Категория Арт

Какво развлича Уелбек в Отвличането на Мишел Уелбек

Отвличането на Мишел Уелбек/L’enlèvement de Michel Houellebecq

За религиозния фен на Мишел Уелбек всяка публична поява на идола методично е отбелязвана с огромен интерес, какво остава пък за пълнометражен филм създаден единствено около и за неговото име, персона, имидж. Гийом Никлу (The Nun, Valley of Love – и двата с Изабел Юпер) лансира проекта 2014-а, година преди терористичната атака срещу редакцията на Шарли Ебдо (подготвила карикатура с Уелбек за корица на поредния си скандализиращ исляма брой). Границата между фиктивно и документално в Отвличането е радикално игнорирана. Имаме символни метафори натоварени със съдържание именно и единствено от работата с писателския ореол и слава на Уелбек. В “Карта и територия” писателят описва собственото си похищение и убийство, докато тук е отвлечен от анонимен “клиент”, вследствие откупен и освободен, пак от аноним (спекулациите със седмият президент на републиката Франсоа Оланд са мета хумор). Преди самото отвличане сме свидетели на нещо като “един ден на”- следваме вглъбения Уелбек по обичайния му маршрут в Париж и непринудени разговори с приятели – темите варират от ламиниран паркет до Моцарт, Бетовен и Корбюзие. Маниерите, стойката, цигарата и позициите са тези, които знаем от интервютатa.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

13 моноспектакъла на Кейт Бланшет в Манифест

Днес: смели преселници върху брега на Истинното изкуство – ние не искаме да живеем там на палатки: и – обгръщайки делото на всички труженици – : нашата Любов трябва да почне с една неблагодарност към ония, които останаха доволни само да се спасят. Кирил Кръстев (1922) цитат от книгата на Свилен Стефанов “Културни измерения на визуалното”, 1998

Арт филмът Манифест (2015)на Юлиан Роузфелд прави нещо невиждано и революционно досега – вкарва в конвенционалната киномрежа цялото съвременно изкуство, или поне тази огромна част от него, която е представена на теория в манифести – футуризъм, дадаизъм, “Флуксус“, супрематизъм, ситуационизъм, сюрреаизъм, попарт, минимализъм, Догма 95.

Снимките за Мнисфест, в Берлин и околностите му траят само 12 дни. Кейт Бланшет е тяло и глас  на тринайсет различни “изъм”- персонажа. Юлиан Роузфелд я харесва от “Няма ме”, където влиза в кожата на Боб Дилън. Тук тя е пънкар, журналист, домакиня, хореограф, галерист, учител. Завършилият архитектура Роузфелд стъпва върху общо 60 манифеста от които селектира материал за 13. В Берлин, Ню Йорк и родния на Бланшет Мелбърн продукцията е показвана като 13 канална видеоинсталация, в която всички части се възпроизвеждат симултанно.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Crash, тест, дъмис в чест на Ерос и Танатос

Crash, kill, destroy, swag

Оцелели от тежки автомобилни катастрофи образуват ъндърграунд дистопично общество, в което споделят фетиша си към нови опияняващи срещи със смъртта. Веднъж на ръба, адреналинът и сексуалната възбуда стават незаменим и търсен наркотик.  Потните индъстриъл “празненства” в чест на Ерос и Танатос в Crash са осъзната и контролирана практика. Романтично отчаян концептуален проект по мазохистично себенадмогване, не оргиастична вакханалия. Всеки участник е равнопоставен пърформър и сексуален роб на Машината*.

Crash от 1996 е от най-великите и недооценени филми евър. Фактът, че лудият сценарий по Дж. Балард е събрал 9 милиона за финансиране е чудо само по себе си. Извратеното въображение на Дейвид Кроненбърг го прави правилният човек за този проект. Ранните Videodrome, Мухата и Екзистенц са го доказали като визуален ексхибиционист с непреодолим артистичен нагон към тресавището на пропилите съзнанието на съвременника апокалиптични импулси,  попкултурни неврози и неразривно свързани с технологията ежедневни кошмари.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Баския – реквием за първия известен чернокож художник

„Мислещият човек постоянно се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му доказват, че той няма родители.“ Томас Бернхард

Basquiat / Баския (1996)

Няма нищо по-потискащо и едновременно с това по-обсебващо  за един беден артист, от това да гледа филм за друг беден артист, който преди да си отиде от свръхдоза на 27 събира на фльонга веднъж и завинаги очите на артиндустрията. Сам колекциониран от меценати живописец, Джулиън Шнабел е десет години по-голям от Жан Мишел и е свидетел на приятелството му с Анди Уорхол. Заети с кариерите си Шнабел и Баския имат спорадични, но запомнящи се с противоречия отношения. Баския подарява щедро рисунка на дъщеря му, а минута по-късно пикае в ателието му. Сцената е филмирана с алтерегото на Шнабел Гари Олдман/Алберт Майло. “Баския” е реквием за първия известен в артсвета чернокож художник.

Шнабел поддържа теорията, че неподозираният успех и разкъсващо внимание буквално са прогонили Баския от живота му. Дългът да разкаже за изкуството и светът на своя колега, когото таблоидите разнасят единствено заради кратката права между парите и смъртта Шнабел определя за решаващо преди да се заеме със събирането на златни съмишленици – Кортни Лав, Уилям Дефо, Крис Уокън, Клер Форлани, Бенисио Дел Торо, Дейвид Боуи, Денис Хопър, Майкъл Уинкот; Том Уейтс с две парчета, Майлс Дейвис… Артдилърите и галеристите около Баския също съдействат на сто процента за акуратното пресъздаване на ситуацията.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Авторското кино на Содърбърг в Секс, Лъжи и Видео

Възмутително престъпно е поведението довело до липсата на инфо за Sex, Lies and Videotapes / Секс, Лъжи и Видео (1989) в movies.bg към днешна дата. Заглавието на Содърбърг двайсет години по-късно пак е легендарно. Жанровата му неопределеност е прелестна. Еротичният трилър и класическата драма се пресичат с елементи на артхаус и комедия.  В този филм съзнателно или не всеки е роб на плътската любов, крушенец на телесното.

Банално универсалният разказ на изневярата в основата е само отправна точка за изследване устойчивостта и променливостта на чувствата и инфантилните опити да стигнем до някакво разбиране за движещата им сила. Удивителна е ловката смяна на полюсите за вина у главните герои. За кратко преди да бъде шумно пометен, е маркиран даже възможен утопичен вариант за спасение от деструктивната тяга на секса.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

THE ROOM (2003) и Катастрофалният артист (2017) – разобличение или потвърждение на мита?

Гледах The Room(2003) абсолютно неодготвен и сега съм доволен. Не знаех нищо нито за Томи Уайзо, нито за неестествено набъбналата апокрифна слава на заглавието. Естествено, бях шокиран. Сцена след сцена недоумявах, на какво всъщност съм свидетел, защо никой не ме предупреди. Да не би това да е мета-ирония, пародия, траши гег.

Щях да се успокоя, ако беше, но нищо не предвещаваше подобен обрат. Напротив, “нещото” опаковано в начални и финални титри и арлекинов саундтрак, си беше съвсем насериозно заснето като, ала тенесиуилямс драма и хм, изиграно. Томи прилича на вокала на Danzig и изпитва необяснима привързаност към същество, карикатура на Бритни Спиърс. Камерата почти не излиза от стаята, в която се разиграва действието. Бритни изневерява на Томи с най-добрия му приятел – копие на който се сетиш от “Дързост и красота”. Натруфена като генерал от запаса майка (на момичето) и плах момък, общ приятел, затварят тесния мелодраматичен кръг.

Има рози, изкуствена кръв, къдрици и все ненаужким. Няма нищо общо с конвенционалните разбирания и стандарти за игра, сценарий, заснемане. Както казва Джеймс Франко – все едно инопланетяни са слезли на Земята и играят земляни. Тотален абсурд. Аутсайдер арт, екстравагантна шега или подигравка с добрия вкус?

Любовните сцени са заснети безсрамно дървено в зашеметителен кич. Има серия видими технически гафове, както и груби анахронизми, но за разлика от милиони други лоши филми, The Room е забавен и те държи. Репликите от филма са в лафчетата на хипстърите, има общества от фенове по цял свят. Обсесията по него е глобална. Необяснимо, но факт.

Прочети още »

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes