Категория Комедия

Петорката на седмицата

Никсън на Оливър Стоун е от по-любопитните филми за най-скандалния американски президент. Като атмосфера и тон напипва и следва прословутата нервност и несигурност на основния си персонаж, а не я имитира или анализира сухо. Кинематографично добре изпипан – често фасетъчен монтаж, ретроспективен микс, коктейл от различни медийни сигнали, реално или мнимо излъчени по американската телевизия, с великолепна игра от страна на Антъни Хопкинс и фантастичен Пол Сорвино в ролята на Хенри Кисинджър. Категоричен във всяко едно отношение, каквито са всички заглавия на Стоун, преимущество и едновременно с това недостатък.

Де Ниро чака цели осем години преди да направи The Comedian и щом е успял да събере Харви Кайтел и Дани Девито, значи определено си е струвало. Лесли Ман, съпругата на Джъд Апътоу, не остава по-назад като класа, нивото й е на Тина Фей и Рене Русо. Съдбата на стендъп комика винаги ме е интригувала, не само като потребител на гениалните скечове на Бил Хикс, Джордж Карлин и други, а въобще на ролята на професията като социален гръмоотвод.  The Comedian е достатъчно горчив и повлиян от днешната варварска политика на Тръмп, за да остане безобидно скрит под булото на комедийния жанр. Наративът се чете като алегория и успява да внуши нужната за събуждане доза безпокойство. Освен това е и смешен.

Десетилетия сценичен живот в шекспирови роли дърпат реалността изпод краката на известен актьор. Фикция и реалност, спомен и фантазия заменят местата си в танц с непроследими стъпки и в необратима посока. Тhe Humbling по Филип Рот пасва като ръкавица на амплоато на Ал Пачино, който често борави с равносметката, саморефлексията и търсещата изповед пред камера. Ако не беше яркото комично-романтично присъствие на любимата на Ноа Баумбак Грета Гъруиг (запомни я), филмът щеше много да прилича на класиката “Гардеробиерът“. Препоръчвам. Поредното зряло и достойно включване на Бари Левинсън.

Камерен и топъл, Flawless / Мис съвършенство (1999) е необичаен за портфолиото на Джоел Шумахер филм. Темата за преодоляване на различията и чия любов си струва и колко си струва е поднесена през взаимоотношенията на контрастна с биографията и вижданията си съседи по хотел. Великолепен Филип Сиймур Хофман като drag queen и предсказуем (в добрия смисъл) в традиционно солидната си работна етика Де Ниро.

Снимки в Палермо. Всеки филм на Вендерс се чака с нетърпение, заради авторската поетика, изградения в годините неподражаем художествен речник, заради специфичната тъга и меланхолия съпътстващи визуалните му философски пътешествия (с изключение на откровено поръчковия Every Thing Will Be Fine, 2015). В Palermo Shooting намираме фотограф, с проблематичен личен живот и успешна, разкрачена между художественото и комерса кариера, в хроничен недостиг на смисъл и жизнерадост. Пътен инцидент променя настройките на протагониста. Необичайната екстремна ситуация го сближава със смъртта, персонифицирана от Денис Хопър (велик!) Само малко след ръба човек вече е осъзнал и реорганизирал приоритетите си, но вече е късно. В живота крачката назад е невъзможна, но не така е за изкуството, затова то е и по-велико от живота. Страхът и символичните изпитания, които знанието подлага тялото и психиката нa главния герой (перфектен Кемпино), подготвят и приветстват промяната, наторяват сетивата за нови чувства. Снимки в Палермо  е пълен с конструктивни пропуски, резултат на креативна слабост или друго, но парадоксално това не подрива общото внушение за значимост. Мила Йовович и Giovanna Mezzogiorno (Биляна Петринска й прилича) също са прекрасен повод да се запознаеш с филма.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Rock’n Roll

В Rock’n Roll / Вечно млад (2017) двойка актьори споделят живота си, но не и популярността.  Той е със симптомите на обичайната за възрастта(42)криза, страда момчешки по мачо ролите и женското внимание, които вече не получава, иска да създава изкуство, а пък е затънал в посредственост, бит и сериали. Тя наопаки е успешна, търсена; тренира квебекски диалект за филм на Ксавие Долан и гледа зеленчуци вкъщи, с лекотата с която си подхвърлят и детето. Марион Котиар и Гийом Кане играят със собствените си имена в пародия, самонадеяно жонглираща с връзката и професионалните кариери на двамата и с правилата на киноиндустрията  – стъклената им масичка у дома е вдигната върху четири статуетки “Сезар“, винаги е готино когато във филм видиш референции към художници и изкуство (За незапознатите с история на изкуството създателят на трофея César du cinéma е Сезар Балдачини, френски скулптор, част от вълната нов реализъм, известен с това че акцентира върху преоразмеряването, преобразуванетото (включително компресиране) на различни обекти. От най-известните му торби е „Le Pouce” или „Палецът”,1965-а, –  увеличено копие от отливка на неговия пръст, с височина от 1.85 метра).
Комедията Rock’n Roll от един момент нататък се изражда в гротеска, което, предполагам, за Кане е равносилно на критика към модата и вкусовете на най-ухажваното от всички индустрии парче на обществото – младите. С комплекс за нехаресване и страх от остаряване, от Гийом вдетиняване рязко забива към боди трансформация и изчезва под одеяла от анаболни мускули и лице напомпано като пуйка, плосък намек за упадъка на западната публика. Вместо публично остракиране, хълк-героят му става селебрити сред простите, според режисьора, подкукуросани от лошата Америка тийнове и получава така жадуваната слава и зелена светлина към Холивуд, oмразното място където жена му е пробила само с талант.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Героят

“Героят” е архетипна, наситена с горчиви истини драма за артист, минал през живота от една на друга снимачна площадка, професионалист чул стотици пъти думата “cut”, но лично неподготвен да сложи the end – кой въобще някога е подготвен – , когато вместо на последната страница на скрипт, вижда равносметката поднесена на болничен лист. След филмовия финал следват титри и, ако е премиерно – аплаузи. Замесените започват да мислят за нови проекти, шумолят светкавици, мъркат бутилки, набъбват cv-та. В екзистенциален смисъл  обаче, думата финал рядко предизвиква дива еуфория и нещо по различно от усещане за налят цимент в трахеята. Същата картинка стои и пред седемдесеплюс годишния Лий Хейдън (незаменим Сам Елиът), когато го сварва новината от биопсия. “Kaк да приема, че ме е сполетяло нещастие, когато животът продължава безметежно да тече” – пее Дж. М. Кутси в “В очакване на варварите”. Лий е самотен рейнджър. Кораво момче, плащащо чинно цената на успеха. Ездач, галопиращ в миналото, с дебел масур, под гъстата сянка на превърнал се в жанрова емблема мустак. В настоящето гордост, изострена от отнемащата достойнство старост, му пречи да общува с дъщеря си. Самоизолация – осъзната и съхраняваща, или прост егоизъм, годините в които това е имало значение отдавна са минали. Лий има сън, по който мечтае да снима, има и приятел  – единствен дето го разбира, но който не вярва в слушането на сънища. Не е и нужно, друг по вълнуващ филм, наречен Laura Prepon (кокоджамбо-микс между порно богинята Stoya и диаболичната матрона от “Мълхоланд Драйв” Laura Harring) се случва на Лий наяве. Brett Haley, работил със Сам Елиът и в “I’ll See You in My Dreams” (2015) не гради монумент на тъгата, но и не бяга от сантимента – три пъти се чува името на поетесата Една Сент Винсент Милей. Стихотворението й “Погребална песен без музика” е непокорно и неотстъпчиво пред смъртта.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Man on the Moon

С Man on the Moon големият режисьор Милош Форман отдава заслуженото на делото на комика Анди Кауфман(1949-1984) и неговия фантастичен живот на сцената. Джим Кери печели прослушването и след изпълнението му, напълно различно от познатия му арсенал смешки, едва ли някой си представя по-добро за тази роля. Анди Кауфман е човек, който сам отрича да е комик. Шоу-провокациите му изследват и манипулират психологията на тълпата, едва ли не с научна последователност. Спрямо тогавашните разбирания за хумор и забава той е тотален революционер.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Еди Орела

Eddie the Eagle е вдъхновяващ биографичен(на 50%) филм за спортните подвизи на чепатия и упорит британския ски-качач Еди Едуърдс, станал нещо като талисман на Зимната олимпиада през 88-а.
Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes