Категория Биографичeн

Уиски, танго, фокстрот

Whiskey Tango Foxtrot  (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Borg vs McEnroe

Шведският Borg vs McEnroe с Шая Лебьоф и Сверир Гуднасон е чудесен филм за тягата между вечните съперници на корта Бьорн Борг и Джон Макенроу. Заглавието е от сериозните филми за тениса и няма нищо общо с присъствието на тениса в Batтle of Sexes(2017), например. Сюжетът е златно кинематографичен – всяко противоборство иска зрелище и изнася екзистенциални уроци, камо ли пък когато се отнася до такива легендарни имена, останали в последствие даже приятели; в спортните драми смисловият риск е минимален, освен това не е нужно да мислиш за подсигуряване, миналото е факт, хроникиран стотици пъти. Филмът се занимава с епохалната им среща през 1980-а на Уимбълдън. Борг е педантичен интроверт, шведска машина за репродуциране на перфектни движения, дете трагично влюбено в успеха. Макенроу е неговата социална противоположност – чудо от малък, невъздържан нюйоркчанин, разхитителен, наглед недисциплиниран. И двамата пленници на егото са маниакално обсебени от целта – за Борг това е петата титла на шампионата, за Макенроу е да пречупи духа на Борг.

Прочети още »

3.26 avg. rating (66% score) - 19 votes

The Room и Катастрофалният артист

Гледах The Room(2003) абсолютно неодготвен и сега съм доволен. Не знаех нищо нито за Томи Уайзо, нито за неестествено набъбналата апокрифна слава на заглавието. Естествено, бях шокиран. Сцена след сцена недоумявах, на какво всъщност съм свидетел, защо никой не ме предупреди. Да не би това да е мета-ирония, пародия, траши гег. Щях да се успокоя, ако беше, но нищо не предвещаваше подобен обрат. Напротив, “нещото” опаковано в начални и финални титри и арлекинов саундтрак, си беше съвсем насериозно заснето като, ала тенесиуилямс драма и хм, изиграно. Томи прилича на вокала на Danzig и изпитва необяснима привързаност към същество, карикатура на Бритни Спиърс. Камерата почти не излиза от стаята, в която се разиграва действието. Бритни изневерява на Томи с най-добрия му приятел – копие на който се сетиш от “Дързост и красота”. Натруфена като генерал от запаса майка (на момичето) и плах момък, общ приятел, затварят тесния мелодраматичен кръг. Има рози, изкуствена кръв, къдрици и все ненаужким. Няма нищо общо с конвенционалните разбирания и стандарти за игра, сценарий, заснемане. Както казва Джеймс Франко – все едно инопланетяни са слезли на Земята и играят земляни. Тотален абсурд. Аутсайдер арт, екстравагантна шега или подигравка с добрия вкус? Любовните сцени са заснети безсрамно дървено в зашеметителен кич. Има серия видими технически гафове, както и груби анахронизми, но за разлика от милиони други лоши филми, The Room е забавен и те държи. Репликите от филма са в лафчетата на хипстърите, има общества от фенове по цял свят. Обсесията по него е глобална. Необяснимо, но факт.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Петорката на седмицата

Burn After Reading / Изгори след прочитане (2008) е свръхдинамична, черно оркестрирана абсурдистка комедия, с каст в който няма ни един случаен.  Джон Малкович е низвергнат фебере кариерист (и феноменален карък!), чиято богата жена Тилда Суинтън напуска заради Джордж Клуни – шано играч, натискащ Франсис Макдормънд, тайно от съпругата си и любовницата си Суинтън. Франсис работи във фитнес и мечтае за серия пластични операции. Колегата й Брад Пит намира диск със секретно инфо за работата на агент Малкович. Решението да го изнудват не им отнема повече от две секунди. Последвалите смъртоносен хаос и засечки са възможни само в болните гениални мозъци на на братята Коен. Черешката на тортата този път е не Сам Елиът, а Джей Кей Симънс, можеш да си представиш баса му. Сложен “най-отгоре” , като окото на Фатима, но без да е всевиждащ, за мъдър нихилист дълбаенето в “защо” е отживелица  Лудница.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

Моята вечеря с Андре

112 минути двама приятели, драматурзи, разговарят на маса – няма мърдане, всичко е в думите, близкия план, две-три парчета интериор и възрастен барман в кадър. Монологът на единия почти преваля първата половина на лентата. Разговорът сблъсква два различни мирогледа за почти всичко есенциално в този живот- еснафщината, изкуството, инерцията, семейството, рутината, какво е живецът и къде се намира, комфорта. Подарък е анализът върху сценичното творчество на великия поляк Гротовски. “Моята вечеря с Андре” (1981) на Луи Мал е експеримент, с почетно място в различни класация за най-велики филми.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Петорката на седмицата

Следите от Чарлз Еймс и Рей Кайзер в съвременната пространствени решения и обзавеждане са безброй. Eames TheArchitect & The.Painter, 2011  е изумително добре направен документален филм за една от най-креативните и влиятелни двойки в историята на дизайна. Разгледай като за начало сайта на пионерите и научи повече за произхода на думата оригиналност.

Paris Can Wait, 2016 стана известен първо с това, че е първият филм на осемдесегодишната Елианор Копола и чак после с истинските си достойнства на чувствена и интимна романтична комедия. Прехвърчат искри към великолепните Trip to Italy и  The Trip (2010), и въпреки че не е изтънчен и фин колкото тях  – тук тежестта е отпусната предимно върху женската перцепция към сладкото и горчивото в живота след една определена възраст, то Paris Can Wait, 2016 е удоволствие за окото(след една определена възраст), точно толкова колкото е обаятелна и Даян Лейн.

Rememory / Спомни си отново (2017) е трилър, експлоатиращ последствията от (зло)употребата на хайтек в най-близкото бъдеще, за подсилване на определени функции или депа в мозъка свързани със заглавието. Подобни неща вече сме гледали – в тази посока коя да е серия от сериала Black Mirror e къде-къде по креативна и  наситена от този филм, но пък си струва най-малкото заради страхотния Peter Dinklage; кога последно го гледа в главна роля.

 

When We Were Kings (1996), спечелил оскар за доку филм, е превъзходен документ за епохалното спортно събитие The Rumble in the Jungle – сблъсъкът между боксовите легенди Мохамед Али и Джордж Формън в Киншаса, Заир 74-а. Грандиозният спектакъл в Африка всъщност е панорама на катастрофалния политическия пейзаж и расови конфликти в световен мащаб по това време. С чудесните интервюта с Нормън Мейлър и много други, както и с умелото си боравене с архивните кадри Leon Gast определено е уловил това.

Мрачен, искрен и зрял, Maps to the Stars (2014) е черен подарък за феновете на Дейвид Кроненберг, колкото и извратена да е думата подарък в контекста на апокалиптичната история. Перверзно е и да гледаш филм от Холивуд, саркастично разяждащ обсесиите, маниите и вредата от самия Холивуд. Кастът е върха. Казват че главните герои, децата, са пренебрегнати и избутани на заден план, но аз не съм съгласен и наистина не намирам за какво бих могъл да се хвана да критикувам тази несъвместима с живота епопея.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote