Трагичната, но съвсем човешка драма е заснета с художнически усет (и съ-чувствие) към всеки кадър. Темата за отмъщението гори от двете страни – в единия край на фитила е отчаянието да спасиш, в другата е помрачението да загубиш. И двете еднакво разрушителни.
Хореографията на насилието, колкото и перверзно да звучи, е промислена отвъд клишето за гор сцени.
Category: Азиатски
На рожденния ден на дъщеря си, току що излязъл от полицията пиян и гневен О Десу е отвлечен. Похитителят е анонимен през всичките 15 години, които жертвата понася в декорирана с Джеймс Енсор от 1891-ва стая. (Парк натоварва репродукцията с цитат от Solitude на Ella Wilcox – “Laugh and the world laughs with you. Weep and you weep alone.”)
Continue Reading
Бащата се подлага на манипулация, с цел половият му орган да замени липсващия на детето му. Синът през това време става свидетел на тройното изнасилване на любовницата на баща си. Въпреки физическата неспособност да съучаства се озовава в килия. На свиждане баща му му дава сгънат на четири лист.
Continue Reading
Outrage Beyond се случва десет години след края на първия филм. Стегнат, без психологически обрати и без особено сценарийно развитие на персонажите. Без ирония и видими препратки. Без лесно автоцитиране. Без секс (единствената мацка присъства, само за да се види задължителния за якудза филм татуиран гръб).
Continue Reading
Чрез историите на коренно различни и независими една от друга двойки, Kукли изследва любовта като зависимост в аспектите на отговорност до обет и болезнена пристрастеност; докъде е готов да стигне човек в името на друг.
Continue Reading
Сюжетът вдъхновен от скулптурата на Микеланджело (презентираща болезнения триъгълник син-майка-страдание) е за трийсегодишен събирач на дългове, единак без семейство, който ежедневно троши неплатежоспособните, за да вземе парите от мединцинската застраховка.
Continue Reading
Други
Всеки филм на Алмодовар е личен, но специално Pain and Glory, заради натрупаният житейски опит в десетилетия правене на кино се явява откровение и изповед едновременно.
След великолепният Nightcrowler Velvet Buzzsaw (2019) на Дан Гилрой отново e капеща жлъч сатира на това в какво сме се превърнали, този път не през воайорското, вечно отворено за кръв око на камера събираща и продаваща fast-violence, а през призмата на балона на съвременното изкуство и неговият пиар. Сценарият е брилянтен, а химията между Рене […]
