Категория Комедия

4 филма с тотален бестиарий и чернобял стайлинг за украса

Beast (2017)
Beast е oт филмите, в които жертвата на сайкото се оказва по-манипулативна и с много по-могъща психопатология. Въпросът, в кой момент и как ще стане ясно това различава хубавия от посредствения филм в тази схема. В случая уклонът е социално-психологически и обществото, средата култивирала девиациите обира негативите. Умна и нюансирана продукция на Michael Pearce. Титулярите Johnny Flynn и Jessie Buckley са на място.

Los Perros / Кучета (2017)
Кучета не е филм от сорта, какво става когато се влюбиш в неподходящия човек, въпреки, че точно това става. Мястото би могло да бъде всяка една държава от Латинска Америка. Богата наследница – галеристка, се завърта покрай инструктора си по езда, доста по възрастен бивш военен с тъмно минало. Последният се намира в точещо се от години дело, за извършени престъпления срещу човечеството по време на влядял страната диктаторски режим. Нещата обаче не са черобели нито в прозихода на момичето – фамилията й е богата именно заради връзки с диктаторския режим, нито при инструктора за езда, чиято вина не е по-голяма от всеки друг послушен  подизпълнител. Сложен морален казус, заснет сурово и миналистично, без мелодрама.

Trainwreck / Тотал щета (2015)
Тотал щета е на Джъд Апатоу, съответно знаем какво да очакваме. Всичко се върти около разтропана чъби нюйоркска журналистка(Amy Shumer), раздвоена между безразборния секс и биричките (явно чудо голямо). Споделя зад кадър тарикатстки, за тоз и онзи с макро детайли. Шефът (страхотна, където и да я поставиш Тилда Суинтън) в ала Космо списанието й възлага статия, която я сближава с опериращ баскетболните милионери медик. После иде идеята за моногамността и.. сещаш се. Бил Хадер е уникален чеп (напомня Джони Ноксвил от Kickass), но в този апатоу специално, смешките са ниска летва.

The Party / Партито (2017)

Партито на Sally Potter (Orlando) е камерна, пронизана както обичат да казват от съвременни неврози драматична пиеса. Напрежението се трупа и избухва в една единствена стая. Домакин на партито е Кристин Скот Томас – партиен функционер, току що получила доверието на електората си. Мъжът й, учен и писател, Тимъти Спол(гений) е във видимо неуравновесено положение, но това не спира празничния устрем, който прървоначално гостите внасят. Сред тях е Килиън Мърфи- нервен и експлозивен, с питолет в гащите, лесбийска двойка чакаща инвитро-тризнаци, както и Патриша Кларксън(Sharp Objects!) и милият Бруно Ганц – всеки с ярко отличителен характер и остри позиции по всичко. Оттам насетне действието разгръщат серия от малки и големи взриве, във великолепна последователност. И да, краят е неочакван.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Какво развлича Уелбек в Отвличането на Мишел Уелбек

Отвличането на Мишел Уелбек/L’enlèvement de Michel Houellebecq

За религиозния фен на Мишел Уелбек всяка публична поява на идола методично е отбелязвана с огромен интерес, какво остава пък за пълнометражен филм създаден единствено около и за неговото име, персона, имидж. Гийом Никлу (The Nun, Valley of Love – и двата с Изабел Юпер) лансира проекта 2014-а, година преди терористичната атака срещу редакцията на Шарли Ебдо (подготвила карикатура с Уелбек за корица на поредния си скандализиращ исляма брой). Границата между фиктивно и документално в Отвличането е радикално игнорирана. Имаме символни метафори натоварени със съдържание именно и единствено от работата с писателския ореол и слава на Уелбек. В “Карта и територия” писателят описва собственото си похищение и убийство, докато тук е отвлечен от анонимен “клиент”, вследствие откупен и освободен, пак от аноним (спекулациите със седмият президент на републиката Франсоа Оланд са мета хумор). Преди самото отвличане сме свидетели на нещо като “един ден на”- следваме вглъбения Уелбек по обичайния му маршрут в Париж и непринудени разговори с приятели – темите варират от ламиниран паркет до Моцарт, Бетовен и Корбюзие. Маниерите, стойката, цигарата и позициите са тези, които знаем от интервютатa.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Секси-суетня в Метрополитън с Бандитките на Оушън

Ocean’s Eight / Бандитките на Оушън (2018)

Отново войнстващи хормони и #metoo диктатура: Кейт Бланшет в костюм на перхидролен кугър разхожда кисел фейс в компанията на уона би лелки като Риана(ала Реми Малек/Мр.Робот) и дузина невзрачни чъбита, заедно готвят най-големия обир на бижута в историята, моля ти се. Секси колкото прозявка Ocean’s 8  изглежда толкова третокласно порно, колкото и звучи. Кофти къмършъл за ескорт клуб. Жалко за изпортеното наследство на Содърбърг(продуцент). А не е като Гари Рос да няма хубави филми – Pleasantville(1998).

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

“А сега накъде” дилема в Reality Bites

Reality Bites / Хапки от реалността (1994)

Режисьорските качества на комика Бен Стилър винаги са били подценявани от широката аудитория, както на Джим Кери, заради нивото на хумор във филми като Тропическа буря, Кейбъл Гай и Зулендър 1,2 (на които иначе аз се забавлявам искрено). Тази нагласа обаче не пречи негови проекти като The Secret Life of Walter Mitty и Reality Bites (особено пък Хапки от реалността) да трупат фенска маса. Reality Bites(1994) се води култов, нещо като Singles(1992); дава глас на цяло едно поколение, което има своя антиконсуматорски манифест и има нужда от трибуна, от която да го изкрещи, или айде, позапее.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Джули и Джулия – рецептурник за успешен филм

Знаете ли, че Ейми Адамс и Крис Месина, които участват в якия чисто нов, aла трудетектив сериал на HBO Sharp Objects имат обща история още от Джули и Джулия, онзи кулинарен/близък до живота сладък като Шоколад филм с религиозни фенове, за който само бях чувал възторжени  думи оттук-оттам през годините, но заради преекспонираните пози на Мерил Стрийп от плакатите все не се престрашавах да гледам. Е, страстта ми по живота и делото на Антъни Бурдейн (RIP) отвори вратите и към този род кино.

Нора Ефрон познаваме от тоталните хитове Имате поща и Когато Хари срещна Сали, ясно е че в женската психология тя е циментиран почетен доктор хонорис кауза. Ейми Адамс (продължение на деведесетарската прическа и чар на Мег Райън) е разписана като Джули Пауъл, кол-оператор от 2002-ра, закарфичен на бюро от девет до пет. Успешно пласиралите й се приятелки (скокнали от Сексът и градът) изострят страховете на чувствителната сърничка от приближаващата перспектива да посрещне трийсетте от барутника си в Куинс.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Сурова естетика, скандал и Дженифър Лорънс като Нуми Рапас

Избягал затворник опитва да върне семейството си. Напрежението от години на мъчителна дистанция и непосилно очакване, разделящи двойката е подсилено от неуредени сметки с бандити, готови да отстрелят беглеца веднага щом го мернат в градчето. Любимият дует на Дейвид Лоури от Ghost Story -Кейси Афлек-Руни Мара  тръгва оттук – меланхолично романтичния (какъвто е и гласът на К.Афлек) Aint Them Bodies Saints. 

Добър синхрон в темпото между лепкаво тъжния тексаски наратив за красива и обречена любов извън закона и нагнетяващата сдържаност в играта на на каста, подсказваща изначалната им обвързаност с насилието в отношенията на първите заселници. Както красноречиво казва и заглавието, филмът се усеща като уестърн блус.

Raw / Grave / Сурово (2016) експлоатира хорър жанра с интересен сюжет и турбо уимен пауър, но без претенции извън физиологично-визуалното. 19 годишна отличничка, потомствен вегетарианец, отива да учи за ветеринар. Гимназията посреща първокурсниците с казармени номера, включително принудително ядене на сурово месо. Това отключва у момичето неподизран и неутолим глад. Останалото се подразбира. Извън ужасът от наследеното от майката сбъркано деенка, с което девойката трябва да се примири фабулата не предлага нива различни от очевидните. А можеше, ако беше в ръцете на Андрей Жулавски, да речем.

Заснет е профи, гор, траши епизодите редуват такива с перверзна изтънченост. Garance Marillier стои учудващо стабилно за годините си. Добродетелната й, изиграна лошо от природата героиня Жюстин напомня тази на Маркиз дьо Сад. Саундтракът си струва, феминистки, от женско хип-хоп дуо, рапиращо с текстове тотална контра на обичайните мачистки. Заглавието има енергия като да е излязло изпод перото на Виржини Депант, фактът че скрипта и режисурата са на Julia Ducournau също е приятен. Заядливо отблъскващ, което ми хареса, но със стрелящи наблизо идеи. В крайна сметка след финалните титри изпитах желание да си си пооправя вкуса с Обладаване(1981).

Наркодилър с лошо подвеждащи късмет и морален компас получава от Удо Кир (велик и единственият, който излиза сух от това недоразумение на Крейг Зейлър) пас за най-кофти мястото на света. Тъмничен разпоредител там е Дон Джонсън, още един повод за смесена изненада. Навън остават беременна жена и банда изнудвачи.  Скандал в блок 99 (2017) е толкова зле, че чак е добър.

Безмоторно падане за Винс Вон след страхотната му роля в True Detective 02. Графичното изобразяване на шумно озвучено физическо потрошаване е главният герой в тази комиксова каша.

Естетски поднесеният Final Portrait на Стенли Тучи отдава почит на един от най-значимите за  20 век художници Алберто Джакомети и екранизира магнетичната във всяко едно отношение връзка между художника и неговото изкуство. Разказвач е Арми Хамър (Call Me By Your Name), в ролята на Джеймс Лорд, американски журналист, който позира за последната картина на Джакомети и става свидетел и потърпевш на неговата философия и методи на работа.

Потопен в героя си, Джефри Ръш романтизира образа и подсилва манията му по съвършенните форми. Въпреки дозата идеализация в бохемския лайфстайл на Алберто, проектът на Стенли Тучи е възхитителен като камера, игра, акценти. Излезлият тази година филм за Йозеф Бойс предполагам ще е по-интересен.

Студеният шпионски трилър Red Sparrow е достойно продължение във визитката на режисьора на Hunger Games Francis Lawrence и четвъртият му филм с Дженифър Лоурънс(не са роднини). В каста е пълно със звезди – Матиас Шьонертс, Шарлот Рамплинг, Джереми Айрънс, Джоел Еджертън. Дженифър започва като примабалерина на Болшой театър, но “благодарение” на чичо си Матиас Шьонертс, се трансформира във “врабец” – специално трениран агент на руските тайни служби в школа произвеждаща ъпгрейднати реплики на Мата Хари.

Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки. Сравненията между Дженифър и Чарлийз Терон в нейния шпионски Atomic Blond са неизбежни.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote