Вдовец с приятел в кинобизнеса си избира жена, на организирано от тях прослушване за мним филм. Момичето по което самотният баща хлътва е бивша балерина, скромна, загадъчна, крехка, с шепнещ ангелски глас. Ще кажеш – на границата на виреене. С красотата на стих от Новалис, в кандидатурата си е написала какво й е струвало да се откаже завинаги от мечтата си, как това е променило представите й за живота и смъртта. Тъмна сила привлича зрелият, осигурен екземпляр на средната класа в Япония към изваяното в сълзата на човечеството бедно, почти дете създание. Въпреки прагматичните и загрижени съвети на приятеля си да я забрави на мига и да не я търси повече, той не устоява. Визуалните хватки, които придружават сцената с фаталното телефонно обаждане обръщат всичко за което си си мислел, че си подготвен. А дори още не е станало нищо сериозно. “-Вие, мъжете, правите прослушвания за жените си и ги проваляте, за да можете да спите с тях после.” – мърка изумителната Eihi Shiina.
Audition е от тези недостижими бисери на японското жанрово кино, за които хора като Куентин Тарантино свалят звезди*. Такаши Мийке познаваме от Koroshiya 1/Ichi the Killer (2001), The three extremеs, Yakuza Horror Theater: Gozu… И най-вече от Bijitâ Q (2001) – филм, за който след още десет години може и да съм психически подготвен да пиша.
Прочети още »