Категория БГ

В часовата зона на “Слава”

stefan-denolyubov-v-slava

“Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.”
Светослав Тодоров

Българското кино е в интересната позиция да привлича устойчив и все по-голям международен интерес през последните няколко години, но без това генерално да променя усещането, което етикета “български филм” носи за средния зрител в самата страна – този, който очаква информацията да дойде магическа сама при него, не се събужда с Indie Wire и може да зададе въпрос като “ако този филм печели награди, защо го няма в кината?”. Получава се среда, в която най-позитивните отзиви, които може да намерите за български филми, често се оказват на английски и то от сериозни места.

Възможно ли е местен филм да обедини по-запознатите и по-широката аудитория? Може би най-отличителната черта на “Слава”, третият пълнометражен филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, е именно, че излиза от нишовостта. Той е точно толкова сериозен, колкото трябва и забавен – където трябва. Хуморът е дори от полза на драматичните моменти – усещането, че наблюдаваш среда от хора, в която всеки егоистично дърпа тези около себе си в своята посока, идва като послевкус. “Слава” е възприемчив, без това да е за сметка на качеството. Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?

14303731_10154426720885119_735509644_o
Stranger Things (2016-)

“80-те са като че ли перфектната среда – любопитството към иновациите е близо до днешното, но периодът е достатъчно далечен, за да изглежда неопитомен, екзотичен.”

 

Ако в този момент някой снима сцена, в която героят слуша музика от обикновени iPhone-ски слушалки, то когато филмът излезе, моментът ще бъде неавтентичен – героят е твърде възможно вече да има AirPods. Ако той/тя слуша музика през някое минало десетилетие, единственото предизвикателство е достоверността в пресъздаването на средата. А това все повече се превръща в изкуство само по себе си. Stranger Things показа как можеш да се оставиш напълно на поп културната носталгия и това всъщност да не бъде просто подправка, а реална основа на сериала.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Кунст в шапка-невидимка

sbor_coded

Чували ли сте за български акционизъм? По повод баба Марта, припомням радикалната акция “Кодирана връв”, която с художниците Катя Дамянова и Мирослав Димитров осъществихме преди 10 години.
НХГ ни подкрепи с разрешение да ползваме пространството пред входа на инситуцията и ни даде 200, ако не се лъжа лева, за флаери, които оползотворихме до стотинка. Впоследствие в денят на акцията, тогавашният директор, забравих му името, се поуплаши и скри, барабар с антуража си от екипа на bТВ, които дойдоха да снимат.
За акцията, офишъли, няма да откриете ред написан. Кунст в шапка-невидимка. Но, това не променя нещата. Както художникът Нестор Ковачев цитира наскоро Джойс – once upon a time and a very good time.

Видео и текст:   

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Салто Мортале

Salto Mortale

“Салто Мортале” е новият документален филм на режисьора и кинокритик Борислав Колев, автор на Стоичков, най-успешният български документален филм за последните 25 години. “Салто Мортале” е за съдба обратно пропорционална на тази в Стоичков. Универсална история за талант, попаднал на грешното място в грешното време. Похарчен в голямата игра на интереси, който, въпреки всичко не спира да се бори и продължава да носи кръста си.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

С лице надолу

Face Down

С лице надолудългоочакваният от нас трети пълнометражен филм на Камен Калев (Източни пиеси, Островът), е готов да посрещне публиката си на голям екран. Трилът-драма вдъхновена от отрязък в крими житието на франсе (реално лице), нарочено за контрабанда на пари-менте от BG към родината си. За да спести кауша, Сами (Мелвил Пупо – микс между Бирол Юнел и Веселин Ранков, с аутфит близък до Тахар Рахим в “Пророк”), става ухо на Интерпол. Мисията му е да закове поне един топ-трафикант на женска плът по оста Бургас-Виена. Натоварен с правдоподобна сводническа визия и смешен, елиминиращ подозренията български Сами успява лесно да потъне в  порочни кръгове, от които едва ли някой замесен някога е излязъл сух. Гореспоменатите кръгове не са подземни, търговията на жени се прави на дневна светлина, това е илюстрирано перфектно, и се регулира с платената благословия на властите по етажите.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Отчуждение

отчуждение

С 11 000 евро и изрязан тайник в пежото си, грък на средна възраст минава границата с България, за да купи българско, още неродено, бебе.

Отчуждение / Alienation (2013) на Милко Лазаров е великолепен филм, без нито едно слабо място. Много е приятно да видиш визия, която по нищо не отстъпва на азиатските кино-майстори. Аплодисменти за Калоян Божилов. Камерата му помага универсалният разказ да бъде на световно ниво.
Действието влиза и излиза от дългите статични кадри. Фрагментите са “подредени” в строго премислени композиции във всеки план. Изчистено, но не е стерилно. Саундтрак са звуците от екстериора – вятър, дъжд, гръмотевици. Така разказът се “чува” по-добре. Темпото не е за разглезения от зрелища зрител. Диалогът е минималистичен, жестовете – обрани, външните емоции са “почистени”. Интимността на нещо дълбоко сакрално като раждането е  механична. Дихотомия, за каквато киното е създадено.

Прочети още »

4.00 avg. rating (83% score) - 4 votes