Категория Исторически

“… дуела като висша инстанция, а именно – като божи съд. По този начин в креслото на съдията бива поставена физическата ловкост , т.е. животинската природа, наместо разума, и въпросът кой е прав и кой – неправ се решава не според делата на човека, а според това какво го е сполетяло – по валидния и до днес принцип на рицарската чест. Който все още се съмнява, че дуелът има такъв произход, да прочете прекрасната книга на J.G. Mellingen, The History of Duelling, 1849.”
Афоризми за житесйката мъдрост/А. Шопенхауер

По силата на своята неотстъпчивост, двама елитни хусари на служба в леката кавалерия на Наполеон се спречкват, във време(1800г.), когато честта е въпрос на живот и смърт. Единият е Харви Кайтел – буре с  барут, внушаем и разбран колкото психопата от Дуел(1971) на Спилбърг – другият, антипод и смъртна обида за примАта, е Пийт Каръдайн – сух интелигент, с усет и издръжливост към натрапения му абсурд.
Докато Набулио върти мегаломански кампании из Европа, в продължение на двайсет и кусур години двамата хусари разхождат секундантите си от терен на терен. Причината за неутолимата омраза у единия и принципната неотстъпчивост на другия са загадка за обкръжението, в йерархията на което двамата растат диаметрално. След крахът на Бонапарт Харви изпада в немилост пред роялистите (страхотен Албърт Фини, гиздав и тежък опортюнист), но анонимно ходатайство му издействува свободата – повод егото му отново да търси мъст.

Прочети още »