Категория Арт

Притчата за Ахил и костенурката, този път за изкуството и художника

От това, което съм гледал  Achilles and the Tortoise (2008) без съмнение е най-добрият филм за това какво е изкуството, какво е да си художник и колко несъстоятелни са всички опити на човешкото познание да прогнозира успеха. Ахил и костенурката Китано прави веднага след Takeshis’ и Glory to the Filmmaker!. Топлият човеколюбив разказ рамкира с анимирана илюстрация на парадокса на Зенон, само по себе си гениално прозрение за вечно неуловимата природа на всичко, което сме научени да припознаваме, величаем и преподаваме като original art.

Прочети още »

4.50 avg. rating (92% score) - 2 votes

112 минути стимулация на мозъка и точно толкова причини да гледаш Моята вечеря с Андре

112 минути двама приятели, драматурзи, разговарят на маса – няма мърдане, всичко е в думите, близкия план, две-три парчета интериор и възрастен барман в кадър. Монологът на единия почти преваля първата половина на лентата. Разговорът сблъсква два различни мирогледа за почти всичко есенциално в този живот- еснафщината, изкуството, инерцията, семейството, рутината, какво е живецът и къде се намира, комфорта. Подарък е анализът върху сценичното творчество на великия поляк Гротовски. “Моята вечеря с Андре” (1981) на Луи Мал е експеримент, с почетно място в различни класация за най-велики филми.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Какво е да бъдеш човек, без нищо човешко пита Портокал с часовников механизъм

A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия.

За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо?

Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, то Портокала ескалира  – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Пометени от страст девойки в Синият е най-топлият цвят

Blue Is The Warmest Color е чувствена любовна история – от пределно истинските, не от претендиращите за такива, дело на Abdellatif Kechiche. За свободната си адаптация по комикс, Абделатиф събира Léa Seydoux (“Това е само краят на света”) и Adèle Exarchopoulos, факт, сам по себе си еротизиращ достатъчно въображението. Двете актриси са инструктирани да пресичат границата с реалността свободно, съответно това което виждаме, до голяма степен са автентична визия, чувства и разтърсващи емоции на две пометени от страст девойки.
Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Поетиката на раздвоеното сърце в Песен за песен

Песен за песен, 2017

Два любовни триъгълника – Руни Мара, Майкъл Фасбендер, Райън Гослинг-, с романтични разсейки – Люки Лий, Натали Портман, Кейт Бланшет -, на един бъкан от познати муцуни (Джони Ротън, Вал Килмър, Флорънс§ Машийн, Пати Смит, Ред Хот и тн.) фест в Остин, Тексас. Атмосферата е свободно падане от песен на на сцена, от сцена на връзка, от чувство на кадър (Еманюел Любецки наистина е бог). Гравитацията определят едни и същи неудобни въпроси от поетиката на раздвоеното сърце, тихо изречени, дълбоко изсечени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Бибрутално от Рефн – The Neon Demon

The Neon Demon

Свръхестествено чисто и невинно-красиво момиче (невъзможната, родена за да узрее до тази роля Ел Фанинг) омагьосва модните сводници на Ел Ей още с първия си кастинг. (Ел е на 16 на снимките, Рефн я подготвя с Beyond the Valley of the Dolls от 70-а.) Появата й е метеорологична изненада – новодошлата олицетворява всичко, което армадата тунинговани и износени от светкавици и мъже острилки в содомаигомора никога няма да бъде. За нея няма бариери, тя е като плод на химически инженеринг от черната порно-комедия на Поланик “Ненагледна моя”, но за разлика от четивото на Чък – има и не малко от неговата Invisible Monsters! -, у крехкото изкусително чудовище, въплъщение на съблазънта няма и помен от гротеска.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes