Категория Биографичeн

Антъни Бурдейн

Всеки загледал се в предаване на Антъни Бурдейн, или зачел негова книга знае какъв огромен талант загубихме тази година. Краят му, уви, поразително напомня този на друг любим човек, Дейвид Фостър Уолъс. Езикът на Тони е език на писател от висока проба – колоритен, многопластов, неочакван. Стилистично арсеналът му може да е цинично саркастичен или романтично орнаментален, но никога апатичен. Безкомпромисните му коментари не подминават никоя сфера на политическия пейзаж, ентъртеймънт индустрията и консуматорското поведение. Набюденията му притежават неуморима любознателност, неразделна от естествения хуманизъм професионална етика и бойна готовност да разбира, приема и защитава културните различия на другия, независимо в коя точка на света се намира.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Баския

„Мислещият човек постоянно се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му доказват, че той няма родители.“ Томас Бернхард

Basquiat / Баския (1996)

Няма нищо по-потискащо и едновременно с това по-обсебващо  за един беден артист, от това да гледа филм за друг беден артист, който преди да си отиде от свръхдоза на 27 събира на фльонга веднъж и завинаги очите на артиндустрията. Сам колекциониран от меценати живописец, Джулиън Шнабел е десет години по-голям от Жан Мишел и е свидетел на приятелството му с Анди Уорхол. Заети с кариерите си Шнабел и Баския имат спорадични, но запомнящи се с противоречия отношения. Баския подарява щедро рисунка на дъщеря му, а минута по-късно пикае в ателието му. Сцената е филмирана с алтерегото на Шнабел Гари Олдман/Алберт Майло. “Баския” е реквием за първия известен в артсвета чернокож художник. Шнабел поддържа теорията, че неподозираният успех и разкъсващо внимание буквално са прогонили Баския от живота му. Дългът да разкаже за изкуството и светът на своя колега, когото таблоидите разнасят единствено заради кратката права между парите и смъртта Шнабел определя за решаващо преди да се заеме със събирането на златни съмишленици – Кортни Лав, Уилям Дефо, Крис Уокън, Клер Форлани, Бенисио Дел Торо, Дейвид Боуи, Денис Хопър, Майкъл Уинкот; Том Уейтс с две парчета, Майлс Дейвис… Арт дилърите и галеристите около Баския също съдействат на сто процента за акуратното пресъздаване на ситуацията.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Джули и Джулия

Знаете ли, че Ейми Адамс и Крис Месина, които участват в якия чисто нов, aла трудетектив сериал на HBO Sharp Objects имат обща история още от Джули и Джулия, онзи кулинарен/близък до живота сладък като Шоколад филм с религиозни фенове, за който само бях чувал възторжени  думи оттук-оттам през годините, но заради преекспонираните пози на Мерил Стрийп от плакатите все не се престрашавах да гледам. Е, страстта ми по живота и делото на Антъни Бурдейн (RIP) отвори вратите и към този род кино. Нора Ефрон познаваме от тоталните хитове Имате поща и Когато Хари срещна Сали, ясно е че в женската психология тя е циментиран почетен доктор хонорис кауза. Ейми Адамс (продължение на деведесетарската прическа и чар на Мег Райън) е разписана като Джули Пауъл, кол-оператор от 2002-ра, закарфичен на бюро от девет до пет. Успешно пласиралите й се приятелки (скокнали от Сексът и градът) изострят страховете на чувствителната сърничка от приближаващата перспектива да посрещне трийсетте от барутника си в Куинс.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Петорката на седмицата

Избягал затворник опитва да върне семейството си. Напрежението от години на мъчителна дистанция и непосилно очакване, разделящи двойката е подсилено от неуредени сметки с бандити, готови да отстрелят беглеца веднага щом го мернат в градчето. Любимият дует на Дейвид Лоури от Ghost Story -Кейси Афлек-Руни Мара  тръгва оттук – меланхолично романтичния (какъвто е и гласът на К.Афлек) Aint Them Bodies Saints. Добър синхрон в темпото между лепкаво тъжния тексаски наратив за красива и обречена любов извън закона и нагнетяващата сдържаност в играта на на каста, подсказваща изначалната им обвързаност с насилието в отношенията на първите заселници. Както красноречиво казва и заглавието, филмът се усеща като уестърн блус.

Raw / Grave / Сурово (2016) експлоатира хорър жанра с интересен сюжет и турбо уимен пауър, но без претенции извън физиологично-визуалното. 19 годишна отличничка, потомствен вегетарианец, отива да учи за ветеринар. Гимназията посреща първокурсниците с казармени номера, включително принудително ядене на сурово месо. Това отключва у момичето неподизран и неутолим глад. Останалото се подразбира. Извън ужасът от наследеното от майката сбъркано деенка, с което девойката трябва да се примири фабулата не предлага нива различни от очевидните. А можеше, ако беше в ръцете на Андрей Жулавски, да речем. Заснет е профи, гор, траши епизодите редуват такива с перверзна изтънченост. Garance Marillier стои учудващо стабилно за годините си. Добродетелната й, изиграна лошо от природата героиня Жюстин напомня тази на Маркиз дьо Сад. Саундтракът си струва, феминистки, от женско хип-хоп дуо, рапиращо с текстове тотална контра на обичайните мачистки. Заглавието има енергия като да е излязло изпод перото на Виржини Депант, фактът че скрипта и режисурата са на Julia Ducournau също е приятен. Заядливо отблъскващ, което ми хареса, но със стрелящи наблизо идеи. В крайна сметка след финалните титри изпитах желание да си си пооправя вкуса с Обладаване(1981).

Наркодилър с лошо подвеждащи късмет и морален компас получава от Удо Кир (велик и единственият, който излиза сух от това недоразумение на Крейг Зейлър) пас за най-кофти мястото на света. Тъмничен разпоредител там е Дон Джонсън, още един повод за смесена изненада. Навън остават беременна жена и банда изнудвачи.  Скандал в блок 99 (2017) е толкова зле, че чак е добър. Безмоторно падане за Винс Вон след страхотната му роля в True Detective 02. Графичното изобразяване на шумно озвучено физическо потрошаване е главният герой в тази комиксова каша.

Естетски поднесеният Final Portrait на Стенли Тучи отдава почит на един от най-значимите за  20 век художници Алберто Джакомети и екранизира магнетичната във всяко едно отношение връзка между художника и неговото изкуство. Разказвач е Арми Хамър (Call Me By Your Name), в ролята на Джеймс Лорд, американски журналист, който позира за последната картина на Джакомети и става свидетел и потърпевш на неговата философия и методи на работа. Потопен в героя си, Джефри Ръш романтизира образа и подсилва манията му по съвършенните форми. Въпреки дозата идеализация в бохемския лайфстайл на Алберто, проектът на Стенли Тучи е възхитителен като камера, игра, акценти. Излезлият тази година филм за Йозеф Бойс предполагам ще е по-интересен.

Студеният шпионски трилър Red Sparrow е достойно продължение във визитката на режисьора на Hunger Games Francis Lawrence и четвъртият му филм с Дженифър Лоурънс(не са роднини). В каста е пълно със звезди – Матиас Шьонертс, Шарлот Рамплинг, Джереми Айрънс, Джоел Еджертън. Дженифър започва като примабалерина на Болшой театър, но “благодарение” на чичо си Матиас Шьонертс, се трансформира във “врабец” – специално трениран агент на руските тайни служби в школа произвеждаща ъпгрейднати реплики на Мата Хари.  Екшън сцените са стилни, даже Дженифър напомня малко Нуми Рапас, има и нелош туист накрая, но няма някакви по-сурови политически или психологически нотки. Сравненията между Дженифър и Чарлийз Терон в нейния шпионски Atomic Blond са неизбежни.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Уиски, танго, фокстрот

Whiskey Tango Foxtrot  (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Borg vs McEnroe

Шведският Borg vs McEnroe с Шая Лебьоф и Сверир Гуднасон е чудесен филм за тягата между вечните съперници на корта Бьорн Борг и Джон Макенроу. Заглавието е от сериозните филми за тениса и няма нищо общо с присъствието на тениса в Batтle of Sexes(2017), например. Сюжетът е златно кинематографичен – всяко противоборство иска зрелище и изнася екзистенциални уроци, камо ли пък когато се отнася до такива легендарни имена, останали в последствие даже приятели; в спортните драми смисловият риск е минимален, освен това не е нужно да мислиш за подсигуряване, миналото е факт, хроникиран стотици пъти. Филмът се занимава с епохалната им среща през 1980-а на Уимбълдън. Борг е педантичен интроверт, шведска машина за репродуциране на перфектни движения, дете трагично влюбено в успеха. Макенроу е неговата социална противоположност – чудо от малък, невъздържан нюйоркчанин, разхитителен, наглед недисциплиниран. И двамата пленници на егото са маниакално обсебени от целта – за Борг това е петата титла на шампионата, за Макенроу е да пречупи духа на Борг.

Прочети още »

3.26 avg. rating (66% score) - 19 votes