Категория Петорката на седмицата
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Биографичeн, Брит, Драма, Други, Европейски, Комедия, Петорката на седмицата на 02.10.2017
Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Драма, Други, Крими, Петорката на седмицата на 17.09.2017
Петорката на седмицата
Donnie Brasco, 1997 на англичанина Майк Нюъл (Четири сватби и едно погребение) е от качествените гангстерски филми, алманах по мафиотски стойки, жаргон и лайфстайл, илюстриран с етнографска страст от Пачино, Деп и Майкъл Медсън. Приятелство и предателство, биват дефинирани единствено от понятието “дълг”. Историята е по невероятния случай на внедрения в гангста фамилията Бонано Джоузеф Пистоне, живеещ под чужда самоличност някъде, все още, заради чийто къртовски труд, в торбата на фебере падат не по-малко от 100 мутренски глави. “Помогнах да бъдат унищожени някои фантазии – отбелязва в биографичната си книга “На пътя на злото”, първият внедрен в мафията за цели шест години агент. За разлика от образите, които получаваме във филми като “Кръстника”, мафията в реалния живот е банална. Разговорите са тъпи, продължава той: “Какво ще откраднем днес? Как ще го откраднем?”
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Петорката на седмицата на 06.09.2017
Citizenfour(2014) трябва да се гледа веднъж годишно за поддържане състоянието на будност. Разбира се, изнесените скандални факти за поголовно незаконно следене на гражданите от правителствата по цял свят, към днешна дата навярно са още по-шокиращи. Редом до Джулиън Асандж, Едуард Сноудън е истински герой на нашето време, когото телевизионният Mr. Robot/Rami Malek може само да копира. Филмът включва интервюта със Сноудън в хонгконгската му хотелска стая, със журналисти от Гардиън, малко преди бомбата със секретните уличаващи протоколи да бъде пусната. Тромавата хватка на държавните пипала впоследствие е документирана с методична последователност.
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Драма, Петорката на седмицата на 15.03.2016
Кралицата на пустинята (2015) Разточителен исторически проект за наститеният с приключения живот на британската аристостократка Гертруд Бел (1868–1926), сред пясъците на Мароко. Емоционалните трепети на Никол Кидман, Джеймс Франко и Робърт Патинсън засенчват пясъчни бури и политически колизии в първия филм на Херцог от 5 години насам.
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Биографичeн, Драма, Петорката на седмицата на 28.02.2016
1. Trumbo(2015)
Филм за болезненият период от историята на следвоенна Америка на параноидални гонения, в Холивуд и цялата страна, срещу хора нарочени за комунисти. Преживял гонения, затвор и унизителен труд в анонимност, сценаристът на оскаровите “Римска ваканция” и “Храбрецът” Доналд Тръмбо е лидер в Черния списък. Брайън Кранстън прави прочувствен портрет на гилдийната икона, не без известно героизиране. Подкован с бензидрин и обвит от никотинов дим, неговият дисидент “трака” златния стандарт с гневни пръсти(два) по желязната IBM машина. Биографичният филм е за отстояването на свободи и права под натиска на всеобщ страх и предателства. Любопитно е да се видят диаметралните позиции по въпроса с унизителната чистка, заемани от личности като Роналд Рейгън, Джон Уейн, Кърк Дъглас и режисьора Ото Преминджър.
Петорката на седмицата
Публикувано от Anton в Драма, Петорката на седмицата на 17.02.2016
- Backtrack (2015)
Ейдриън Броуди е от актьорите които биват наети за да правят това, което могат най-добре – да изрязяват страдание, затова най-го харесвам в Булит, а не от Пианистът, но това няма значение. Тук е австралиец (казват че акцентът му бил адски як) притесяван от духове, година след загубата на детето си. Очна справка прави с винаги близкия на сърцето ни Сам Нийл, безочливо натоварен от Майкъл Петрони да закопчае копчетата на костюма на Де Ниро от Ангелско сърце. Дърпайки конеца от разплетеното кълбо Броуди стига до бълбукаща като ирландски вулкан тайна в детството, чакаща го да разиграе наново тестето с карти. Хубав, ала Стивън Кинг наратив и тясна, стилизирана до ретро-ръба с жанра от 90-е картина, подхвърляща пулса ти както тиган палачинка (докато го гледах токът ми изгасна на три пъти). М. Найт Шаямалан, например, след Селото прави такива на кило, ама без толкова пробойни и изоставени на Сам Нийл персонажи. Най-запомнящото се в Backtrack остава изборът на актьор за бащата на Броуди – феноменален.
-
В момента разглеждате категория Петорката на седмицата
Последни коментари