Категория Комедия

Go Go Tales

Go Go Tales(2007) e смятан за най-слабият филм на Ейбъл Ферара, не че последното може и най-малко да одраска самочувствието на режисьор, който преследва идеите си въпреки финансови обструкции и критически отпор. Go Go Tales е поредната му приятелска колаборация с Уилем Дефо и Азия Ардженто. В неоновия полумрак се мяркат очуканите физиономии и на Боб Хоскинс, Матю Модайн и Бърт Янг. Дефо е цветният и диаболичен Руби Рей, прицелен в артистичния авангард мениджър на треторазряден нощен клуб в Манхатън, който се опитва да държи ниво и класа в еротичната програма далеч над възможностите и ресурсите си.
Воайорският поглед на Ферара го “хваща” в нощ, в която нещата са на път да дерайлират- танцьорките обявяват бойкот, спонсорът – креслива впиянчена реститутка шантажира с изгонване, персоналът е изпушил от системно безпаричие, а печеливш билет от лотарията – двойното дъно на Руби Рей е в хазарта –  продължава да остава загубен.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Другата страна на надеждата

Халед е млад сирийски бежанец, търсещ след дълги и болезнени перипетии убежище в Хелзинки. В същото време, Вийкстрьом, търговски пътник в зряла възраст и с късмет в хазарта решава да смени житейския курс.

“Другата страна на надеждата”(2017) на Аки Каурисмаки представя най-доброто от естетиката и етиката на режисьора. Силно в актуалните събития, мъдро извличайки уиверсални стойности, без злободневни залитания. Бюрокрацията срещу човека и сродните им борби. Доброто е завишено до идеализация, докато злото(познатата гумени глави от “Мъжът без минало”) може да отнема, но не и да побеждава. Така стоят нещата във вселената на Каурисмаки – солидарността ще триумфира. Супер семплата и прозрачна конструкция на филма позволява да се насладиш на играта на “обикновените” хора. Великолепни актьори, впрочем, какъвто е и каста във всеки друг филм на Каурисмаки. Феновете на “Мъжът без минало” ще разпознаят веднага Кати Оутинен и Sakari Kuosmanen – тук в диаметрална роля.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Lucky

„ – Realism is a thing.
– Oh yeah? How do you mean?
– It’s the practice of accepting a situation as it is…
and being prepared to deal with it accordingly.“

Lucky (2017) е филм за Хари Дийн Стентън, като същото може да се чете и наобратно. Филм за това какво остава от есенцията, от достойнството, когато е време човек да напусне купона. Рядко удачно припокриване между форма и съдържание. Джон Карол Линч – съпругът на Франсис Макдормънд във “Фарго” не би могъл да го направи без любимеца на Дейвид Линч и Вим Вендерс. Не биографичното съдържание на Хари обаче е цел на разказа(почетена е голяма част от филмографията му, особено Paris, Texas), а неговата ежедневно отстоявана философия и избори по пътя. Без декларации и пропагандиране присъщи на страха и отчаянието – а скромно, стоически, с известна космическа веселост. Интимен до максималност, но без фамилиарничене, Джон Линч дава една гледна точка необичайна с тихата си мъдрост и ненатрапчивост, смесила документално с фиктивно, горчив хумор с екзистенциална драма в полза на тезата, че усмивката е най-добрият отговор на неизбежното. Нещо като огледална версия на Amour на Ханеке.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Светослав Тодоров: Летящият старт и пътеките пред Lady Bird

Във време, което постоянно търси пристан в 80-те и 90-те години, Грета Геруик прави едно по-различно връщане назад в дебюта си като режисьор. Минималистичната история около скоро завършващата гимназия героиня в Lady Bird се развива през миналото десетилетие, във все по-избледняващата в спомените Америка на Джордж Буш – младши.

Това създава особен ефект, не само защото дори не е сигурно как на български казваме на „00-те“. Чувстваме героите и проблемите им близки и съвременни – какво знаем или не знаем за семействата си и приятелите си, какво ни е даденото в живота наготово и какво не. Но дистанцията на времето взима телефоните от ръцете им, вербализира диалозите им и ги конфронтира един срещу друг. Това че тийнейджъри могат да са впечатлени от пурети със захар в единия край и да плачат на Dave Matthews Band са сред малкото маркери на времето.

Прочети още »

3.75 avg. rating (77% score) - 8 votes

The Room и Катастрофалният артист

Гледах The Room(2003) абсолютно неодготвен и сега съм доволен. Не знаех нищо нито за Томи Уайзо, нито за неестествено набъбналата апокрифна слава на заглавието. Естествено, бях шокиран. Сцена след сцена недоумявах, на какво всъщност съм свидетел, защо никой не ме предупреди. Да не би това да е мета-ирония, пародия, траши гег. Щях да се успокоя, ако беше, но нищо не предвещаваше подобен обрат. Напротив, “нещото” опаковано в начални и финални титри и арлекинов саундтрак, си беше съвсем насериозно заснето като, ала тенесиуилямс драма и хм, изиграно. Томи прилича на вокала на Danzig и изпитва необяснима привързаност към същество, карикатура на Бритни Спиърс. Камерата почти не излиза от стаята, в която се разиграва действието. Бритни изневерява на Томи с най-добрия му приятел – копие на който се сетиш от “Дързост и красота”. Натруфена като генерал от запаса майка (на момичето) и плах момък, общ приятел, затварят тесния мелодраматичен кръг. Има рози, изкуствена кръв, къдрици и все ненаужким. Няма нищо общо с конвенционалните разбирания и стандарти за игра, сценарий, заснемане. Както казва Джеймс Франко – все едно инопланетяни са слезли на Земята и играят земляни. Тотален абсурд. Аутсайдер арт, екстравагантна шега или подигравка с добрия вкус? Любовните сцени са заснети безсрамно дървено в зашеметителен кич. Има серия видими технически гафове, както и груби анахронизми, но за разлика от милиони други лоши филми, The Room е забавен и те държи. Репликите от филма са в лафчетата на хипстърите, има общества от фенове по цял свят. Обсесията по него е глобална. Необяснимо, но факт.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Петорката на седмицата

Burn After Reading / Изгори след прочитане (2008) е свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен.  Джон Малкович е низвергнат фебере кариерист (и феноменален карък!), чиято богата жена Тилда Суинтън напуска заради Джордж Клуни – шано играч, натискащ Франсис Макдормънд, тайно от съпругата си и любовницата си Суинтън. Франсис работи във фитнес и мечтае за серия пластични операции. Колегата й Брад Пит намира диск със секретно инфо за работата на агент Малкович. Решението да го изнудват не им отнема повече от две секунди. Последвалите смъртоносен хаос и засечки са възможни само в болните гениални мозъци на на братята Коен. Черешката на тортата този път е не Сам Елиът, а Джей Кей Симънс, можеш да си представиш баса му. Сложен “най-отгоре” , като окото на Фатима, но без да е всевиждащ, за мъдър нихилист дълбаенето в “защо” е отживелица  Лудница.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes