Категория Арт

Портокал с часовников механизъм

A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия. За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо? Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, Портокала ескалира  с – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Синият е най-топлият цвят

Blue Is The Warmest Color е чувствена любовна история – от пределно истинските, не от претендиращите за такива, дело на Abdellatif Kechiche. За свободната си адаптация по комикс, Абделатиф събира Léa Seydoux (“Това е само краят на света”) и Adèle Exarchopoulos, факт, сам по себе си еротизиращ достатъчно въображението. Двете актриси са инструктирани да пресичат границата с реалността свободно, съответно това което виждаме, до голяма степен са автентична визия, чувства и разтърсващи емоции на две пометени от страст девойки.
Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Песен за песен

Два любовни триъгълника – Руни Мара, Майкъл Фасбендер, Райън Гослинг-, с романтични разсейки – Люки Лий, Натали Портман, Кейт Бланшет -, на един бъкан от познати муцуни (Джони Ротън, Вал Килмър, Флорънс§ Машийн, Пати Смит, Ред Хот и тн.) фест в Остин, Тексас. Атмосферата е свободно падане от песен на на сцена, от сцена на връзка, от чувство на кадър (Еманюел Любецки наистина е бог). Гравитацията определят едни и същи неудобни въпроси от поетиката на раздвоеното сърце, тихо изречени, дълбоко изсечени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

The Neon Demon

The Neon Demon

Свръхестествено чисто и невинно-красиво момиче (невъзможната, родена за да узрее до тази роля Ел Фанинг) омагьосва модните сводници на Ел Ей още с първия си кастинг. (Ел е на 16 на снимките, Рефн я подготвя с Beyond the Valley of the Dolls от 70-а.) Появата й е метеорологична изненада – новодошлата олицетворява всичко, което армадата тунинговани и износени от светкавици и мъже острилки в содомаигомора никога няма да бъде. За нея няма бариери, тя е като плод на химически инженеринг от черната порно-комедия на Поланик “Ненагледна моя”, но за разлика от четивото на Чък – има и не малко от неговата Invisible Monsters! -, у крехкото изкусително чудовище, въплъщение на съблазънта няма и помен от гротеска.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Семейство Фенг

fang femily

С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, а за забавен, комерсиален поп-продукт с мейнстрийм топ-звезди.
Кристофър Уокън и Maryann Plunkett са двойка екстравагантна артисти, отдадени на страстта си да друсат статуквото където и както могат, в мащаба, който личните им средства позволяват. Те презират нагласената стерилна платформа на галериите и атакуват улицата незащитени от институции. Целта им е романтично необходима –  този, който се случи в епицентъра на пърформънса им да се постресне и да погледне наоколо по нов начин. Фокус на микро- саботажите са поп-брандове, предразсъдъци и закостенели нрави. Акциите планират прецизно и професионално. Помощници в семейните флашмобове са собствените им две деца, наричани семпло А. и Б. С годините А. и Б., порастват и пънкарията им идва в повече. Бунтът се е превърнал в мултиплицирана атракция и съпътстващ етикет, очакванията към тях ги объркват. За успешна социализация те трябва да се еманципират от родителското анархо-тяло и от сензация за жълтата преса да се превърнат в нещо обществено по-приемливо и ниско.  Никол Кидман (А.) става актриса, а Джейсън Бейтман (Б.) – писател. Отровното съмнение, че са предали фенг-философията и са кастрирали креативността си вирее у тях паралелно с желанието да загърбят веднъж завинаги “грешките на растежа” и да се отдадат пълноценно на кариерата, с всичките й условности и неизбежен конформизъм.  Освобождаващото решение иска своя катализитор. Във филма той е грандиозния нов проект на Фенг-старши, ориентиран към наследството. Наследството в двоякия смисъл на потомство и завет.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Paterson

Paterson movie

Новият Джармъш не извиква осакатяващо удоволствие. Подобно Пикасо и Джим(63) явно става жертва на инфантилния импулс да се завърне към детското в рисуването. И въпреки внушителната сбирка приятни автоцитати, в крайна сметка Патерсън е от полза на киномана колкото мокър кибрит.
Адам Драйвър върти геврека в едноименната дупка от Ню Джърси, излюпила поета Уилям Карлос Уилямс и ешелон дребни величия, закарфичени зад бара. В еднофамилна къщичка вечер драйвъра го чакат една яка индийка и един английски булдог – атмосферата е мечтателно-приповдигната като в коледен разказ на О’Хенри. Индийската амели пулен мечтае да стане дизайнер, кънтри певица или поне сладкарка. Тя е артистична, красива и няма нищо против мизерията, напротив – силно подкрепя момчето си в писането. Монотонния делник с неизменния маршрут работа-вкъщи главният герой понася стоически, направо с дебилна невъзмутимост. Ден след ден – това е хронологически пресъздадено, вкъщи, в буса, след работа в уединение сред природата той движи химикалката, пълнейки тайния си бележник със семплата хайку поезия на Рон Паджет, любимец на Джармъш.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes