И въпреки че се справя повече от прилично, на Стейси му липсва хъс и нормалната доза рок агресия. През целия филм върви като зомби-шизофреник, говори тихо и гледа все едно е на силни транквиланти, което всъщност се вписва в лайфстайла му.
Continue Reading
Author: Lu
Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано – някъде около 18-ти май, когато се и навършиха 32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му).
Continue Reading
Абе… май ревюирането на скора щеше да е много по-приятно, ама не може все позитивни ревюта, живота е радост и тъга.
Continue Reading
Действието се развива през 1983-та, време на блясък, СПИН и наркотици. То от около половин век времената са времена на наркотици, така че това не е кой знае колко оригинално и отличаващо.
Continue Reading
Изобщо нямаше да обърна внимание на саундтрака на W.E., ако не бях видяла име, различно от Мадона пред него.
Continue Reading
Филмите, посветени на музикалната сцена от миналото, са особен вид филми – от части са си чиста фикция, от части са документални, от части са мюзикъл, от части са един голям видеоклип.
Continue Reading
Други
Всеки филм на Алмодовар е личен, но специално Pain and Glory, заради натрупаният житейски опит в десетилетия правене на кино се явява откровение и изповед едновременно.
След великолепният Nightcrowler Velvet Buzzsaw (2019) на Дан Гилрой отново e капеща жлъч сатира на това в какво сме се превърнали, този път не през воайорското, вечно отворено за кръв око на камера събираща и продаваща fast-violence, а през призмата на балона на съвременното изкуство и неговият пиар. Сценарият е брилянтен, а химията между Рене […]
