Категория Комедия

Петорката на седмицата

Избягал затворник опитва да върне семейството си. Напрежението от години на мъчителна дистанция и непосилно очакване, разделящи двойката е подсилено от неуредени сметки с бандити, готови да отстрелят беглеца веднага щом го мернат в градчето. Любимият дует на Дейвид Лоури от Ghost Story -Кейси Афлек-Руни Мара  тръгва оттук – меланхолично романтичния (какъвто е и гласът на К.Афлек) Aint Them Bodies Saints. Добър синхрон в темпото между лепкаво тъжния тексаски наратив за красива и обречена любов извън закона и нагнетяващата сдържаност в играта на на каста, подсказваща изначалната им обвързаност с насилието в отношенията на първите заселници. Както красноречиво казва и заглавието, филмът се усеща като уестърн блус.

Raw / Grave / Сурово (2016) експлоатира хорър жанра с интересен сюжет и турбо уимен пауър, но без претенции извън физиологично-визуалното. 19 годишна отличничка, потомствен вегетарианец, отива да учи за ветеринар. Гимназията посреща първокурсниците с казармени номера, включително принудително ядене на сурово месо. Това отключва у момичето неподизран и неутолим глад. Останалото се подразбира. Извън ужасът от наследеното от майката сбъркано деенка, с което девойката трябва да се примири фабулата не предлага нива различни от очевидните. А можеше, ако беше в ръцете на Андрей Жулавски, да речем. Заснет е профи, гор, траши епизодите редуват такива с перверзна изтънченост. Garance Marillier стои учудващо стабилно за годините си. Добродетелната й, изиграна лошо от природата героиня Жюстин напомня тази на Маркиз дьо Сад. Саундтракът си струва, феминистки, от женско хип-хоп дуо, рапиращо с текстове тотална контра на обичайните мачистки. Заглавието има енергия като да е излязло изпод перото на Виржини Депант, фактът че скрипта и режисурата са на Julia Ducournau също е приятен. Заядливо отблъскващ, което ми хареса, но със стрелящи наблизо идеи. В крайна сметка след финалните титри изпитах желание да си си пооправя вкуса с Обладаване(1981).

Наркодилър с лошо подвеждащи късмет и морален компас получава от Удо Кир (велик и единственият, който излиза сух от това недоразумение на Крейг Зейлър) пас за най-кофти мястото на света. Тъмничен разпоредител там е Дон Джонсън, още един повод за смесена изненада. Навън остават беременна жена и банда изнудвачи.  Скандал в блок 99 (2017) е толкова зле, че чак е добър. Безмоторно падане за Винс Вон след страхотната му роля в True Detective 02. Графичното изобразяване на шумно озвучено физическо потрошаване е главният герой в тази комиксова каша.

Естетски поднесеният Final Portrait на Стенли Тучи отдава почит на един от най-значимите за  20 век художници Алберто Джакомети и екранизира магнетичната във всяко едно отношение връзка между художника и неговото изкуство. Разказвач е Арми Хамър (Call Me By Your Name), в ролята на Джеймс Лорд, американски журналист, който позира за последната картина на Джакомети и става свидетел и потърпевш на неговата философия и методи на работа. Потопен в героя си, Джефри Ръш романтизира образа и подсилва манията му по съвършенните форми. Въпреки дозата идеализация в бохемския лайфстайл на Алберто, проектът на Стенли Тучи е възхитителен като камера, игра, акценти. Излезлият тази година филм за Йозеф Бойс предполагам ще е по-интересен.

Студеният шпионски трилър Red Sparrow е достойно продължение във визитката на режисьора на Hunger Games Francis Lawrence и четвъртият му филм с Дженифър Лоурънс(не са роднини). В каста е пълно със звезди – Матиас Шьонертс, Шарлот Рамплинг, Джереми Айрънс, Джоел Еджертън. Дженифър започва като примабалерина на Болшой театър, но “благодарение” на чичо си Матиас Шьонертс, се трансформира във “врабец” – специално трениран агент на руските тайни служби в школа произвеждаща ъпгрейднати реплики на Мата Хари.  Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки. Сравненията между Дженифър и Чарлийз Терон в нейния шпионски Atomic Blond са неизбежни.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Уиски, танго, фокстрот

Whiskey Tango Foxtrot  (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

The Square на Рубен Йостлунд (златна палма в Кан ’17) прави психологически разрез на презадоволеното инфантилно общество на Швеция, през конфронтация на съвременното изкуство – титулярът е куратор в голям, добре бюджетиран кунст музей – с банално смешни ситуации от деня. С комични възли и обструкции, подчертаващи неадекватността на своите герои – веднъж спрямо продуктът на тяхното образование -арта, и втори път спрямо инстинктите и поведението на хората от низшите стъпала, Йостлунд критикува закърнелите възприятия и сетива на своята култура, поставя под върпос комуникацията между етажите в социалната “торта” и  пита що е контемпорари арт и какви са му пресечните точки с живота.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Go Go Tales

Go Go Tales(2007) e смятан за най-слабият филм на Ейбъл Ферара, не че последното може и най-малко да одраска самочувствието на режисьор, който преследва идеите си въпреки финансови обструкции и критически отпор. Go Go Tales е поредната му приятелска колаборация с Уилем Дефо и Азия Ардженто. В неоновия полумрак се мяркат очуканите физиономии и на Боб Хоскинс, Матю Модайн и Бърт Янг. Дефо е цветният и диаболичен Руби Рей, прицелен в артистичния авангард мениджър на треторазряден нощен клуб в Манхатън, който се опитва да държи ниво и класа в еротичната програма далеч над възможностите и ресурсите си.
Воайорският поглед на Ферара го “хваща” в нощ, в която нещата са на път да дерайлират- танцьорките обявяват бойкот, спонсорът – креслива впиянчена реститутка шантажира с изгонване, персоналът е изпушил от системно безпаричие, а печеливш билет от лотарията – двойното дъно на Руби Рей е в хазарта –  продължава да остава загубен.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Другата страна на надеждата

Халед е млад сирийски бежанец, търсещ след дълги и болезнени перипетии убежище в Хелзинки. В същото време, Вийкстрьом, търговски пътник в зряла възраст и с късмет в хазарта решава да смени житейския курс.

“Другата страна на надеждата”(2017) на Аки Каурисмаки представя най-доброто от естетиката и етиката на режисьора. Силно в актуалните събития, мъдро извличайки уиверсални стойности, без злободневни залитания. Бюрокрацията срещу човека и сродните им борби. Доброто е завишено до идеализация, докато злото(познатата гумени глави от “Мъжът без минало”) може да отнема, но не и да побеждава. Така стоят нещата във вселената на Каурисмаки – солидарността ще триумфира. Супер семплата и прозрачна конструкция на филма позволява да се насладиш на играта на “обикновените” хора. Великолепни актьори, впрочем, какъвто е и каста във всеки друг филм на Каурисмаки. Феновете на “Мъжът без минало” ще разпознаят веднага Кати Оутинен и Sakari Kuosmanen – тук в диаметрална роля.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Lucky

„ – Realism is a thing.
– Oh yeah? How do you mean?
– It’s the practice of accepting a situation as it is…
and being prepared to deal with it accordingly.“

Lucky (2017) е филм за Хари Дийн Стентън, като същото може да се чете и наобратно. Филм за това какво остава от есенцията, от достойнството, когато е време човек да напусне купона. Рядко удачно припокриване между форма и съдържание. Джон Карол Линч – съпругът на Франсис Макдормънд във “Фарго” не би могъл да го направи без любимеца на Дейвид Линч и Вим Вендерс. Не биографичното съдържание на Хари обаче е цел на разказа(почетена е голяма част от филмографията му, особено Paris, Texas), а неговата ежедневно отстоявана философия и избори по пътя. Без декларации и пропагандиране присъщи на страха и отчаянието – а скромно, стоически, с известна космическа веселост. Интимен до максималност, но без фамилиарничене, Джон Линч дава една гледна точка необичайна с тихата си мъдрост и ненатрапчивост, смесила документално с фиктивно, горчив хумор с екзистенциална драма в полза на тезата, че усмивката е най-добрият отговор на неизбежното. Нещо като огледална версия на Amour на Ханеке.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes