Категория Европейски

The Teddy Bear

L’ours en peluche (1994) e oт по-малко познатите филми на Ален Делон. И с право. Основното постижение на Jacques Deray, работил с Делон в La piscine и Borsalino, е че дава възможност да проследим потните маневри на сърцата ни провокирани от стотиците кубици млечнобяла страст на Francesca Dellera.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Синият е най-топлият цвят

Blue Is The Warmest Color е чувствена любовна история – от пределно истинските, не от претендиращите за такива, дело на Abdellatif Kechiche. За свободната си адаптация по комикс, Абделатиф събира Léa Seydoux (“Това е само краят на света”) и Adèle Exarchopoulos, факт, сам по себе си еротизиращ достатъчно въображението. Двете актриси са инструктирани да пресичат границата с реалността свободно, съответно това което виждаме, до голяма степен са автентична визия, чувства и разтърсващи емоции на две пометени от страст девойки.
Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Фотоувеличение

Преди  се чудех дали “Фотоувеличение” с мистериозния си ореoл на недостижимо интелектуално кино не е просто модно преувеличение, набрало скорост в средите на гъвкави и устати културтрегери, зациклили фатално на culture beat-а от 60-те. Първото гледане преди години обаче размаза дразнещото жужене на дребнавите ми подозрения, а второто, наскоро, изчисти останалото петно от тях. Blow up (1966) е по разказът на Хулио Кортасар “Лигите на дявола”. Не съм го чел, но разбрах че в Аржентина така наричат реещите се във въздуха наесен паяжини. Заглавието на Антониони няма как да не възпали пристрастия у всеки, уважаващ мозъка си индивид. Томас, модният фотограф на Дейвид Хемингс, протагонист във филма, съучастнически ни разхожда с ролсройс* из периферията на историята. Това са различни локации на Лондон: приют за бездомни – златна мина за черно-бели снимки, антикварен магазин с реквизит от вкаменени истории, концерт на Yardbirds владеещ напушена масовка, шикозно фотостудио с моделки, дошли от бъдещето на “Степфордските съпруги”. Посещава и приятел, млад абстрактен живописец, който споделя общото им ноухау – “започвам отнякъде, после се хващам за нещо и продължавам около него. Подобно криминалист – улики”. После, Томас, почти безмълвен, с калкулирана чувственост отстрелва кадър след кадър шарено-шумни старлетки в собственото си жилище. В края на сесията ги смита, като шалове коприна.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Облаците на Силс Мария

Clouds of Sils Maria (2014) е интелектуална драма, написана и режисирана от Оливие Асаяс (Boarding Gate, Personal Shopper) специално за Жулиет Бинош.

Световноизвестната актриса Мария Ендерс (Жюлиет Бинош) пътува за Цюрих, където трябва да получи театрална награда за цялостен принос. Придружава я асистентката й Валентин (Кристен Стюарт). По пътя към швейцарските планини научават за смъртта на писателят и режисьорът,  направил навремето Мария звезда. Пиесата-пробив е била за болезнената връзка на полюсните Хелена и Зигфрид. Сега Мария получава предложение отново да играе в дебютната си пиеса, този път като зрялата жена, която младата героиня тласка към самоубийство. Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Тъмната страна

La cara oculta / Тъмната страна (2011)

Трилърите наблъскани с криминална еквилибристика – разбирай множество обрати и изненадващ финал – минимум три туиста, иначе не може –  бият количествено  всички останали жанрове и подкатегории на иберийския полуостров през последното десетилетие, че и назад. Без никаква мистерия това е основният продукт за експорт в испанското кино, конкурентен на американската вълна, привлекателен за кино-туристите от цял свят. Филигранно изпипана студио хикс фабула, стилизиран в главоблъсканиците сценарий, герои минаващи от привидно бяло към привидно черно, сякаш в Испания всички се раждат с биполярно разстройство, задължително неочаквана развръзка с маскирана като презрение към хепиенда врата отворена за продължения, и, секс – колкото позволява ножицата на цензурата, но не по-малко. А, и само местни актьори и звезди – никакви чужденци на хоризонта!

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote