Категория Драма

Уиски, танго, фокстрот

Whiskey Tango Foxtrot  (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

The Square на Рубен Йостлунд (златна палма в Кан ’17) прави психологически разрез на презадоволеното инфантилно общество на Швеция, през конфронтация на съвременното изкуство – титулярът е куратор в голям, добре бюджетиран кунст музей – с банално смешни ситуации от деня. С комични възли и обструкции, подчертаващи неадекватността на своите герои – веднъж спрямо продуктът на тяхното образование -арта, и втори път спрямо инстинктите и поведението на хората от низшите стъпала, Йостлунд критикува закърнелите възприятия и сетива на своята култура, поставя под върпос комуникацията между етажите в социалната “торта” и  пита що е контемпорари арт и какви са му пресечните точки с живота.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Phantom Thread

Phantom Thread/Призрачна нишка е вторият  и може би последен съвместен проект между Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Ще се лее кръв, Inherent Vice) и Даниъл Дей-Луис. Историята е ситуирана в Лондон от петдесетте. Даниъл е Реймънд Уудкок- гений на шивашката игла. Ухажван и уважаван от елита, педантичен, саможив и свръхвзискателен Реймънд няма друг живот извън проектът за следваща най-добра рокля. Всичко встрани от установената рутина му носи болка. Срещата на Рейнолдс със сервитьорка по време на една от разходките му е знаменатална. Наглед крехката Алма (аlma-храна, душа от лат.) бързо става неизчерпаем източник за вдъхновение за модиста и постепенно заема все по-големи територии от неговата самостотелност, разум, живот.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Go Go Tales

Go Go Tales(2007) e смятан за най-слабият филм на Ейбъл Ферара, не че последното може и най-малко да одраска самочувствието на режисьор, който преследва идеите си въпреки финансови обструкции и критически отпор. Go Go Tales е поредната му приятелска колаборация с Уилем Дефо и Азия Ардженто. В неоновия полумрак се мяркат очуканите физиономии и на Боб Хоскинс, Матю Модайн и Бърт Янг. Дефо е цветният и диаболичен Руби Рей, прицелен в артистичния авангард мениджър на треторазряден нощен клуб в Манхатън, който се опитва да държи ниво и класа в еротичната програма далеч над възможностите и ресурсите си.
Воайорският поглед на Ферара го “хваща” в нощ, в която нещата са на път да дерайлират- танцьорките обявяват бойкот, спонсорът – креслива впиянчена реститутка шантажира с изгонване, персоналът е изпушил от системно безпаричие, а печеливш билет от лотарията – двойното дъно на Руби Рей е в хазарта –  продължава да остава загубен.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Другата страна на надеждата

Халед е млад сирийски бежанец, търсещ след дълги и болезнени перипетии убежище в Хелзинки. В същото време, Вийкстрьом, търговски пътник в зряла възраст и с късмет в хазарта решава да смени житейския курс.

“Другата страна на надеждата”(2017) на Аки Каурисмаки представя най-доброто от естетиката и етиката на режисьора. Силно в актуалните събития, мъдро извличайки уиверсални стойности, без злободневни залитания. Бюрокрацията срещу човека и сродните им борби. Доброто е завишено до идеализация, докато злото(познатата гумени глави от “Мъжът без минало”) може да отнема, но не и да побеждава. Така стоят нещата във вселената на Каурисмаки – солидарността ще триумфира. Супер семплата и прозрачна конструкция на филма позволява да се насладиш на играта на “обикновените” хора. Великолепни актьори, впрочем, какъвто е и каста във всеки друг филм на Каурисмаки. Феновете на “Мъжът без минало” ще разпознаят веднага Кати Оутинен и Sakari Kuosmanen – тук в диаметрална роля.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Lucky

„ – Realism is a thing.
– Oh yeah? How do you mean?
– It’s the practice of accepting a situation as it is…
and being prepared to deal with it accordingly.“

Lucky (2017) е филм за Хари Дийн Стентън, като същото може да се чете и наобратно. Филм за това какво остава от есенцията, от достойнството, когато е време човек да напусне купона. Рядко удачно припокриване между форма и съдържание. Джон Карол Линч – съпругът на Франсис Макдормънд във “Фарго” не би могъл да го направи без любимеца на Дейвид Линч и Вим Вендерс. Не биографичното съдържание на Хари обаче е цел на разказа(почетена е голяма част от филмографията му, особено Paris, Texas), а неговата ежедневно отстоявана философия и избори по пътя. Без декларации и пропагандиране присъщи на страха и отчаянието – а скромно, стоически, с известна космическа веселост. Интимен до максималност, но без фамилиарничене, Джон Линч дава една гледна точка необичайна с тихата си мъдрост и ненатрапчивост, смесила документално с фиктивно, горчив хумор с екзистенциална драма в полза на тезата, че усмивката е най-добрият отговор на неизбежното. Нещо като огледална версия на Amour на Ханеке.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes