Категория Мистери
Болезнени въпроси и кърваво кабаре в Омразната осморка
The Hateful Eight / Омразната осморка (2015)
Ако някой може да говори по болезнени за обществото въпроси, без да рискува, то той непременно е нечий клиент; и следователно размишленията му не са свободни, а по-скоро поръчкови. Щом това се разбере, към тази позиция (на безопасно изказващия се) се устремяват най-банални доносници и интриганти (сикофанти). Николай Гочев
Дилижанс крета сред величествено заснежен Уайоминг само няколко години след Гражданската война. Пасажери са ловецът на глави Джон Рут/Кърт Ръсел и пленничката му Дейзи Домерг/Дж. Джейсън Лий бързат към градчето Ред Рок. По пътя срещат бивш майор на страната на съюза и също настоящ ловец на глави(Сам Джаксън) и ренегат от армията на конфедерацията, твърдящ, че е новият шериф на Ред Рок. Подгонена от буря, “покер”-четворката бърза към задължителната спирка на дилижансите в планински проход, галантерията на Мини.
Осмият филм на Тарантино е нещо като личен осемхилядник. В същото време побива колчета и в съвсем нови кино-територии. Както останалите филми на Тарантино, и този е написан и режисиран изцяло от него. The Weinstein Company, от “Глутница кучета”, до “Джанго без окови” отново са партньор.
Стилизиран ужас, шпионаж, кокаин и Джеф Бриджес в Голямата ябълка
Публикувано от Anton в Биографичeн, Драма, Други, Мистери, Петорката на седмицата, Трилър на 01.09.2018
Със сценарий, в който болен учен клонира преждевременно починалата съпруга и издевателства после над екземплярите от бройлера Elizabeth Harvest не напуска комфортната сянка на Ex Machina и концепта и стайлинга на “Кожата, в която живея” на Алмодовар. В маниерното преследване на образците обаче са и основните (чисто визуални) достойнства на продукцията.
След шпионския трилър “Червената лястовица” с Дженифър Лорънс In Darkness / В мрак (2018) е поредното заглавие в жанра, зорлем разписано специално за жена – послетрус на #metoo. Единственото което заслужава да бъде помнено оттук е името на Жан Бижвое – страхотен актьор известен от „Прегръдката на змията“, криминалния сериал „Peaky Blinders“ и непроницаемо смущаващата трилър-драма „Borgman“.
Loving Pablo не добавя нищо ново за епопеята-Ескобар след сериала Narcos, далеч е даже от качествата дори на една от сериите му. Зад щедро насипаната нарко-терминология и широкия континентален размах в екранизираните операции на колумбийския картел се крие същото нищоказване от каквото страдат повечето биографични кино-разкази на селебритита. Бардем-Крус чисто и просто злоупотребяват в цеденето на хайпа по своята двойка и по тази която са наети да пресъздадат.
Oт Mary Shelley (2017) научаваш, че великото си произведение авторката написва едва 18 годишна и публикува анонимно, с предисловие от любовника си – известният английски поет Пърси Биш Шели – по това време е немислимо неизвестен автор, камо ли жена да пробие току така. Тежкият й/им живот е представен изчерпателно – приятелството с другата лирическа звезда Лорд Байрон, търсещото скандала консервативно общество, материалната цена да бъдеш романтик. Мери и Пърси са нещо като Сид и Нанси – естетически хулигани, мечтатели с гностическо отвращение от материалния свят.
Казват че ‘Gothic’ от 86-а припокривал изцяло темата и бил по-добър. Не знам, Дакота Фанинг ми се вижда прекрасна в трупането на контекст необходим за раждането на “Франкенщайн“, а и подадените посоки за интерпретация не са скучни. Генезисът на чудовищата е сама по себе си чудовищно интересна тема.
The Only Living Boy in New York (2017)
Несъмнено мнозина са тези, които подобно на мен, пишат за да се отърват от образа си. Не ме питайте койо съм аз и не ми казвайте да остана същият: това е морал на гражданина и на него се подчиняват нашите документи. нека той ни остави свободни когато пишем. Мишел Фуко(1969)
Момче с бълбукащи хормони, дремещи писателски амбиции и несръчни умения в любовта среща в лицето на своя съсед загадъчен ментор. Джеф Бриджес го окуражава в осмислянето на чувствата и преодоляване болезнените заблуди на възрастта. Това на пръв поглед. Терен за упражняване на житейските уроци са отношенията в собственото му семейство. Баща му(Пиърс Броснън), бивш писател и настоящ издател има таен романс с младата и секси Кейт Бекинсейл, а съпругата, Синтия Никсън (много добра, с “чудесно” биполярно разстройство тук), държи, без да го е искала всички на каишката на вината.
Разказът се развива според правилата на привличането. Момчето без колебание премества интереса си от мацката, по която гасне в началото към леглото на въртиопашката на баща си – асансьор за крехките му самочувствие и мъжественост, и по този начин размества залозите в играта. Асансьор за предсказуемия дотук сюжет е доста умно разписаният и подплътяващ фриволните тръпки бекграунд на възрастната тройка. Двайсет години по-рано героите на Бриджес, Никсън и Броснън са неразделни приятели и “най-самотното момче”, плод на това приятелство, днес ежедневно удостоверява съдбовността на решенията им. Разкриването на миналото във второ и трето действие на свой ред размества залозите на масата и придава нов смисъл в текущите избори.
Прослушване – киното, след което вече нищо не е същото
Вдовец с приятел в кинобизнеса си избира жена, на организирано от тях прослушване за мним филм. Момичето по което самотният баща хлътва е бивша балерина, скромна, загадъчна, крехка, с шепнещ ангелски глас. Ще кажеш – на границата на виреене. С красотата на стих от Новалис, в кандидатурата си е написала какво й е струвало да се откаже завинаги от мечтата си, как това е променило представите й за живота и смъртта. Тъмна сила привлича зрелият, осигурен екземпляр на средната класа в Япония към изваяното в сълзата на човечеството бедно, почти дете създание. Въпреки прагматичните и загрижени съвети на приятеля си да я забрави на мига и да не я търси повече, той не устоява. Визуалните хватки, които придружават сцената с фаталното телефонно обаждане обръщат всичко за което си си мислел, че си подготвен. А дори още не е станало нищо сериозно. “-Вие, мъжете, правите прослушвания за жените си и ги проваляте, за да можете да спите с тях после.” – мърка изумителната Eihi Shiina.
Audition е от тези недостижими бисери на японското жанрово кино, за които хора като Куентин Тарантино свалят звезди*. Такаши Мийке познаваме от Koroshiya 1/Ichi the Killer (2001), The three extremеs, Yakuza Horror Theater: Gozu… И най-вече от Bijitâ Q (2001) – филм, за който след още десет години може и да съм психически подготвен да пиша.
Прочети още »
Смяна на идентичности и жени под влияние в 3 women
Със заглавия като Маккейб и Мистър Милър (1971), Дългото сбогуване, Образи, Квинтет, Госфорд парк и Прет-а-порте Робърт Олтман (1925 – 2006 ) заслужено е титулован едно от големите имена на американското (off-Холивуд, както казва Янко Терзиев) кино. 3 Women / Три жени (1977) е пропит от Бергман – смяна на идентичности, жени под влияние, стилизиран натурализъм; есенни сонати звучат зад всеки ъгъл. Шели Дювал сияе (работата й с Кубрик и Никълсън я чака в 1980-а). Лицето й е дигитална скулптура, аватар; фотоикона на Лашапел. Диалогът е толкова преработен и многозначен, че всяка реплика е код. Код, който наред с художествените алегории усложнява възприемането и отхвърля мързеливия зрител.
Джаред Лето вдига летвата на жанра в Аутсайдерът
Джарет Лето прави всичко възможно за да изглежда като член на Якудза в стилния, поствоенен трилър The Outsider на Martin Zandvliet(Applause, 2009). Не е Такеши Китано, но пък е направен с цялото уважение към образците. Приятно монотонен и предсказуем както жанрът повелява, Аутсайдерът предвещава цяла поредица.
Марлоу, между линията на смъртта, една лоша партида и THE DISCOVERY, 2017 – филмовото ни откритие на седмицата
Poodle Springs / Филип Марлоу – Пудъл Спрингс (1998)
Годината е 1963-а, мястото: Пудъл Спрингс (реплика на Палм Спрингс). Току що оженен за красивата дъщеря на тежък магнат, легендарният детектив Марлоу е заподозрян в убийството на свой колега. Собственото му разследване развързва моряшки възел от многогодишни машинации и престъпления, до едно сочещи сцената на голямата политика. “Пудъл Спрингс” е осмият, последен и незавършен роман на Реймънд Чандлър.
По повод стогодишнината от рождението на Чандлър(1988-1959), Робърт Б. Паркър завършва започнатата новела. Боб Рафелсън не е напрвил нищо кой знае какво от материала. Брайън Кокс и Джеймс Каан да стоят стабилно в ролите си, но повече с килограмите си, отколкото с актьорски ентусиазъм. Камерата е мудна, близките планове скучни, а от прословутият хумор на Чандлър няма и следа.
The Lazarus Effect / Възкресение / Ефектът на Лазар (2015) е треторазряден хорър с участието на геният Доналд Гловър, в случая обаче, статист. Студенти по медицина разработват серум, на базата на ултра силния естествен халюциноген, който мозъкът прозивежда непосредствено преди смъртта. Инжектиран обратно предизвиква възкресяване, с, разбира се, непредсказуеми за Оливия Уалйд странични ефекти.
За съжаление, въпреки възможните прилики няма нито общо нито с деведесетарската класика “Тънка червена линия”, нито със страхотния “The Discovery”(2017), с Робърт Редфорд.
Dark Crimes(2016) e доказателство какво може да ти причи живота, ако ще и да си първокласен актьор като Джим Kери, Кати Ойтинен или Шарлот Генсбур, до един подкупени от плоското (и полско) заглавие. Какво да се прави, не може всички да снимат при Никълъс ван Рефн и Дейвид О. Ръсел.
Антиутопията The Bad Batch / Лоша партида (2016) е на спорно талантливата британка Ana Lily Amirpour, очевидно върл фен на The Road, Маd Max и тарантиновите осакатени секси момичета, дето стрелят. Сценарият е нелош- социално неприемливите по икономически, здравословни и причие критерии хора наци-обществото на бъдещето затваря в нещо като резерват-сметище, където естествения подбор отсява по-безскрупулните.
Ако беше десетминутен шорт, клип на Die Antwoord например(част от сносния саундтрак), щеше да се ядва. Изгубени в режисьорската пустиня са иначе превъзходните пустиняци Джовани Рибизи, Джим Кери(отново) и Киану Рийвс. Tъжна като надуваемото тяло на Джейсън Момоа работа.
The Discovery/Откритието (2017)
Животът е един, а в отвъдното прежи(вя)ваш преживяваното отново и отново, като всяко завъртане на плочата може да се тълкува като садистично ехо, но и като опция да видиш и поправиш с нови очи безкрайно повтаряните си грешки. Крайна дестинация няма, морален императив и религигиозни категории също. Да започнеш начисто е просто невъзможно. Печално самотно е…
Повлияна визуално от The Master, силно оригиналната мистери-драма The Discovery на Charlie McDowell (скрипт, режисура) коментира възможностите и формите за каквото и да е съществуване отвъд смъртта, както и поведенческите девиации, които прогресивната наука може да отприщи в глобален мащаб. В метафората за това какъв живот избираме да живеем The Discovery е любовна история, както и история за отношенията баща-син. Робърт Редфорд е топ учен, пионер в областта, убедил лековерния параноичен свят в потенциала за трансцедентация на съзнанието. В отговор на мъглявата бъдеща утеха обаче, почти 5 милиона души отнемат живота си, в компулсивно желание за шорткът към “там”; защо да чакаш? Последствията обаче не са очакваният комфорт.
Решен да спре баща си, Брендън Глийсън(син на учена) и Руни Мара(загубила петгодишния си син майка) се срещат на феробот, на път към острова(Rhodes) на който Томас Хъбарт и общността му продължават да търсят неоспоримото доказателство, бегло смущавани от растящия ръст на суицидната вълна.
Двамата са с различни мотиви да отидат на острова, но споделят фрагменти от един и същи сън, с различна степен на осъзнатост към момента. Умирали n-брой пъти преди това, те комуникират от различни нива и функции един спрямо друг. Осъзнат и използван по предназначение текущият им живот/проекция е нещо като трамплин към един по-щастливо редактиран вариант на болезнения оригинал.
Такава е и тезата на филма – отвъдният живот представлява нищо повече от шанс за заобикаляне на подводните камъни довели до катастрофа в предишния, и после замяна на лошия вкус с подобрена рецепта. Трики моментът е да разбереш на какво ниво оперира мозъкът ти и в каква релация си спрямо себеподобните по участ. Крайно интересно е, кара те да мислиш.
Трасиращи прехода светли “спомени” от бъдещето идват в кожата на хора от коридора на следващо “аз”. След като енергията на съзнанието не се губи, а само се трансформира кръговратът е безкраен, от теб зависи в каква спирала. Важи и обратното – сам ти се явяваш “асансьор” или патерица за целебна еволюция в/на съзнанието на роднина, близък, познат.
Без да е cinema, а просто качествено movie Откритието (2017) със сигурност компенсира лошата четворка от горе и си струва повторното гледане.
П.П.
1. Името на Руни Мара е Айла. Става приятно наслагване на метафори, стигащи чак до “Възможност за остров” на Мишел Уелбек.
2. Любопитно е да се направят паралели с концепцията в “Генезис” и “Матрицата”.
-
В момента разглеждате категория Мистери
Последни коментари