто къртовски труд, в торбата на фебере падат не по-малко от 100 мутренски глави. “Помогнах да бъдат унищожени някои фантазии – отбелязва в биографичната си книга “На пътя на злото”, първият внедрен в мафията за цели шест години агент. За разлика от образите, които получаваме във филми като “Кръстника”, мафията в реалния живот е банална. Разговорите са тъпи, продължава той: “Какво ще откраднем днес? Как ще го откраднем?”

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes