Hands of Stone / Юмруци от камък (2016) интерпретира най-апетитните за кино факти от колоритния живот на панамската боксова легенда Роберто Дуран(1951-) и неговия сблъсък с непобедимия през 80-те великан Шугър Рей Леонард. Дуран е многократен световен шампион в няколко категории, състезавал се активно с няколко прекъсвания в периода 1968-2001 година . Играе го талантливия […]
Continue Reading
Category: Драма
София като избрани локации е както си трябва – мръсна, евтина и продажна, населена с дилъри, брокери, тарикати, мошеници и тук там някоя добра душа.
Continue Reading
След Касаветис и Уди Алън никой не деконструира съвременната семейна клетка с такава всеотдайност и постоянство както Ноа Баумбак ( Франсес Ха, 2012, Marriage Story, 2019). С класическата закваска на педантичен киноерудит и маниакалния питбул-захват на фокусиран нърд Ноа локализира уязвимите места в роднинските тихи и явни неврози, разпердушинва ги здраво до съставните им части, в […]
Continue Reading
Кешловски да разгръща тъканта на времето позволяват да видиш и изследваш заедно с него последствията от действията на един човек, волни, неволни, едновременно хаотични и съдбовни, живот в който личните планове, идеологическите позиции и емоционалният интериор са заложници и страдат от собственият си патос, амбиция и желание за контрол.
Continue Reading
Никой в това модерно и прогресивно общество не подозира ни най-малко зараждащата се заплаха и нейните поразяващи мащаби. Асоциациите с днешния свят на обществено и политическо напрежение са неизбежни и стряскат.
Continue Reading
Ако си фен на Чарли Кауфман (Адаптация, Аномалиса,
Confessions of a Dangerous Mind) то I’m Thinking Of Ending Things / Природата на нещата (2020), базиран на романа на Йън Рийд, предлага най-откаченото от въображението на сценариста и режисьора.
Други
Всеки филм на Алмодовар е личен, но специално Pain and Glory, заради натрупаният житейски опит в десетилетия правене на кино се явява откровение и изповед едновременно.
След великолепният Nightcrowler Velvet Buzzsaw (2019) на Дан Гилрой отново e капеща жлъч сатира на това в какво сме се превърнали, този път не през воайорското, вечно отворено за кръв око на камера събираща и продаваща fast-violence, а през призмата на балона на съвременното изкуство и неговият пиар. Сценарият е брилянтен, а химията между Рене […]
