Категория Комедия
Тина Фей, “умът” зад 30 Rock – красив и в Уиски, танго, фокстрот
Публикувано от Anton в Биографичeн, Военeн, Драма, Комедия на 14.04.2018
Whiskey Tango Foxtrot (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.
Прелъстени и изоставени във форсмажор на квадрат
Публикувано от Anton в Драма, Комедия, Петорката на седмицата на 13.04.2018
The Square на Рубен Йостлунд (златна палма в Кан ’17) прави психологически разрез на презадоволеното инфантилно общество на Швеция, през конфронтация на съвременното изкуство – титулярът е куратор в голям, добре бюджетиран кунст музей – с банално смешни ситуации от деня.
С комични възли и обструкции, подчертаващи неадекватността на своите герои – веднъж спрямо продуктът на тяхното образование -арта, и втори път спрямо инстинктите и поведението на хората от низшите стъпала, Йостлунд критикува закърнелите възприятия и сетива на своята култура, поставя под върпос комуникацията между етажите в социалната “торта” и пита що е контемпорари арт и какви са му пресечните точки с живота.
Воайорски Go Go Tales в лепкавия и мръсен Ню Йорк на Ферара
Публикувано от Anton в Драма, Европейски, Комедия на 20.03.2018
Go Go Tales(2007) e смятан за най-слабият филм на Ейбъл Ферара, не че последното може и най-малко да одраска самочувствието на режисьор, който преследва идеите си въпреки финансови обструкции и критически отпор. Go Go Tales е поредната му приятелска колаборация с Уилем Дефо и Азия Ардженто. В неоновия полумрак се мяркат очуканите физиономии и на Боб Хоскинс, Матю Модайн и Бърт Янг. Дефо е цветният и диаболичен Руби Рей, прицелен в артистичния авангард мениджър на треторазряден нощен клуб в Манхатън, който се опитва да държи ниво и класа в еротичната програма далеч над възможностите и ресурсите си.
Воайорският поглед на Ферара го “хваща” в нощ, в която нещата са на път да дерайлират- танцьорките обявяват бойкот, спонсорът – креслива впиянчена реститутка шантажира с изгонване, персоналът е изпушил от системно безпаричие, а печеливш билет от лотарията – двойното дъно на Руби Рей е в хазарта – продължава да остава загубен.
Аки Каурисмаки от Другата страна на надеждата
Халед е млад сирийски бежанец, търсещ след дълги и болезнени перипетии убежище в Хелзинки. В същото време, Вийкстрьом, търговски пътник в зряла възраст и с късмет в хазарта решава да смени житейския курс.
“Другата страна на надеждата”(2017) на Аки Каурисмаки представя най-доброто от естетиката и етиката на режисьора. Силно в актуалните събития, мъдро извличайки уиверсални стойности, без злободневни залитания. Бюрокрацията срещу човека и сродните им борби. Доброто е завишено до идеализация, докато злото(познатата гумени глави от “Мъжът без минало”) може да отнема, но не и да побеждава. Така стоят нещата във вселената на Каурисмаки – солидарността ще триумфира. Супер семплата и прозрачна конструкция на филма позволява да се насладиш на играта на “обикновените” хора. Великолепни актьори, впрочем, какъвто е и каста във всеки друг филм на Каурисмаки. Феновете на “Мъжът без минало” ще разпознаят веднага Кати Оутинен и Sakari Kuosmanen – тук в диаметрална роля.
Идеологически и естетически спор с реализма и реалността в Lucky
„ – Realism is a thing.
– Oh yeah? How do you mean?
– It’s the practice of accepting a situation as it is…
and being prepared to deal with it accordingly.“
Lucky (2017) е филм за Хари Дийн Стентън, като същото може да се чете и наобратно. Филм за това какво остава от есенцията, от достойнството, когато е време човек да напусне купона. Рядко удачно припокриване между форма и съдържание.
Джон Карол Линч – съпругът на Франсис Макдормънд във “Фарго” не би могъл да го направи без любимеца на Дейвид Линч и Вим Вендерс. Не биографичното съдържание на Хари обаче е цел на разказа(почетена е голяма част от филмографията му, особено Paris, Texas), а неговата ежедневно отстоявана философия и избори по пътя.
Без декларации и пропагандиране присъщи на страха и отчаянието – а скромно, стоически, с известна космическа веселост. Интимен до максималност, но без фамилиарничене, Джон Линч дава една гледна точка необичайна с тихата си мъдрост и ненатрапчивост, смесила документално с фиктивно, горчив хумор с екзистенциална драма в полза на тезата, че усмивката е най-добрият отговор на неизбежното. Нещо като огледална версия на Amour на Ханеке.
Светослав Тодоров: Летящият старт и пътеките пред Lady Bird
Във време, което постоянно търси пристан в 80-те и 90-те години, Грета Геруик прави едно по-различно връщане назад в дебюта си като режисьор. Минималистичната история около скоро завършващата гимназия героиня в Lady Bird се развива през миналото десетилетие, във все по-избледняващата в спомените Америка на Джордж Буш – младши.
Това създава особен ефект, не само защото дори не е сигурно как на български казваме на „00-те“. Чувстваме героите и проблемите им близки и съвременни – какво знаем или не знаем за семействата си и приятелите си, какво ни е даденото в живота наготово и какво не. Но дистанцията на времето взима телефоните от ръцете им, вербализира диалозите им и ги конфронтира един срещу друг. Това че тийнейджъри могат да са впечатлени от пурети със захар в единия край и да плачат на Dave Matthews Band са сред малкото маркери на времето.
-
В момента разглеждате категория Комедия
Последни коментари