Category: Ретро

Класически Уилям Фридкин във Френска връзка (1971)

Седемдесетте – епоха, в която никой не се взима толкова сериозно, че да иронизира живота. При Фридкин няма актърс-студио шикалкавене, предпазни колани (във всеки смисъл) и пилеене на бюджет за сценарий с психологични обрати (една от началните реплики е “никога не вярвай на черен”).

Continue Reading

Бриджит Бардо, която виждат очите не е Бриджит Бардо, която виждаме в Презрението

Но човекът, щом е нужно, без страх се изправя сам пред Бога. Невинността му е защита, не му е нужно ни оръжие, ни коварство, докато отсъствието на Бога му дойде на помощ. Хьолдерлин, “Призванието на поета*, Contempt

Continue Reading

Никой да не мърда – Брус Лий и Чък Норис в Пътят на дракона

Уважителен към съперниците, емоционално непроницаем и индиферентен към секса, протагонистът в “Пътят на дракона” стриктно се придържа към мисията си и след приключването й напуска хоризонта, отива да освобождава други народи.

Continue Reading

80-арски чар и Ален Делон, сори за тавтологията, в Неукротимият

Le battant е осемдесетарско, непретенциозно до степен на безразличие към жанра криминале средна категория, режисирано и изиграно от Ален Делон, събрало познати от ноар-филмите на Мелвил стари муцуни.

Continue Reading

Сбогом, приятелю събира 2 континентални легенди

“Сбогом, приятелю” е консервативен, старомодно-наивен и ценен. Колко тежи една мъжка дума е тема невъзможна без сардоничен смях днес. “Сбогом, приятелю” е невъзможен и по силата на днешната политкоректнoст: ключова героиня признава, че е тъпа, втора задоволява перверзния вкус на заможни господа, трета набеждава невинен в убийство.

Continue Reading
Други