И въпреки че се справя повече от прилично, на Стейси му липсва хъс и нормалната доза рок агресия. През целия филм върви като зомби-шизофреник, говори тихо и гледа все едно е на силни транквиланти, което всъщност се вписва в лайфстайла му.
Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано - някъде около 18-ти май, когато се и навършиха 32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му).
Абе... май ревюирането на скора щеше да е много по-приятно, ама не може все позитивни ревюта, живота е радост и тъга.
Действието се развива през 1983-та, време на блясък, СПИН и наркотици. То от около половин век времената са времена на наркотици, така че това не е кой знае колко оригинално и отличаващо.
Изобщо нямаше да обърна внимание на саундтрака на W.E., ако не бях видяла име, различно от Мадона пред него.
Филмите, посветени на музикалната сцена от миналото, са особен вид филми - от части са си чиста фикция, от части са документални, от части са мюзикъл, от части са един голям видеоклип.
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
