Category: * Story ми се

Веселин Хаджитодоров в творческа пауза, между Anakata и Асандж

Веско е социален алхимик, експериментиращ с несъвместими на пръв поглед съставки. На негово парти с постоянно прииждащи и отиващи си групички, може да се надвикваш с разпален млад режисьор за достойнствата на прозвучалото преди малко Tommy The Cat на Primus, докато в същото време млад автомонтьор, не по-малко разпалено саботира плейлиста с радио Веселина.

Continue Reading

Скоро от небето ще да падат камъни – удря безмилостният Палми Ранчев

“Мълчалив” разказвач в няколко жанра, неговото писане е такова: видимо и скрито – стиховете, които създава, пуска на ринга в главата си и тези, които трябва да го напуснат първи, слизат като мускулести, къси разкази, някои от които имат привилегията да бъдат разходени в широката клетка на романа.

Continue Reading

Йордан Тодоров и важните неща за вършене до утре

В зависимост от независимостта си (това не е каламбур), документалното кино може да агитира или да дезинформира, да коригира (историята), или пък да те запали за кауза. Също така може да буди любопитство и да запълва бели петна. Точно както прави Татко снима мръсни филми на Йордан Тодоров- режисъор и журналист, автор на запомнящи се текстове за L’Europeo, Vice, Abitare, Max, Amica.

Continue Reading

Колко хора играят играта на Вера Георгиева

За човек, който богоговее пред златното сечение на форма и съдържание в широкия колкото са арта, архитектурата, модата, музиката(и кухнята, и кухнята!) смисъл, Вера Георгиева е от малцината, които знаят какво искат, знаят защо го харесват и с лекота го превръщат в свой начин на живот. Подобно на трениран сомелиер, тя дегустира, датира и може да отрази кой да е попкултурен тренд (включително инвазията на Pantone 17-5641 Emerald!). Колегите й от Програмата, Gamma Design и IDL ще потвърдят.

Continue Reading

Aтанас Николов, for fuck sakes

Aтанас Николов e млад космополит, профи дебатьор, делничен копирайтър в рекламна агенция и не на последно място човек дълбоко (с)нежен по природа – разбирай нелечимо влюбен скиор. Един от основателите на Асоциация Дебати София (не беше чувал за нея нали?).

Continue Reading

Лилия Маравиля не вярва в Края

Лилия Маравиля e aктъор-мечта, за всеки кино и театрален режисьор. От сценария/пиесата, персонажите й стъпват на сцената твърдо решени да превземат всяко безразличие на хоризонта. Вадят душа без спец ефекти, само с едната неподкупно честна игра.
Познаваме я от “Индиански игри” (1991), “Гори, гори, огънче” (1994), “Камера-Завеса” (2002), “Пътят към върха” (2006), Love.net, Под прикритие.

Continue Reading
Други