Категория * Story ми се

Светослав Тодоров

фото: Калина Иванова, личен архив Светослав Тодоров

Подобаващото интро за Светослав Тодоров задължително минава през поименно отдаване чест на професионалните му занимания и интереси – журналист от екипа на “Икономедиа”, ядро на DJ проекта Indioteque (платформа за концерти на чуждестранни групи в София на почти девет години) и автор на художествена проза. “Хората, които заспиваха сами” излезе преди три години, а отскоро се радваме на съвсем пресния двуезичен zine “Десет разговора”. Историите са преведени от Владимир Полеганов, има фотография от Калина Иванова и Драго Горанов, бонус е “поетичният ремикс” на Веселин Геренов. Ако си съобразителен и пъргав, с бройка от зина може да излезеш от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, Ателието и Bare Hands Society. Казах ли, че разказите му са превеждани на (засега) английски, сръбски и хърватски? Но всичко гореказано би било само сухо инфо, ако зад него не стояха завидна работоспособност, будеща спонтанно неудобство осведоменост и предразполагащите лекота и привидно безгрижие. Селективното му любопитство и въоръжената с критичност добронамереност дефинират качествения разбор на/в духа на времето. С две думи общият ход на нещата не ти генерира непоносима тревога, когато знаеш, че Светослав е наоколо.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Константин Трендафилов

Константин Трендафилов

фото: Димитър Стефанов, offnews.com

 

Новият гост на рубриката стигна до нас, след като трусовете предизвикани от забилата се дълбоко в сърцата на стотици млади хора негова дебютна книга преминаха във вибрации, позволяващи да се държим на краката. За кого се сещаш, когато се сещаш за някого? селектира най-доброто от поезията му, появила се преди това на порции (с изключение на няколко парчета) във фейсбук и в личния му блог. Прочетохме томчето и ни хареса. Много.
Уверено-лични и наперено-раними, стиховете му мятат оптична връзка до сърцето. И при добре инсталирани емо-настройки, би могъл да наблюдаваш вътрешния си пейзаж толкова дълго, колкото изкъсо си си обичал реалните любови.

Константин Трендафилов(26), творчески директор на Saatchi & Saatchi. Бог на думи.

 

Прочети още »

4.00 avg. rating (83% score) - 4 votes

Интервю с Борислав Колев

borislav kolev

Фото: Личен архив Борислав Колев

Борислав Колев е сценарист и режисьор на суперуспешния “Стоичков” – хедлайн на всяка негова медийна визитка от 2013-та насам. Нормално. Преди да стигне обаче до “Стоичков”, маршрутът в журналистическата му карта на кинокритик е дълъг, минава през вестниците “Поглед”, “Стандарт”, “Сега”, “24 часа”, през колонката му “От пръв поглед” във в-к “Култура”, в разрез с наукообразното говорене (по Геновева Димитрова) и “дидактичните налепи”. Бил е и глав. ред. на сп. “Паралели”. Някои от пътищата избира и проправя за първи път, после се помнят като знакови. Във в. “Капитал” създава концепциите и е отговорен ред. на приложенията “КапитЕл”, впоследствие -“Капитал Лайт”. Не се взима на сериозно, въпреки, че е носител на Националната награда за журналистика на СБЖ, 2001-ва, а в периода 1992 – 2000 г. три пъти е номиран за двугодишните награди на Съюза на българските филмови дейци за кинокритика и веднъж за ценната за всеки киноман книга с интервюта “Горчиво кино” (1998).
ТВ подплатата му е дебела – съавтор и водещ на предаването “Кино в чекмедже”, 1995 по БНТ. Сценарист на предаването “Понеделник осем и половина” (1998-2000) по БНТ, на формата „Лачените обувки на българското кино“(2015), както и на многократно излъчваните по БНТ документални филми “Голямата синя магия” (1994), “Парола: жив класик” (2002), “Балада за Гунди” (2003). Зам. програмен директор на БНТ, отговорен ред. на филмовата програма на ТВ7, автор на концепцията и програмен дир. на телевизионния канал “Спорт 7”, глав. ред. на “BIG Brother 4″по Нова ТВ, филмов експерт в киностудия “Екран” на БНТ.
Но многото съкращения на длъжностни характеристики едва ли могат да създадат един майстор на разказа. А Борислав Колев е такъв заради способността си да съпреживява, заради обективността си към субективното, детайлът, в който голямата картина се отразява. Потвърждение за това е и вторият му филм “Салто Мортале“, разказ за драматичната съдба на феноменалния щангист Ангел Генчев, който от олимпийския връх пада на житейското дъно, но не се предава, а опитва да започне нов живот. “Салто Мортале ” блестеше на София филм фест 2015, като единственият български филм в международния документален конкурс, в компанията на елитни световни заглавия от последната година, включително новият носител на “Оскар” “Citizenfour” за Едуард Сноудън. “Салто Мортале ” вече има покани за участие на фестивали в чужбина, а разпространението му в родната киномрежа (и ревю в сайта) предстои.
С нетърпение очакваме и дебюта му в игралното кино “Коледа”, по разказ на Иван Кулеков, който в момента завършва.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Владислав Апостолов

vladislav_apostolov

Фотоколаж: Катя Дамянова

Знам, че е безразсъдно – след него никой няма да дава и пет пари за написаното от мен, но с ръка на сърцето мога да заявя, че Владислав Апостолов e човекът, когото аз бих наел за да ми свърши работата. Журналист. Ерудиран киноман. Пристрастен фен с нулев толеранс към калкулиращи “драматичен интелектуален застой” единици и потребители на „наливната, буйна, горделива глупост”. Badass терминатор в режим на денонощен ъпгрейд, спихващ тихите надежди на спретнати слушковци в генезис. Не ползва многоточия, не отказва батъл. Патос мери според залога на конфликта. Възмутително точен в реакциите си. Концентрира се в хладнокръвен анализ и пламенна критика, двойна подсечка за безпомощния адресат. Не се страхува да критикува идеи, колкото и благовидни да са. В искреността му не прозира преднамерена стратегия, затова текстовете му те печелят по-бързо отколкото закъсал щатски астронавт набира 555.  Преди време дружески нашляпа затъпялата от многото free gsm минути тийнкултура, спорадични проплаквания от което още бълбукат в рамките на богоизбраната ни територия. Няма никакво намерение да отстъпва риториката си ни на тинк-танк, ни на НПО.

Movies.bg изпитва нездрава радост и получава щедро морално потвърждение за съществуването си именно от подвижни умове като Влади Апостолов.

 

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

Иван Шишиев

Shishiev_Photo


Фото: Мина Дедова, личен архив Иван Шишиев

Пише и снима. Ентусиаст любопитен към градския детайл, oбикновено в периферията на (поп)културата. С отношение към обекта, бил той ням жест в скулптурна композиция, гълъб, скрита в кашон антика, графит, парче небе, архитектурен наратив или доверена от събеседник история в историите. Автор на естетските фоторепортажи за Етюд-и-те на София – набиращ популярност личен проект. Публикува в banitza.net, spisanie.to, chronicle, ploshtadslaveikov. Завършва магистратура по теология в СУ. Преди това – богословие в Семинарията.
“Съчетаването с Via Magazine (мястото където е зам. ред.) се измерва в това, че все пак никой не трябва да се занимава само с богословие. Трябва да има и друга професия/Част от нещата, които правя е да преправям стари мебели за друга употреба. Поне когато съм си вкъщи – едно селце на 7 километра от гръцката граница. Петрово се нарича, общината е Сандански.”
Обсъжда пристрастно Triage на Фарелкнигата на Духовни Мамка му…и крава!, трансформациите на Бейл; със сантимент към батъл епиките Brave Heart, The Lord of the Rings, Star Wars, Gladiator, The Last Samurai. Барахир Грей му е псевдонимът в нета. Ранобуден е и е киноман. За нас е чест да ни гостува.

Иван Шишиев е на 23.

 

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Неделчо Богданов

nedelcho_balgar

Фото: Личен архив Неделчо Богданов и balgar.bg

Неделчо(30) е аниматор, човекът-оркестър, който стои зад българската пълнометражна анимация Българ Филмът, до чиято гала-премиера в 3D формат (25.11.) остават три дни. Аспарух, Супер Спиро и Пешо Слепеца са само някои от култовите вече типажи на мащабния проект, който Неделчо стартира като сатиричен уеб сериал (Баш Профунди ми е любим) през 2008-ма, а измисля през далечната 2001-ва, докато следва  анимационна режисура в НАТФИЗ . Който търси в образите беге бит и култура от 21-век или събирателен образ на българския олигофрен ще сбърка, защото комедията е неангажираща, а хуморът, макар и спукващ от смях, е добродушен.
Неделчо не е ъндърграунд – таргет му е всяка публика, до която може да стигне. Това не пречи продуктът да е безкомпромисен, авторски и направен с огромен ентусиазъм. Затова нищо чудно, че феновете му харесват персонажи като Унуфри от Сезон 1, още преди да са се появили, и вкарват несебърски лафове в употреба. Но лафовете нямат много общо с историите, а те в главата на Неделчо-“Българ”-Богданов, са поне 1 терабайт.
Апропо, за гала-премиерата  може да загреете и с “малкия брат на Българ”, сериалът Brain Demage

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes