Категория Драма
Кодахром
Публикувано от Anton в Драма, Петорката на седмицата на 18.06.2018
Баща и син извървяват пътя един към друг в road movie, за потърсят прошка, наваксат изгубеното и преглътнат невъзвратимото. Кodachrome / Кодахром (2017) e филм, който сме гледали стотици пъти, но не и на 35мм кодак лента, с кодак заглавие и желязна метафора между изчезващата аналогова технология и трудната за оцеляване любов в условията на съвременното семейство. След трийсет години отчуждение, синът, музикален агент пред оставка, се съгласява да помогне и закара баща си до Канзас, където последната лаборатория на Кодак в последния ден и час на легендарната фирма, ще прояви негови стари и невиждани ролки.
Аутсайдерът
Джарет Лето прави всичко възможно за да изглежда като член на Якудза в стилния, поствоенен трилър The Outsider на Martin Zandvliet(Applause, 2009). Не е Такеши Китано, но пък е направен с цялото уважение към образците. Приятно монотонен и предсказуем както жанрът повелява, Аутсайдерът предвещава цяла поредица.
Captives (1994)
Публикувано от Anton в Брит, Драма, Европейски, Крими на 02.06.2018
Джулия Ормонд харесах още в Сибирският бръснар на Никита Михалков. В Captives (1994) е влюбена във затворник зъболекарка. Забранената им връзка минава през ключалки, стени, пазачи и чиновници, без излишен сантимент – Angela Pope е създала условия двамата актьори да покажат най-добтото от себе си. За Тим Рот това е поредната роля на сдържащ коктейл от насилие нестабилен персонаж от периферията на обществото – от Made in Britain, направил го звезда, са минали цели 8 години.
Последната кинозвезда
The Last Movie Star е филм за 80+ бивша холивудска екшън легенда от 60-те и 70-те, потопила бляскавата си мачо кариера с куп недалновидни решения. Адам Рифкин твърди, че не би могъл да направи филма без Бърт Рейнолдс (любим от Deliverance и Boogie Nights, който впрочем заедно с П.Т.Андерсън Рейнолдс дълбоко ненавижда). В крайна сметка наративът силно припокрива биографията на Рейнолдс, което го прави трибют към творчеството му, използвано ловко и умело – старецът Вик дава съвети на младото си “аз”, изрязано от старите класики на Бърт. Сюжетът на The Last Movie Star силно наподобява този от The Hero. Вик Едуардс/Бърт получава покана от аматьорски underdog кинофестивал в Нешвил, Тенеси за life time achievement award. И пътят който Вик поема няма какъв друг да бъде, освен този на горчивите равносметки.
Уна
Публикувано от Anton в Драма, Романтичeн на 21.05.2018
Привързана завинаги към спомена за неразрешена любов, млада жена (Руни Мара) издирва мъжа (Бен Менделсън), възползвал се от нея, когато е била 13 годишна и я е изоставил. Абсолютно класутрофобична драма, Уна е сложен филм за много неща, все неудобни – границите в общуването между възрастен-дете, откликите между любов и злоупотреба, как се продължава след сексуален сблъсък в крехка възраст и достоверно ли е разкаянието на отговорно задържания. Преди Бенедикт Андрюз (обран и мислещ естет*) да го направи на филм провокативният материал на “Уна” е успешно играна по цял свят пиеса с името Blackbird, брилянтно издържана от драматурга David Harrower.**
Happy End
Публикувано от Anton в Драма, Европейски на 08.05.2018
…разказваме за действия, но никога за душевни състояния. Не че не съществуват, но ние не се спираме на тях. Отчаяни герои, но не непременно тъжни. Ален Роб-Грийе
Mихаел Ханеке замалко да вземе трета Златна палма в Кан през 2017-а, но критиките към Happy End в уморено автоцитиране и че не е достатъчно различен, за да е достойно продължение на Amour (2013) явно са повлияли на журито, в полза на Квадратът/The Square. Отново имаме дисфункционално, разлагащо се отвътре буржоазно семейство от град Кале, със всичките грехове към човечеството, вървящи с парите му. Глава на семейство Лоран е Георг, 87 годишният Жан Луи Трентинян, който иска да се самоубие. Ежедневно му прислужва натурализиран африканец(мароканецът Hassam Ghancy). Семейството му се явява смислов контрапункт на зеещата от всяка врата и уста празнота в гротескното с подредеността си имение. Да се самоубие впрочем иска и 13 годишната внучка на Георг Ив (страхотна Fantine Harduin), необратимо деформирана от среда на традиционно потискани чувства и лъжи. Филмът започва и свършва с покъртителни видеа от телефона й – препратка към “Benny’s Video” и калената в родителски комплекси жестокост на децата от The White Ribbon, 2009. Покъртителна е и сцената, в която Георг и Ив, най-младият (като изключим новородената й сестричка, която така или иначе у никого не буди радост) и най-възрастният, двата края на родовото “въже” споделят един на друг как са отнели или опитали да отнемат живот. Историята на Георг започва от финала на “Amour“, в който спира дъха на съпругата си в индивидуален, нетърпящ обществени възражения акт на хуманост. Опитите на Ив да трови хора и животни с антидепресанти правят историята й много по-мрачна.
-
В момента разглеждате категория Драма
Последни коментари