Категория Мистери

Spinning Man (2018)

Spinning Man е качествен трилър, резултат от умно разиграване на бейсик елементите необходими за осигуряването на необходимата доза съспенс. Учител по философия(Гай Пиърс) дава достатъчно причини на властите(Пиърс Броснън), за да го заподозрат в изчезването на гимназистка, но освен несъответствия в показанията няма доказателства за вина. Обществения конфликт разгаря незараснали рани в семейството. Преживяла минали афери с ученички на мъжа си съпругата(Мини Драйвър) е в нов дефицит на доверие, в екзистенциална дупка е и набеденият хуманитарист, прогарящ слабите нишки на спомените (добре използвана асоциация към най-запомнящия се филм с гай Пиърс Memento).

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Призрачна история опипа ръбовете на безкрая. Браво Дейвид Лоури!

Интимно-херметичен, с тихата кротка амбиция да опипа ръбовете на безкрая, A Ghost Story на Дейвид Лоури е концептуално измислен и реализиран. Кейси Афлек и Руни Мара знаем като дует от предишен филм на Лоури, Aint Them Body Saints(2013) и определено имат взаимното привличане, за да въплатят правдиво сложни взаимоотношения. Такава приказка за призрак досега не е правена в жанра експлоатиращ паранормални явления. Използвани са смело атрибутите и суеверните представи за това как изглежда един призрак, без обаче в този визуален наивитет да има нищо детско, нито пък характерното стряскащо сетивата хорър-изненадване. Кейси Афлек изчезва зад тежкия, специално ушит чаршаф на петнайсетата минута. Предизвикателството е да не издаде себе си по никой начин, със звук или човешко действие, но в същото време да знаем, че е там. След смърт в автомобилна катастрофа героят му се оказва с кошмарната присъда да бъде пленник на времето и свидетел на културния ни упадък. Връща се в къщата, в която е живял, неразрешимият въпрос в дупките за очи Дейвид Лоури прави осезаем. Приятелката на мъжа скоро се изнася и призракът е наблюдател по неволя на живота на следващите наематели. Сцената, в която проявява гняв чупейки чинии стяга гърлото, изпитваш съчувствие и тиха скръб. Независимо в коя посока върти стрелките на часовника, озовавайки се години напред, когато на мястото на къщата има небостъргач, или назад, когато други епохи обживяват конкретното парче земя екзистенциалният ужас- без това да е черен хумор-  покрусеният призрак, с който няма как да не се идентифицираш, е еднакво трогателен.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

You Were Never Really Here – експлозивен Финикс под режисурата на Лин Рамзи



You Were Never Really Here
е на Лин Рамзи(We Need to Talk About Kevin) Това което се набива на очи и уши от първо гледане е ударният саундтрак (Johny Greenwood, композитор и китарист на Radiohead, озвучил три филма Хоакин досега), минималистичната физическа игра от Финикс и артистичната камера и монтаж.
Сюжетът, по роман на Джонатан Еймс, е повече от семпъл – бивш военен живее отвъд закона, с майка си и кошмарите от миналото, когато е бил инструмент на правителството си. Изпълнява поръчки на бияч, детектив, каквото падне. Методите са брутални, като на човек изгубил отдавна смисълът да живее, затова и успешни.
Финикс демонстрира пред камерата енергията, с която Трент Резнър от NIN руши кийборди по лайвове. Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Сложни наративни инсталации в The Bridge 03

Работният режим на Charlotte Sieling и Henrik Georgsson е завидно продуктивен. Очакваният трети сезон на хитовия сериал започва ударно. Сериен килър аранжира жертвите си в сложни наративни инсталации, в духа на “Ханибал”, винаги в пряка връзка с определени произведения на контемпо арта. Грандиозен мегаломан, може би, или духовен брат на онзи убиец от “Карта и територия” на Уелбек? Във всеки случай садистична синергия, както обичат да казват журналистите, между съспенс и естетика. Виж Стиг Ларшон или Ингвар Амбьорнсен за справка. Първоначално датският сътрудник на шведската стомана, следовател Сага – с неизменните си ретро порше карера, уестърн шлифер и кожени панталони от 01 и 02 сезони, е по-възрастна, също цапната в устата уестърн дама. Сюжетната линия обаче елиминира потенциалния женски кеч двубой, като бързо я заменя с Туре Линдхарт, готиният спретнат актьор, когото знаем от Островът на Камен Калев и потискащо бруталния Daisy Diamond. Изпълнените с организирано насилие истории в следващите десет часа спокойно биха могли да принадлежат на въображението на Ю Несбьо или Йон Линдквист.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

Убийството на свещения елен или защо трябва да помним името на Йоргос Лантимос

Д-р Стивън Мърфи (Колин Фарел) е образцов кардиохирург, собственик на образцов публичен и семеен живот разкрасен от красива съпруга офтамолог Анна (Никол Кидман) и две ангелоподобни деца – 12-годишния Боб (Съни Сулджич) и 14-годишната Ким (Рафи Касиди).От другата страна на идилията е тийнейджърът Мартин (Бари Коган), с баща наскоро починал в ръцете на Мърфи.

Воден от угризения докторът поддържа тесни отношения с момчето, даже отваря златния си дом и съкровища за него. Да бъде част от фамилията и да има техният живот обаче никога не е било цел в плановете на Мартин. Той е несломим вестител на нещо много по-голямо и по-страшно отколкото той самият, в една праволинейна хорър трактовка би могъл да бъде.

Прочети още »

4.00 avg. rating (81% score) - 10 votes

Крале на бокса, на дизайна и на Холивуд си спомнят на път за Париж

Следите от Чарлз Еймс и Рей Кайзер в съвременната пространствени решения и обзавеждане са безброй. Eames TheArchitect & The.Painter, 2011  е изумително добре направен документален филм за една от най-креативните и влиятелни двойки в историята на дизайна.

Разгледай като за начало сайта на пионерите и научи повече за произхода на думата оригиналност.

Paris Can Wait, 2016 стана известен първо с това, че е първият филм на осемдесегодишната Елианор Копола и чак после с истинските си достойнства на чувствена и интимна романтична комедия.

Прехвърчат искри към великолепните Trip to Italy и  The Trip (2010), и въпреки че не е изтънчен и фин колкото тях  – тук тежестта е отпусната предимно върху женската перцепция към сладкото и горчивото в живота след една определена възраст, то Paris Can Wait, 2016 е удоволствие за окото(след една определена възраст), точно толкова колкото е обаятелна и Даян Лейн.

Rememory / Спомни си отново (2017) е трилър, експлоатиращ последствията от (зло)употребата на хайтек в най-близкото бъдеще, за подсилване на определени функции или депа в мозъка свързани със заглавието.

Подобни неща вече сме гледали – в тази посока коя да е серия от сериала Black Mirror e къде-къде по креативна и  наситена от този филм, но пък си струва най-малкото заради страхотния Peter Dinklage; кога последно го гледа в главна роля.

 

When We Were Kings (1996), спечелил оскар за доку филм, е превъзходен документ за епохалното спортно събитие The Rumble in the Jungle – сблъсъкът между боксовите легенди Мохамед Али и Джордж Формън в Киншаса, Заир 74-а.

Грандиозният спектакъл в Африка всъщност е панорама на катастрофалния политическия пейзаж и расови конфликти в световен мащаб по това време. С чудесните интервюта с Нормън Мейлър и много други, както и с умелото си боравене с архивните кадри Leon Gast определено е уловил това.

Мрачен, искрен и зрял, Maps to the Stars (2014) е черен подарък за феновете на Дейвид Кроненберг, колкото и извратена да е думата подарък в контекста на апокалиптичната история. Перверзно е и да гледаш филм от Холивуд, саркастично разяждащ обсесиите, маниите и вредата от самия Холивуд.

Кастът е върха. Казват че главните герои, децата, са пренебрегнати и избутани на заден план, но аз не съм съгласен и наистина не намирам за какво бих могъл да се хвана да критикувам тази несъвместима с живота епопея.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote