“Героят” е архетипна, наситена с горчиви истини драма за артист, минал през живота от една на друга снимачна площадка, професионалист чул стотици пъти думата “cut”, но лично неподготвен да сложи the end – кой въобще някога е подготвен – , когато вместо на последната страница на скрипт, вижда равносметката поднесена на болничен лист. След филмовия финал следват титри и, ако е премиерно – аплаузи. Замесените започват да мислят за нови проекти, шумолят светкавици, мъркат бутилки, набъбват cv-та. В екзистенциален смисъл  обаче, думата финал рядко предизвиква дива еуфория и нещо по различно от усещане за налят цимент в трахеята. Същата картинка стои и пред седемдесеплюс годишния Лий Хейдън (незаменим Сам Елиът), когато го сварва новината от биопсия. “Kaк да приема, че ме е сполетяло нещастие, когато животът продължава безметежно да тече” – пее Дж. М. Кутси в “В очакване на варварите”. Лий е самотен рейнджър. Кораво момче, плащащо чинно цената на успеха. Ездач, галопиращ в миналото, с дебел масур, под гъстата сянка на превърнал се в жанрова емблема мустак. В настоящето гордост, изострена от отнемащата достойнство старост, му пречи да общува с дъщеря си. Самоизолация – осъзната и съхраняваща, или прост егоизъм, годините в които това е имало значение отдавна са минали. Лий има сън, по който мечтае да снима, има и приятел  – единствен дето го разбира, но който не вярва в слушането на сънища. Не е и нужно, друг по вълнуващ филм, наречен Laura Prepon (кокоджамбо-микс между порно богинята Stoya и диаболичната матрона от “Мълхоланд Драйв” Laura Harring) се случва на Лий наяве. Brett Haley, работил със Сам Елиът и в “I’ll See You in My Dreams” (2015) не гради монумент на тъгата, но и не бяга от сантимента – три пъти се чува името на поетесата Една Сент Винсент Милей. Стихотворението й “Погребална песен без музика” е непокорно и неотстъпчиво пред смъртта.

Прочети още »