Категория Екшън

Kill Bill (2003-2004)

Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в кадрирането преследва съвършенството. Досега киното не е познавало такава силна(и силова) героиня, каквато е Булката, ака Мамчето ака Черната мамба, ака Беатрикс Кидо, ака още-хиляда-други-нитро-имена на Ума Търман. Подкрепен от цял Deadly Viper Assassination Squad (Вивика Фокс, Луси Лиу и тн.) образът на Ума разсича клишетата за възбудения двуизмерен отмъстител. С нея Куентин отваря  широко вратите за първостепенно присъствие на женски персонажи в сценария. Иронично, имайки предвид че това отваряне нямаше да стане без дейната подкрепа на Харви Уайнстийн, гръб на Тарантино през цялата му кариера…
Обилието визуална храна e предизвикателство дори за поквареното от рекламна естетика и порно съвременно око. Ловкостта в смяната на филтри, ракурси и естетики напомня цирковото изкуство. (Оператор е самият Робърт Ричардсън) Ужасно много японци (освен очевидните Crazy88 и бенда кръстен с името “5,6,7,8”) също са помагали за този резултат, впрочем. Общата тема вендета е жанрово предопределена, но е само повод за насищане с диалог и цвят на пълнокоръвни напълно завършени, надхвърлящи комиксовия костюм характери. Всеки от тях отразява по нещо от стотиците изгълтани от Тарантино заглавия. За неговия диалог може да се говори толкова дълго колкото и за пренаписването на жанра и обособяването на собствен такъв. Трибютът към филмотечни класики от няколко континента е опакован във възможно най-успешно комерсиалната формула. Парчетата попкултура от различни епохи са скулптирани от тоталитарно авторитарен автор, известен с гаргантюанска едуция и с печелещият фенската маса цитат, че всеки може да направи филм, стига да обича достатъчно много киното.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Outrage Coda

Outrage Coda е най-новият филм на Такеши Китано и последен в Outrage-трилогията. Филм за Якудза и безсмисления свят на агресия и контранасилие. Може да се чете като жанрово кино, а може да се разбира и другояче. Абсурдното самоизтребване на кланове гримирано зад фасадна чест отразява донякъде представата на Китано за комедия и фарс. Личи си екзистенциалната, трупала се десетилетия горчивина. В крайна сметка, няма нещо което да не е направил по няколко пъти и то успешно. Човекът отдавна е настигнал констенурката*. Който има търпението и концентрацията да проследи взаимовръзките в сценария, ще се съгласи, че това е перфектно разписана драматургия. Може да се постави на театър и да се играе на гола сцена, без помощта на никакви ефекти, което показва колко устойчива е конструкцията.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

Wind River / Дивата река (2017) е нелош трилър с Джереми Ренър за трагичен случай в индиански резерват, наши дни, територия на оцеляването от най-суров тип, безразлична към късмета, щастието и човешкия живот въобще. Съвременен уестърн със сняг, снайпер и умно пестелив език.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Какво се случи с Понеделник

Фантастично посредственият трилър “What Happened to Monday” на Netflix  (известен в ЕУ като „Seven Sisters”) граби внимание единствено заради  Нуми Рапас. Да я видиш седемкратно клонирана е кукичката, която не можеш да си спестиш. Историята на норвежеца Томи Виркола („Dead Snow”, „Хензел и Гретел: Ловци на вещици”), е за 2073-а, когато правителството тероризира с горелки и криостати семейните двойки с повече от едно отроче. Звучи познато? Истината е, че сценарият на Макс Боткин и Кери Уилямсън издиша грозно. Ако си спомняте Децата на хората, Гатака о прочее филми експлоатиращи детската струна – Hunger Games,  това не е случайно. Ама от фенство до криейтив има път, който Виркола и сие, от мързел или от затъпяване, очевидно не са и понечили да изминат. Дори една сай-фай джаджа няма измислена като хората. Проектът трябваше да попадне в ръцете на режисьор като Neill Blomkamp. Или като Спилбърг. Minority Report е на светлинни години напред, спрямо този румънски (сниман е там) продукт. Въобще, какво се случи с Нуми Рапас? Unlocked (2017), например, с нея и Джон Малкович, е монолитно посредствена, антитерористична тъпотия, в която са нагълтали Нуми с тестостерона на Даниъл Крейг…

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Влакът беглец

Runaway Train

Наред с всичко изприказвано за класиката (без особен финансов успех) на Андрей Кончаловски, Влакът беглец е едно от трите големи(най-голямото) заглавия на Ерик Робъртс – традиционно подценяван и от теб, признай, актьор. Другите две са The Pope of Greenwich Village и  The Nature of the Beast. За ролята си на наивния синеок боксьор-затворник Ерик получава куп номинации от най-значителните, без продължение. Куцият късмет е и в основата на разочарованието му от индустрията. “След като не разбраха качеството… прегърнах количеството.” Правилно. Ерик не е Робърт М. Пърсиг, а тази философия притежава желязна икономическа логика. Затова след Влакът той прегръща около стотина продукции, повечето от които, би било проява на лош вкус, ако знаете.

Прочети още »

4.33 avg. rating (89% score) - 3 votes

Slow West от Светослав Тодоров

Slow West

Перифразирайки част от прекрасното интервю на boyscoutmag с автора на това ревю, Светослав Тодоров е от петте души във фейсбук, които ако имаш късмета да нацелиш и следиш ще си в час със стойностните неща за слушане, гледане и четене. Инфо потокът няма да има шанс да те отнесе по течението, а и доверието в собствената ти преценка и вкусове ще надигне бодро глава. В скромния ни сайт Светослав се разписва с впечатления за едно от най-коментираните от последното издание на So Independent заглавия.

 

Когато чуем за уестърн, винаги си представяме една конкретна обстановка с конкретен тип обитатели – дали по spaghetti western рецептата на Серджо Леоне, дали покрай върналия в мейнстрийм кината жанра Тарантино. Slow West едновременно отговаря на представите и разсейва клишетата като завързва събитията покрай тип персонаж, на който повече му подхожда друга среда – би могъл да е идеалистичен поет от 60-те години, притеснителен тийнейджър в сериал за себеосъзнаването, чудещ се как да заговори Грета Геруик във филм (Mistress America) на Ноа Баумбах, обърканият син в семейна драма с болен роднина. Но ето че Джей (Коди Смит Макфий) не е в нито един от тези сюжети, а е пропътувал разстоянието от Шотландия до Дивия Запад през XIX век в преследването на момичето, което не само обича, но и което никога не е отвръщало на чувствата му. Начинание, което в хода на филма изглежда безнадеждно с различни вариации и го среща с добре познатите ни сенчести фигури по тези земи. Една от тях е ловецът на глави Сайлъс (Майкъл Фасбендър), роля, в която динамиката е оставена да се развива в оценката на зрителя – често се чудим дали ние и Джей трябва да му имаме доверие.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote