Ocean’s Eight / Бандитките на Оушън (2018) Отново войнстващи хормони и #metoo диктатура: Кейт Бланшет в костюм на перхидролен кугър разхожда кисел фейс в компанията на уона би лелки като Риана(ала Реми Малек/Мр.Робот) и дузина невзрачни чъбита, заедно готвят най-големия обир на бижута в историята, моля ти се. Секси колкото прозявка Ocean’s 8 изглежда толкова […]
Continue Reading
Category: Екшън
Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в […]
Continue Reading
Outrage Coda е най-новият филм на Такеши Китано и последен в Outrage-трилогията. Филм за Якудза и безсмисления свят на агресия и контранасилие. Може да се чете като жанрово кино, а може да се разбира и другояче. Абсурдното самоизтребване на кланове гримирано зад фасадна чест отразява донякъде представата на Китано за комедия и фарс. Личи си […]
Continue Reading
В Gerald’s Game / Играта на Джералд (2017) Карла Гуджино изнася физически поредната екранизация по Стивън Кинг, в която има от всичко познато – добре измислен, неотложен, направо натрапен за главния герой ребус за решаване, пирует около реквизита на свръхестественото, доста кръв, и доста добавени кошмари.
Continue Reading
Горката Нуми играе мерилинка, бабаитка, червенокоска, гийк, чиновничка, пънкарка, и последнатанемогадасесетя, които седем джуджета, пардон, персонажа, за пред контролираните от камери, патрули и правителствени копои улици, играят една единствена самоличност, тази на Карен Сетман.
Continue Reading
Ако се питаш за кого бяга влакът беглец, ще перифразирам Хем – влакът бяга за теб. За това, че трябва да се бориш като звяр, за да умреш свободен.
Continue Reading
Други
Диференциацията между индивидуалност, личност, медиен мит и тн е размита в полза на синкретичния ефект. Това, което вижда зрителят “от” очите и към Ил Президенте е.., нищо.
Тихо виещата лудост на люшканата от две страни като пинг понг кралица, можеше да отведе крайното внушение и по-надалеч сякаш . Но и така заглавието си заслужава.
