Категория Драма

Фрост/Никсън


След успеха на едноименната пиеса на Питър Морган в Лондон и на Бродуей, филмирането й в Frost/Nixon / Фрост/Никсън (2008) от Рон Хауърд изглежда като логично продължение. Животът на най-популярните личности, привлича най-популярните медии. В случая това е художествено оправдано. Оглушителното падение на Никсън, само по себе си е класическо драматургично произведение. Централното дуо е взето от сцената – Франк Лангела играе 37–я президент на САЩ, британският токшоу водещ Дейвид Фрост е Майкъл Шийн.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

The Teddy Bear

L’ours en peluche (1994) e oт по-малко познатите филми на Ален Делон. И с право. Основното постижение на Jacques Deray, работил с Делон в La piscine и Borsalino, е че дава възможност да проследим потните маневри на сърцата ни провокирани от стотиците кубици млечнобяла страст на Francesca Dellera.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Before the Devil Knows You’re Dead

Двама братя ( Итън Хоук и Филип Сиймур Хофман ) организират обир на бижутерския магазин на своите родители (Албърт Фини). Естествено, всичко в добре плануваната акция се обърква и серия екстремни събития връхлитат необратимо замесените. “Before the Devil Knows You’re Dead” – последният филм на Сидни Лъмет (They Shoot Horses, Don’t They?) е чудесно дирижирана драма за разяждащата киселина на взаимно диктуващите се предателство, слабост и болка, и то в семеен кръг.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Портокал с часовников механизъм

A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия. За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо? Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, Портокала ескалира  с – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Героят

“Героят” е архетипна, наситена с горчиви истини драма за артист, минал през живота от една на друга снимачна площадка, професионалист чул стотици пъти думата “cut”, но лично неподготвен да сложи the end – кой въобще някога е подготвен – , когато вместо на последната страница на скрипт, вижда равносметката поднесена на болничен лист. След филмовия финал следват титри и, ако е премиерно – аплаузи. Замесените започват да мислят за нови проекти, шумолят светкавици, мъркат бутилки, набъбват cv-та. В екзистенциален смисъл  обаче, думата финал рядко предизвиква дива еуфория и нещо по различно от усещане за налят цимент в трахеята. Същата картинка стои и пред седемдесеплюс годишния Лий Хейдън (незаменим Сам Елиът), когато го сварва новината от биопсия. “Kaк да приема, че ме е сполетяло нещастие, когато животът продължава безметежно да тече” – пее Дж. М. Кутси в “В очакване на варварите”. Лий е самотен рейнджър. Кораво момче, плащащо чинно цената на успеха. Ездач, галопиращ в миналото, с дебел масур, под гъстата сянка на превърнал се в жанрова емблема мустак. В настоящето гордост, изострена от отнемащата достойнство старост, му пречи да общува с дъщеря си. Самоизолация – осъзната и съхраняваща, или прост егоизъм, годините в които това е имало значение отдавна са минали. Лий има сън, по който мечтае да снима, има и приятел  – единствен дето го разбира, но който не вярва в слушането на сънища. Не е и нужно, друг по вълнуващ филм, наречен Laura Prepon (кокоджамбо-микс между порно богинята Stoya и диаболичната матрона от “Мълхоланд Драйв” Laura Harring) се случва на Лий наяве. Brett Haley, работил със Сам Елиът и в “I’ll See You in My Dreams” (2015) не гради монумент на тъгата, но и не бяга от сантимента – три пъти се чува името на поетесата Една Сент Винсент Милей. Стихотворението й “Погребална песен без музика” е непокорно и неотстъпчиво пред смъртта.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote