Категория Биографичeн

Петорката на седмицата

Избягал затворник опитва да върне семейството си. Напрежението от години на мъчителна дистанция и непосилно очакване, разделящи двойката е подсилено от неуредени сметки с бандити, готови да отстрелят беглеца веднага щом го мернат в градчето. Любимият дует на Дейвид Лоури от Ghost Story -Кейси Афлек-Руни Мара  тръгва оттук – меланхолично романтичния (какъвто е и гласът на К.Афлек) Aint Them Bodies Saints. Добър синхрон в темпото между лепкаво тъжния тексаски наратив за красива и обречена любов извън закона и нагнетяващата сдържаност в играта на на каста, подсказваща изначалната им обвързаност с насилието в отношенията на първите заселници. Както красноречиво казва и заглавието, филмът се усеща като уестърн блус.

Raw / Grave / Сурово (2016) експлоатира хорър жанра с интересен сюжет и турбо уимен пауър, но без претенции извън физиологично-визуалното. 19 годишна отличничка, потомствен вегетарианец, отива да учи за ветеринар. Гимназията посреща първокурсниците с казармени номера, включително принудително ядене на сурово месо. Това отключва у момичето неподизран и неутолим глад. Останалото се подразбира. Извън ужасът от наследеното от майката сбъркано деенка, с което девойката трябва да се примири фабулата не предлага нива различни от очевидните. А можеше, ако беше в ръцете на Андрей Жулавски, да речем. Заснет е профи, гор, траши епизодите редуват такива с перверзна изтънченост. Garance Marillier стои учудващо стабилно за годините си. Добродетелната й, изиграна лошо от природата героиня Жюстин напомня тази на Маркиз дьо Сад. Саундтракът си струва, феминистки, от женско хип-хоп дуо, рапиращо с текстове тотална контра на обичайните мачистки. Заглавието има енергия като да е излязло изпод перото на Виржини Депант, фактът че скрипта и режисурата са на Julia Ducournau също е приятен. Заядливо отблъскващ, което ми хареса, но със стрелящи наблизо идеи. В крайна сметка след финалните титри изпитах желание да си си пооправя вкуса с Обладаване(1981).

Наркодилър с лошо подвеждащи късмет и морален компас получава от Удо Кир (велик и единственият, който излиза сух от това недоразумение на Крейг Зейлър) пас за най-кофти мястото на света. Тъмничен разпоредител там е Дон Джонсън, още един повод за смесена изненада. Навън остават беременна жена и банда изнудвачи.  Скандал в блок 99 (2017) е толкова зле, че чак е добър. Безмоторно падане за Винс Вон след страхотната му роля в True Detective 02. Графичното изобразяване на шумно озвучено физическо потрошаване е главният герой в тази комиксова каша.

Естетски поднесеният Final Portrait на Стенли Тучи отдава почит на един от най-значимите за  20 век художници Алберто Джакомети и екранизира магнетичната във всяко едно отношение връзка между художника и неговото изкуство. Разказвач е Арми Хамър (Call Me By Your Name), в ролята на Джеймс Лорд, американски журналист, който позира за последната картина на Джакомети и става свидетел и потърпевш на неговата философия и методи на работа. Потопен в героя си, Джефри Ръш романтизира образа и подсилва манията му по съвършенните форми. Въпреки дозата идеализация в бохемския лайфстайл на Алберто, проектът на Стенли Тучи е възхитителен като камера, игра, акценти. Излезлият тази година филм за Йозеф Бойс предполагам ще е по-интересен.

Студеният шпионски трилър Red Sparrow е достойно продължение във визитката на режисьора на Hunger Games Francis Lawrence и четвъртият му филм с Дженифър Лоурънс(не са роднини). В каста е пълно със звезди – Матиас Шьонертс, Шарлот Рамплинг, Джереми Айрънс, Джоел Еджертън. Дженифър започва като примабалерина на Болшой театър, но “благодарение” на чичо си Матиас Шьонертс, се трансформира във “врабец” – специално трениран агент на руските тайни служби в школа произвеждаща ъпгрейднати реплики на Мата Хари.  Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки. Сравненията между Дженифър и Чарлийз Терон в нейния шпионски Atomic Blond са неизбежни.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Уиски, танго, фокстрот

Whiskey Tango Foxtrot  (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Borg vs McEnroe

Шведският Borg vs McEnroe с Шая Лебьоф и Сверир Гуднасон е чудесен филм за тягата между вечните съперници на корта Бьорн Борг и Джон Макенроу. Заглавието е от сериозните филми за тениса и няма нищо общо с присъствието на тениса в Batтle of Sexes(2017), например. Сюжетът е златно кинематографичен – всяко противоборство иска зрелище и изнася екзистенциални уроци, камо ли пък когато се отнася до такива легендарни имена, останали в последствие даже приятели; в спортните драми смисловият риск е минимален, освен това не е нужно да мислиш за подсигуряване, миналото е факт, хроникиран стотици пъти. Филмът се занимава с епохалната им среща през 1980-а на Уимбълдън. Борг е педантичен интроверт, шведска машина за репродуциране на перфектни движения, дете трагично влюбено в успеха. Макенроу е неговата социална противоположност – чудо от малък, невъздържан нюйоркчанин, разхитителен, наглед недисциплиниран. И двамата пленници на егото са маниакално обсебени от целта – за Борг това е петата титла на шампионата, за Макенроу е да пречупи духа на Борг.

Прочети още »

3.26 avg. rating (66% score) - 19 votes

The Room и Катастрофалният артист

Гледах The Room(2003) абсолютно неодготвен и сега съм доволен. Не знаех нищо нито за Томи Уайзо, нито за неестествено набъбналата апокрифна слава на заглавието. Естествено, бях шокиран. Сцена след сцена недоумявах, на какво всъщност съм свидетел, защо никой не ме предупреди. Да не би това да е мета-ирония, пародия, траши гег. Щях да се успокоя, ако беше, но нищо не предвещаваше подобен обрат. Напротив, “нещото” опаковано в начални и финални титри и арлекинов саундтрак, си беше съвсем насериозно заснето като, ала тенесиуилямс драма и хм, изиграно. Томи прилича на вокала на Danzig и изпитва необяснима привързаност към същество, карикатура на Бритни Спиърс. Камерата почти не излиза от стаята, в която се разиграва действието. Бритни изневерява на Томи с най-добрия му приятел – копие на който се сетиш от “Дързост и красота”. Натруфена като генерал от запаса майка (на момичето) и плах момък, общ приятел, затварят тесния мелодраматичен кръг. Има рози, изкуствена кръв, къдрици и все ненаужким. Няма нищо общо с конвенционалните разбирания и стандарти за игра, сценарий, заснемане. Както казва Джеймс Франко – все едно инопланетяни са слезли на Земята и играят земляни. Тотален абсурд. Аутсайдер арт, екстравагантна шега или подигравка с добрия вкус? Любовните сцени са заснети безсрамно дървено в зашеметителен кич. Има серия видими технически гафове, както и груби анахронизми, но за разлика от милиони други лоши филми, The Room е забавен и те държи. Репликите от филма са в лафчетата на хипстърите, има общества от фенове по цял свят. Обсесията по него е глобална. Необяснимо, но факт.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Петорката на седмицата

Burn After Reading / Изгори след прочитане (2008) е свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен.  Джон Малкович е низвергнат фебере кариерист (и феноменален карък!), чиято богата жена Тилда Суинтън напуска заради Джордж Клуни – шано играч, натискащ Франсис Макдормънд, тайно от съпругата си и любовницата си Суинтън. Франсис работи във фитнес и мечтае за серия пластични операции. Колегата й Брад Пит намира диск със секретно инфо за работата на агент Малкович. Решението да го изнудват не им отнема повече от две секунди. Последвалите смъртоносен хаос и засечки са възможни само в болните гениални мозъци на на братята Коен. Черешката на тортата този път е не Сам Елиът, а Джей Кей Симънс, можеш да си представиш баса му. Сложен “най-отгоре” , като окото на Фатима, но без да е всевиждащ, за мъдър нихилист дълбаенето в “защо” е отживелица  Лудница.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Моята вечеря с Андре

112 минути двама приятели, драматурзи, разговарят на маса – няма мърдане, всичко е в думите, близкия план, две-три парчета интериор и възрастен барман в кадър. Монологът на единия почти преваля първата половина на лентата. Разговорът сблъсква два различни мирогледа за почти всичко есенциално в този живот- еснафщината, изкуството, инерцията, семейството, рутината, какво е живецът и къде се намира, комфорта. Подарък е анализът върху сценичното творчество на великия поляк Гротовски. “Моята вечеря с Андре” (1981) на Луи Мал е експеримент, с почетно място в различни класация за най-велики филми.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote