И въпреки че се справя повече от прилично, на Стейси му липсва хъс и нормалната доза рок агресия. През целия филм върви като зомби-шизофреник, говори тихо и гледа все едно е на силни транквиланти, което всъщност се вписва в лайфстайла му.
Continue Reading
Author: Lu
Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано – някъде около 18-ти май, когато се и навършиха 32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му).
Continue Reading
Абе… май ревюирането на скора щеше да е много по-приятно, ама не може все позитивни ревюта, живота е радост и тъга.
Continue Reading
Действието се развива през 1983-та, време на блясък, СПИН и наркотици. То от около половин век времената са времена на наркотици, така че това не е кой знае колко оригинално и отличаващо.
Continue Reading
Изобщо нямаше да обърна внимание на саундтрака на W.E., ако не бях видяла име, различно от Мадона пред него.
Continue Reading
Филмите, посветени на музикалната сцена от миналото, са особен вид филми – от части са си чиста фикция, от части са документални, от части са мюзикъл, от части са един голям видеоклип.
Continue Reading
Други
“-Хайде да не говорим за ИДИЛ” – казва “Санчо” тук. С Пътуване до Испания Майкъл Уинтърботъм затваря чудесно триъгълника след The Trip и Trip to Italy. Стийв Кугън и Боб Брайдън сменят мизансцена на хапливите си диалози и нарцистични моноспектакли с напечените калдаръми, миришещите на инквизиция крепости и превкусната и богата (на референции освен дестинации) […]
You just a black man in this world
Drivin’ expensive foreigns, ayy
You just a big dawg, yeah
I kenneled him in the backyard
No proper life to a dog
For a big dog
