Категория Драма

Kids Return

Привидно безгрижен разказ за израстването на двойка приятели, през изборите, които ги събират и разделят. Kizzu ritân/Kids Return (1996) e от по-непознатите филми на Такеши Китано, и първият, който прави след мотоциклетната си катастрофа. Безспорно красив с безметежната си романтичност, в него се разпознават физиономиите на любими от портфолиото на Beat Takeshi актьори. Най-забележителното е хуморът, специфичното за Китано “субтилно” чувство за комизъм, за което трябва да внимаваш.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Прослушване

Вдовец с приятел в кинобизнеса си избира жена, на организирано от тях прослушване за мним филм. Момичето по което самотният баща хлътва е бивша балерина, скромна, загадъчна, крехка, с шепнещ ангелски глас. Ще кажеш – на границата на виреене. С красотата на стих от Новалис, в кандидатурата си е написала какво й е струвало да се откаже завинаги от мечтата си, как това е променило представите й за живота и смъртта. Тъмна сила привлича зрелият, осигурен екземпляр на средната класа в Япония към изваяното в сълзата на човечеството бедно, почти дете създание. Въпреки прагматичните и загрижени съвети на приятеля си да я забрави на мига и да не я търси повече, той не устоява. Визуалните хватки, които придружават сцената с фаталното телефонно обаждане обръщат всичко за което си си мислел, че си подготвен. А дори още не е станало нищо сериозно. “-Вие, мъжете, правите прослушвания за жените си и ги проваляте, за да можете да спите с тях после.” – мърка изумителната Eihi Shiina.
Audition е от тези недостижими бисери на японското жанрово кино, за които хора като Куентин Тарантино свалят звезди*. Такаши Мийке познаваме от Koroshiya 1/Ichi the Killer (2001), The three extremеs, Yakuza Horror Theater: Gozu… И най-вече от Bijitâ Q (2001) – филм, за който след още десет години може и да съм психически подготвен да пиша.
Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Goliath (2016-)

We are all just monkeys with money and guns. T.Waits

След колосалния образ, която направи в първия сезон на Фарго апетитът да гледаме Били Боб Торнтън в десетчасова роля ни прогаряше като язва. Закрепихме положението с появата на Goliath на платформата Amazon, режисиран от бившия бостънски адвокат и настоящ съпруг на Мишел Пфайфър David E. Kelley. В осемте серии на първия сезон на Голиат Били Боб (със Златен глобус) е калифорнийският олдфешън адвокат Били Макбрайд, собственик на славно минало и вечно недоугасена в чашката порция демони. Персонажът е разписан така че да вземе най-доброто от Били Боб и елиминира необходимостта от физическа трансформация. Центриран, овладян, пиещ цигара от цигара Били Боб, със задължителните за счупения кънтри-герой проблеми с характера-жената-обществото-кариерата-и-каквото друго се сетиш, с тънки, но не подозрително остроумните на Духовни от Californication лафове, те привлича от първите пет минути. Кара почти одушевен червен кабрио мустанг, гаргари се с тойота приус и мирогледа който представлява, приспива се с филми на Джийн Хекман в крайпътен мотел, през деня е в бара – местата са реални в Санта Моника; в репликите му плуват сентенции, здрави и протобиблейски като лириките на Леми Килмистер.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Crash

Crash, kill, destroy, swag

Оцелели от тежки автомобилни катастрофи образуват ъндърграунд дистопично общество, в което споделят фетиша си към нови опияняващи срещи със смъртта. Веднъж на ръба, адреналинът и сексуалната възбуда стават незаменим и търсен наркотик.  Потните индъстриъл “празненства” в чест на Ерос и Танатос в Crash са осъзната и контролирана практика. Романтично отчаян концептуален проект по мазохистично себенадмогване, не оргиастична вакханалия. Всеки участник е равнопоставен пърформър и сексуален роб на Машината*.

Crash от 1996 е от най-великите и недооценени филми евър. Фактът, че лудият сценарий по Дж. Балард е събрал 9 милиона за финансиране е чудо само по себе си. Извратеното въображение на Дейвид Кроненбърг го прави правилният човек за този проект. Ранните Videodrome, Мухата и Екзистенц са го доказали като визуален ексхибиционист с непреодолим артистичен нагон към тресавището на пропилите съзнанието на съвременника апокалиптични импулси,  попкултурни неврози и неразривно свързани с технологията ежедневни кошмари.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

3 women

Със заглавия като Маккейб и Мистър Милър (1971), Дългото сбогуване, Образи, Квинтет, Госфорд парк и Прет-а-порте Робърт Олтман (1925 – 2006 ) заслужено е титулован едно от големите имена на американското (off-Холивуд, както казва Янко Терзиев) кино. 3 Women / Три жени (1977) е пропит от Бергман –  смяна на идентичности, жени под влияние, стилизиран натурализъм; есенни сонати звучат зад всеки ъгъл. Шели Дювал сияе (работата й с Кубрик и Никълсън я чака в 1980-а). Лицето й е дигитална скулптура, аватар; фото-икона на Лашапел. Диалогът е толкова преработен и многозначен, че всяка реплика е код. Код, който наред с художествените алегории усложнява възприемането и отхвърля мързеливия зрител.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Reality Bites

Reality Bites / Хапки от реалността (1994)

Режисьорските качества на комика Бен Стилър винаги са били подценявани от широката аудитория, както на Джим Кери, заради нивото на хумор във филми като Тропическа буря, Кейбъл Гай и Зулендър 1,2 (на които иначе аз се забавлявам искрено). Тази нагласа обаче не пречи негови проекти като The Secret Life of Walter Mitty и Reality Bites (особено пък Хапки от реалността) да трупат фенска маса.  Reality Bites(1994) се води култов, нещо като Singles(1992); дава глас на цяло едно поколение, което има своя антиконсуматорски манифест и има нужда от трибуна, от която да го изкрещи, или айде, позапее.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes