Категория Ретро

Портокал с часовников механизъм

A Clockwork Orange  e фраза, заета от Антъни Бърджис, автор на едномименния роман, от уестсайдския сленг. Грубо казано обозначава насилствената трансформация на нещо одушевено в машина. Бърджис става световно известен с най-малко харесвания от себе си роман, именно след 71-а, когато е световната премиера на Портокала. Езикът на Бърджес от романа е негов патент – смесица от руски и идиш. В Англия “Портокал с часовников механизъм” няма официални прожекции до 2000-та (Кубрик умира година по-рано). Заради смъртните заплахи , които получава семейството му и заради съветите на Скотланд ярд, Кубрик го оттегля от разпространение докато снима “Бари Линдън” в Ирландия. За кратко време и Макдауъл (Kaлигула, Ганстер номер едно, If) и Кубрик са се чувствали неудобно от чудовищната популярност и обратен ефект, който филмът произвежда в Щатите и Англия. Регистрирани са изнасилвания и обири от банди, копирали аутфита и почерка на Алекс и тайфата му. Жанрът на Портокала е трудно определим – със сигурност не е само черна комедия, като каквато днес се гледа, нито пък е сай-фай. Факт е, че и до днес изненадва, разсмива, шокира и задавя, но защо? Насилието е стилизирано. Поетично и брутално в един и същ момент. Насилието трябва да изглежда отвратително, защото е отвратително. Сещате се за Natural Born Killers на Оливър Стоун, нали. Без послание филм с насилие е неразличим от порнография. Макдауъл: – Всичко това го има и в “Уестсайдска история”, Портокала не изобретява, нито утвърждава насилието. Портокала обаче усилва и пренася внушението на следваща спирала, ревизира въпроса какво може да се покаже и докъде може да стигне показваното. Ако всички питат какво е да си човек, Портокала ескалира  с – какво е да бъдеш човек, без нищо човешко.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Фотоувеличение

Преди  се чудех дали “Фотоувеличение” с мистериозния си ореoл на недостижимо интелектуално кино не е просто модно преувеличение, набрало скорост в средите на гъвкави и устати културтрегери, зациклили фатално на culture beat-а от 60-те. Първото гледане преди години обаче размаза дразнещото жужене на дребнавите ми подозрения, а второто, наскоро, изчисти останалото петно от тях. Blow up (1966) е по разказът на Хулио Кортасар “Лигите на дявола”. Не съм го чел, но разбрах че в Аржентина така наричат реещите се във въздуха наесен паяжини. Заглавието на Антониони няма как да не възпали пристрастия у всеки, уважаващ мозъка си индивид. Томас, модният фотограф на Дейвид Хемингс, протагонист във филма, съучастнически ни разхожда с ролсройс* из периферията на историята. Това са различни локации на Лондон: приют за бездомни – златна мина за черно-бели снимки, антикварен магазин с реквизит от вкаменени истории, концерт на Yardbirds владеещ напушена масовка, шикозно фотостудио с моделки, дошли от бъдещето на “Степфордските съпруги”. Посещава и приятел, млад абстрактен живописец, който споделя общото им ноухау – “започвам отнякъде, после се хващам за нещо и продължавам около него. Подобно криминалист – улики”. После, Томас, почти безмълвен, с калкулирана чувственост отстрелва кадър след кадър шарено-шумни старлетки в собственото си жилище. В края на сесията ги смита, като шалове коприна.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

They Shoot Horses, Don’t They?

Със своята безкомпромисна реалистичност и високи художествени качества социалната драма They Shoot Horses, Don’t They? е незаобиколима за киномана вече 48 години (появява се 1969-а, годината на Midnight Cowboy!) Изпреварил времето си романът на Хорас Маккой от 30-те години на миналия век е нищо по-малко от чудовищно пророчество, а реализацията на Сидни Полак е третият и успешен опит за неговото екранизиране.
Месомелачката на обществото е разгледана през призмата на шоубизнеса. They Shoot Horses, Don’t They? като рамка е прототип на днешния тв риалити-формат. Но също така и огледало към податливите на хипноза и експерименти маси, правещи подобни проекти за тоталитарна диктатура възможни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Френска връзка (1971)

french connection

“Френска връзка” е крими-екшън класика от Уилям Фридкин, един най-големите, още живи режисьори. Фернандо Рей, Джийн Хекмън и Рой Шнайдер – заедно! Последните двама са нюйоркска патрулна двойка с реален прототип в живота, един от които консултира филма. Достоверност, суров реализъм и олдскул игра, все омоними бонбон.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Презрението

Le mepris (1963)

Но човекът, щом е нужно, без страх се изправя сам пред Бога. Невинността му е защита, не му е нужно ни оръжие, ни коварство, докато отсъствието на Бога му дойде на помощ. Хьолдерлин, “Призванието на поета*, Contempt

 

Филмова трактовка на омировия Одисей събира в Италия сценариста Пол (Мишел Пиколи), Фриц Ланг и холивудския продуцент г-н Прокош (Jack Palance). Пол е драматург от Рим, човек на изкуството, мечтаещ за идеалната пиеса. За такъв се смята допреди американеца да му отправи оферта. Хер Ланг играе себе си. Той е режисьорът Омир. Ннякогашният Господар на Мрака, прескочил векове и епохи с “М” и “Метрополис”, е многозначителен в интелектуалните цитати или по детски учуден, както може да бъде само мъдрец. Ланг и Пол размишляват върху философията на древните гърци за връзката между човеци и богове, докато продуцентът е гръмовержец от планината Холивуд. Полукълбата в мозъка му са в режим на “YES” и “NO”. Сблъсъкът на комерса с романтизма и на романтизма с класицима обаче, е вътре в “магазина”. На витрината е друго. Една от най-продаваните по това време звезди. Секссимволът Бриджит Бардо. С най-добрата си роля до момента, която, разбира се, започва с голото й тяло. “Предпочитам да бях заснел „Презрението” с Ричард Бъртън и Ким Новак. Или с Франк Синатра и Ким Новак.” – въпреки това, казва по-късно Годар за бившата балерина и модел.
Камий (Бардо), бивша миашинописка, е младата съпруга на Пол. Връзката им е толкова обсебваща, колкото е и тази на Годар с актрисата Ана Карина. Актьорите са принудени да следват дословно биографичните му ремарки. Личната драма между Пол и Камий е предизвестена. Пол е в екзистенциален капан. Разочарована от неуверения му бунт пред парите, Камий го отблъсква. И едновременно с това се самонаказва с демонстративно предателство.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Пътят на дракона

Mang lung goh kong

Китайският боксьор Танг Лун/Брус Лий отива в седемдесетарски Рим, за да разкара организирани от местен мафиот хулиганчета, завардили пицарията на чичо му. Пицарията се управлява от красавица и персонал, също като него внос от Хонконг. Уменията в бойните изкуства, които Танг Лун показва на трийстата минута надъхват до истерия сънародниците му и амбицират мафиота да извика най-доброто, което може да купи с парите си – наемникът-бияч и щатски шампион по карате, Колт/Чък Норис. Следва нещо немислимо, разписало се в антологията на юмручното право. Ултимативен двубой на две школи/философии/цивилизации, баш насред сърцето на евро-туризма – руините на Колизеума (след Пътят на дракона италианците вече не пускат друг да раздава шутове вътре).

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes